Промените в продължителността на вегетационния сезон при разпространението на вредители и болести могат да повлияят на обема на основните добиви
„Превантивните мерки за справяне с предизвикателствата от изменението на климата трябва да бъдат наш основен приоритет. Трябва да адаптираме и направим много по-устойчиво нашето земеделие и горско стопанство.“. Това заяви заместник-министърът на околната среда и водите Ренета Колева на конференция на тема „Климатичните промени – възможности за преход към устойчива продоволствена система и опазване на околната среда“ в рамките на Международното земеделско изложение „Агра“ на Международния панаир в Пловдив.
Заместник-министър Колева подчерта ключовата роля на науката, както за изследване на това как промените в глобалната климатична система влияят на хората, екосистемите и стопанството, така и за намиране на нови подходи и технологични решения за приспособяване към променящите се климатични реалности.
Тя посочи, че промените в продължителността на вегетационния сезон при разпространението на вредители и болести могат да повлияят на обема на основните добиви. „Добитъкът също ще бъде неблагоприятно повлиян от значителен топлинен стрес, произтичащ от повишената температура и влажност на въздуха. Повтарящите се интензивни суши най-вероятно ще увеличат засушаването на почвата. Това, в комбинация с топъл вятър, увеличава риска от ерозия и деградация на почвата. В същото време множество фактори могат да доведат до недостиг на вода, което ще има като следствие повишени нужди от напояване и неблагоприятно въздействие върху човешкото здраве, рибарството и аквакултурите. “, поясни заместник-министърът.
Ренета Колева обърна внимание, че същевременно също толкова важна е ролята и на поощряването на естествените поглътители, което е в тясна взаимовръзка с намалението на емисиите и съобщи, че тази седмица е постигнато предварителното споразумение между Европейския парламент и Съвета относно европейския Регламент за установяване на рамка за доброволно сертифициране на поглъщания на въглерод. Тази рамка ще стимулира иновативните технологии за поглъщане на въглерод и улавянето на въглероден диоксид в земеделието, които допринасят за целите на ЕС в областта на климата, околната среда и нулевото замърсяване. „Чрез стимулиране на добри земеделски практики - като използване на покривни култури, минимални почвени обработки, правилно хранене на растенията, активно използване на ефективни микроорганизми - можем да увеличим количествата въглерод в почвата и също така да ускорим процеса на неговото улавяне“, подчерта тя и обобщи, че въглеродното земеделие не само допринася за възстановяване на деградирали земи и смекчаване на изменението на климата, но също така спомага за опазването на екосистемите и водните ресурси.
„Трябва да намалим емисиите, за да смекчим изменението на климата, а оттам и неговото неблагоприятно въздействие както върху околната среда, така и върху земеделието и горското стопанство“, каза заместник-министър Колева. Средната температура на повърхността на Земята през последните 50 години се променя много бързо. иако емисиите от парникови газове продължат да нарастват и в бъдеще, до края на века средната температура на Земята ще се повиши с до 4-5°C. „Единственият начин да се избегнат негативните последствия е да се постигнат нетни нулеви емисии“, посочи Колева.
Mинистърът на земеделието и храните Кирил Вътев също изрази позиция, че трябва да използваме потенциала на науката в търсене на решения на проблемите, които възникват с климатичните промени. Според президента на Световната метеорологична организация д-р Абдула ал Мандус, метеорологичните данни потвърждават изменението на климата към глобална промяна на температурите, което се вижда и при екстремните климатични явления, включително в България.
Конференцията е организирана от Министерството на земеделието и храните съвместно със Селскостопанската академия (ССА) и Българска академия на науките. В нея участваха още директорът на Националния център по метеорология и сеизмология на Абу Даби Омар ал Йезеди, председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски, заместник-министрите на земеделието и храните Таня Георгиева и Георги Тошев, председателят на ССА проф. Виолета Божанова, учени и представители на неправителствения сектор.
