Кризата - не е ли пореден повод за преоценка на политиките в животновъдството?
В търговията със сурово мляко настъпи пълен обрат. Сега млечните фермери командват парада. Бялото злато е в техни ръце. И е дефицит. Защо? Ясно е. Рязко намаля производството. Защо? И децата знаят, както се казва. Скъпи фуражи, още по-скъпи енергоносители, препарати, цените хвърчат до небесата и няма спиране. Стопани подкараха стадата – кой за кланицата, кой продава - ако намери на кого. Тази съдба сполетя дори стопанства за образец, където управляващите ходеха на организирани събития – да се види какви чудеса стават с европейски пари и български политики. Някои фермери дори станаха медийни герои. Слязоха безславно от сцената - фалираха! Оцелелите – не се знае до кога, доживяха до немислими в близкото минало изкупни цени за кравето мляко. Преди месеци само пазарлък нямаше. Мандрите диктуват цените. Фермерите целуват ръка и после псуват. Какво да правят? Има и вносно мляко, така че, няма мърдане. Има и сухо мляко .Има и палма. Сега ролите се смениха.
Млекопреработвателите са петимни за суровина. Карат цистерни от далеч – някъде от 100 км даже - и до малки, и до големи ферми. Вадят на място парите и плащат. А не като преди - с месеци влачат дългове. И никакви там мрънкания – ама как, няма оборотни средства, кога ще платите, не помагаха. Цената на литър мляко премина психологическата граница, както се казва, от едно левче. И пълзи нагоре – между лев и лев 10, без ДДС, дори. Външният пазар? Внос? Тази опция вече я няма. Защото в цяла Европа цената на кравето мляко силно се повлия от геополитическите сътресения. Един интересен анализ в сайта Говедовъд.ею. През юли България държи четвърто място отзад напред в списъка на цените в Европа. През август сме даже втори – пак отзад напред. В момента - да се внася краве мляко е доста неизгодно за преработвателите. Защото във всички европейски страни цените са се повишили и са долу-горе колкото у нас. Транспортните разходи само ще натежат още повече върху и без това скъпата суровина. Ситуацията е нагледен пример – какво означава да се срине българското производство. Някога се успокоявахме - да, поголовието на кравите спада, но пък фермите се окрупняват, с повече животни, селектирани, с по-висок млеконадой, което компенсира свития брой животни. Сега не е така. Фалират и големи ферми. Изводите? Време е за равносметка. Даже май изтървахме влака. Неотложен отговор трябва да има: какво е сбъркано в българските политики в животновъдството? Защо се наливаха евросубсидии, а млечността на българските крави се въртеше около едно срамно количество - някъде два пъти по-малко отколкото в развитите страни. И точно сега пък в кризата някой се сети, че ще има селекция и по възраст на животните, т.е. по-старите един вид се пенсионират, излизат от пазара на мляко. Овчето мляко и то удари тавана –изкупната цена е към 2 лв. за литър. Млечните продукти стават недостъпен лукс за много семейства. Кризата ще отмине. Но ако политиките не се променят, оцелелите ще имат жалко присъствие на пазара.
Коментар на Валентина Спасова