Ако вносът на фалшив пчелен мед в Европа бъде спрян, това ще промени пазарната картина, казва професионалният пчелар
- Г-н Бормалийски, каква е пазарната картина в момента при пчелния мед – от 2-3 години се говори за голяма стагнация. Има ли промяна?
Продължава вносът на нискокачествен евтин мед от Китай, от Южна Америка, Иран, Виетнам. Големите фирми изкупуват пчелен мед на 3.60 лв. без ДДС и то в ограничени количества. И тази цена не е твърда.
- Справка в Българската агенция по безопасност на храните показва, че преработвателните предприятия у нас са 40 на брой – това не е ли твърде голяма цифра за малка територия, каквато е България и за нишов продукт, какъвто е медът?
По регистър предприятията са 40 на брой, но всъщност големите предприятия са около 5. И всяко едно от тези 5 може да преработи целия капацитет от пчелен мед, който се произвежда в България. Преди 7-8 години, с помощта на европейските програми, се създадоха няколко предприятия, които са с капацитет около 4-5 хил. тона на година. Това е равно на почти целия износ на български пчелен мед. Със сигурност тези големи мощности стоят ненатоварени, но защо това е така, отговорите трябва да се търсят от предприемачите, които са ги създали.
- Как това влияе на пазарната среда у нас?
Преработвателните предприятия имат много важна роля в пчеларския бизнес. За отделния пчелар е трудно сам да пробие на външния пазар, неговият мед първо трябва да мине през българско преработвателно предприятие. Колкото повече предприятия има, толкова по-добре – това създава конкурентна среда между тях. Всяко предприятие си има своите външни пазари. Такава е принципната пазарна логика. Но когато няма пазар и изкупната цена е ниска, това не е добра новина за българския пчелар. Търговците не бива да бъдат обвинявани за това – те се подчиняват на пазарната конюнктура. Поне аз мисля така.
- Ако пчеларите са обединени в група или организация, или в кооператив – могат ли да постигнат по-приемлива за тях цена?
До момента практиката показва, че това не е толкова лесно. Вече има няколко пчеларски кооператива, които натрупаха тонове с пчелен мед. Преработвателите предлагат малко по-висока изкупна цена, но това според мен не решава кардинално проблема.
- Какво е решението?
Асоциацията на професионалните пчелари в България вече е член на Европейската асоциация на професионалните пчелари. Най-важната тема, по която се работи в момента е вносът на фалшив пчелен мед в Европа. Ако този внос бъде спрян, това ще промени пазарната картина – рязко ще повиши изкупната цена на пчелния мед, който произвеждат европейските пчелари. Има и други механизми, разбира се – промяна в етикетирането, повишаване на консумацията на пчелен мед от средния европеец. Но всички тези мерки действат по-бавно, освен това минават и през националните политики. Но ако се ограничи вносът на фалшив и евтин пчелен мед, това ще вдигне цената на европейския поне с 30%.
- Вие отглеждате над 1000 пчелни семейства и сте пример за успешна пазарна реализация на пчелните продукти, които произвеждате. Разкажете как постигнахте това?
Битките, които водя като председател на Асоциацията на професионалните пчелари в България, честно казано, не засягат мен. Аз ги водя заради колегите. Медът, който произвеждам, изцяло реализирам на дребно. Разработвам този пазар повече от 20 години. Никога не съм имал идея да давам мед на едро. Има и други като мен, но сме малко. Болшинството от професионалните пчелари разчитат на търговците на едро. Всеки трябва да намери своя път към пазара. И всеки, който успява да продава, значи е намерил ключ към успеха. Пазарният успех е различен за всеки пчелар.
Интервю на Анета Божидарова
