Една от причините за ниския процент на обявени фалити в България е дългата и сложна процедура по обявяване на една компания в несъстоятелност.
У нас 22% от производствата по несъстоятелност са открити срещу дружества, занимаващи се със селско стопанство, фермерство, горско стопанство и обработка на селскостопански продукти. Причините за сравнително високия дял на случаите за обявяване в несъстоятелност в тези сектори, са голяма конкуренция на вносни селскостопански продукти, увеличените цени на горивата и енергията. Разрушителните наводнения в страната също бяха фактор, тъй като много малко фирми в сектора на селското стопанство бяха застраховани срещу този риск.
Такива са данните от най-новият секторен анализ на Кофас, световният лидер в извънсъдебното събиране на дългове, базиран върху данни за несъстоятелността за 2005 г. в Централна и Източна Европа.
В България, въпреки че броят на производствата по обявяване в несъстоятелност, открити през 2005 г., се е увеличил с 14%, през миналата година са регистрирани едва 238 фалита. Това е далеч под най-ниския брой за региона на ЦИЕ. В Румъния например фалитите за миналата година са 3 3930, в Унгария 8 099, в Чехия 1205, в Полша 637.
Едновременно с това, докато у нас за поредна година няма информация за започнатите дела за обявяване в несъстоятелност, то в Румъния през миналата година са започнати 1 326 дела.
Според шефа на Кофас за България Камелия Попова, малкото фалити у нас свидетелстват за две неща. От една страна, това е резултатът от мудната работа на съдебната система и нейната корупционност. От друга, малък е делът на кредиторите, които дават на съд длъжници заради неплатени дългове.
Случаите на обявяване в несъстоятелност все още са свързани с много комплицирани и продължителни производства, поради което тези производства все още не се приемат в бизнес общността като подходящо средство за възстановяване на дължими средства, пише в доклада на Кофас.
Увеличаващият се брой на случаите на обявяване в несъстоятелност в България се дължи, наред с другите причини, на продължаващия ръст на вътрешно-фирмените задължения (над 25 милиарда евро, водещи до ликвидни проблеми в цялата икономика) и увеличаващите се разходи на дружествата, за да отговорят на стандартите на ЕС
Докладът на Кофас сочи още, че въпреки индикациите, че законодателството в областта на несъстоятелността ще се промени към по-опростени и бързи процедури през 2005 г., конкретни действия не бяха предприети. През 2006 г. също не могат да се очакват съществени промени, поради което всички засегнати страни ще продължат да се изправят пред о сложните и продължителни производства по несъстоятелност, обясни тя.
Една от причините за ниския процент на обявени фалити в България е дългата и сложна процедура по обявяване на една компания в несъстоятелност. Затова компаниите търсят други бързи решения. Най-ефективният метод за уреждане на дългове между търговски партньори в България е извънсъдебното споразумение. Български компании обаче все още се страхуват да предприемат бързи стъпки за уреждане на несъбраните вземания, за да не навредят на отношенията си със съответния партньор. С присъединяването ни към ЕС тези процедури ще станат ежедневие, както е в общността, смята Попова.
Анализът на "Кофас" показва, че нормалните срокове, приети за плащане между фирмите, са от предплащане до 60 дни отложено плащане, но реално забавянето е между 60 и 90 дни след падежа - плащанията се бавят между 2 и 3 месеца след падежа. Около 65-70% от плащанията по сделки са забавени и това е висок процент за Европа. Плащанията са по-бързи, когато доставчикът е компания зад граница.
Предприемачите у нас все още не знаят, че колкото по-бързо започнат да уреждат несъбраните вземания, толкова по-голям е шансът за събирането им. След първата година процентът на събираемостта спада. Ако плащането е просрочено до три месеца, събираемостта на вземания е средно 85%, а при просрочване от година - около 39%.
