Зимните месеци се използват за провеждане на семинари и курсове за повишаване на квалификацията на пчеларите
Месец ноември е времето, когато няма пряка работа в пчелина. Пчелите са зазимени и оставени на спокойствие. При възможност пчелините се пoсещават, за да се види нормалното състояние на кошерите и при откриване на някаква нередност (паднал капак, бутнат кошер от животни и др.), тя трябва да се отстрани.
Рамките са сърцето на кошера
Есенно-зимният сезон се използва от повечето пчелари за саморъчна изработка на рамки или за сковаване на закупени готови. Рамките представляват сърцето на кошера и към тяхното изработване, сковаване и зателване следва да се подхожда внимателно и отговорно. За получаването на добри пчели е необходимо да има добре изградени пити, а те са в пряка връзка с направата на рамките.
За целта се използват дървени летви с дебелина 8–10 мм и ширина 20–25 мм – за страничните и долни части, а за горната – носещата – с 20–25 мм ширина и 15–20 мм дебелина, в зависимост от изпълнението.
Дървесината
Подходящи за направата на рамки са сухи летви без чворове от липа, топола, ела или бор. При сковаването трябва да се внимава четирите ъгъла на рамката да сключват ъгъл точно от 90° и тя да лежи в една равнина. Поставена върху равна повърхност, всичките й части да прилягат плътно към нея. Страничните летви може да са направени с уширение в горната третина с 12 мм, т.е. по 6 мм от двете страни (хофманови разделители, или пък да са приковани странично, метални или пластмасови (рутови) разделители. За предпочитане са хофмановите и пластмасовите разделители, защото металните се окисляват и ръждясват при третиране срещу вароатоза или за запазване на питите от молци с мравчена или оцетна киселина. След сковаването на рамките се пробиват отвори в летвите, през които се промушва телта за закрепване на восъчните основи.
Кои схеми са най-подходящи
Схемите за зателване на рамките са няколко: хоризонтални, вертикални, зигзагообразни и смесени. В практиката са се наложили повече хоризонталните зателвания, с по 4–5 хоризонтални тела за Дадан Блатовите плодникови, 2–3 за магазинните и 3–4 за Лангстрот-Рутовите, според предпочитанията на пчеларите. Отворите трябва да се правят точно по средата на летвичките и да лежат в права линия с оглед при монтиране на основите да не се изкривяват. С цел да не се премачкват пчели при изваждането на питите, желателно е в долния край на рамките да се наковават трупчета с размери 10х15 мм, пъпкови разделители или пирончета, които да се движат по стените на кошерите. За тази цел някои майстори оставят долните летви с 12–14 мм по-дълги, по 6–7 мм от всяка страна. За правилно отстояване на питите една от друга по цялата им повръхност е желателно в долния десен край на страничните летвички също да се приковават трупчета, пъпкови разделители или пирончета.
Дупките се пробиват с шило или с дрелка на разстояние 5–7 см, като най горната отстои на 1–2 см от носещата летвичка. За да не се врязват теловете в рамката, има специални месингови шайбички, които се вбиват или пък се поставят телботчета откъм страната, където ще лежи телта.
Сковаването на рамките и нанизването на телта се извършва през зимните месеци, а опъването й – в момента на монтиране на восъчните основи, в противен случай телената конструкция провисва.
Монтиране
Когато дойде времето за поставяне на восъчните основи за градеж, те се монтират, като теловете се опъват много добре и фиксират в краищата. Това се извършва при температура 20–25°С с оглед основите да са по-еластични и да не се чупят. Преди закрепване восъчните основи се изрязват съобразно с вътрешните размери на рамките, така че да отстоят на 4–5 мм от страничните летвички и да се прикрепят здраво за горната (носещата) летва. Отдолу също се оставя 8–10 мм разстояние, необходимо за разширяване на питите при изграждането им и за преминаване на пчелите. Ако восъчните основи са по-големи, от тях се изрязват ивици, за да не се нагъват.
Основите се монтират, поставени върху специални дъсчени подложки с големина, колкото са вътрешните размери на рамките. Върху тях се поставя основата, като от горния край се подгъва под прав ъгъл ивица около 10 мм и върху нея – рамката с опънатата тел. Подгънатата ивица трябва да прилепне плътно към горната летвата чрез притискане с тъп предмет и да се спазва правилното разстояние на основите от страничните и долната летвички. След това със затоплено шпорче телта се вбива във восъчната основа. Най-добре се закрепват восъчните основи чрез електрически ток, който се пуска през специален трансформатор. При нагряването за секунди телта се впива във восъчната основа и я прикрепва най-стабилно.
Така приготвени рамките с восъчните основи при поставяне в кошера трябва да отстоят на 7–8 мм от стените на кошера, а средостенията (мястото на восъчните основи) трябва да бъде 35–37 мм (при 12 мм дълбочина на килийките от двете страни се получават 24 мм, а 12 мм остават между питите за разминавене на две пчели). При правилно изградени пити много добре се спазват Лангстротовите разстояния за преминаване на пчелите и се гарантира ненадграждането с восък.
Зателването и монтирането на основите са дейности, които всеки пчелар прави по свой избран и предпочитан начин. Важното е да бъдат спазени горните препоръки. Това са дребни наглед, но много важни неща, на които малко пчелари не отдават нужното внимание.
Зимните месеци се използват най-рационално за провеждане на семинари и курсове за повишаване на квалификацията на пчеларите. Пчеларската наука е безкрайна и цял живот не стига да бъде изучена. Колкото повече знания се натрупват, толкова повече човек разбира, колко малко знае. Всеки пчелар трябва добре да изучи и осмисли биологичните изисквания на пчелното семейство, за да може да направлява живота на пчелите, така че да не влиза в противовес с естествените им изисквания. А това е доста важно, защото много трудно се съчетават „експлоататорските” желания на пчеларите за повече продукция с естествените изисквания на пчелите./списание Агрокомпас
