Стоилко Апостолов, управител на Фондация Биоселена
- Г-н Апостолов, какви са предложенията на МЗХГ за подкрепа на сектор Биопроизводство през следващия програмен период и какви са становищата на Биоселена по тези предложения?
Тематичната работна група, в която и ние членуваме, работи онлайн и обсъждаме предложенията на МЗХГ за различните интервенции в следващия програмен период. Една от интервенциите е за биологично земеделие. Това, което МЗХГ предложи, е през следващите 7 години да продължи да се прилага практиката, която беше въведена от последната година. Т.е., с така наречените дегресивни ставки или това са плащания, които намаляват с увеличаване на заявената за подпомагане площ. Това беше най-важната промяна изобщо във философията за подпомагането на биоземеделието. Това беше въведено по искане на бранша от 2019 година, тъй като стана така, че се източиха парите от Мярка 11 и две години нямаше прием на нови заявления за подпомагане. Това беше предложение на бранша като защитна мярка срещу източването на субсидиите. Допълнително беше въведена и забрана за кандидатстване с площи в преход. Така че, това донякъде това спаси положението. Бяха прехвърлени допълнително 40 милиона лева към Мярка 11.
- Доколко работещи ще бъдат тези дегресивни ставки в новия програмен период?
Сега ситуацията е съвсем различна. Ние се намираме в началото на планиране на следващия програмен период, което означава, че има поставени други цели. Досега, ако сме подпомагали биоземеделието от нямай къде, биоземеделието оттук нататък трябва да получи по-сериозна подкрепа, защото съгласно Стратегията От фермата до трапезата на Европейската комисия Европа трябва да има 25% биоплощи до 2030 година, което означава, че всяка една държава членка трябва да си заложи собствен индикатор. Ние също трябва да заложим цел, която да следваме. Трябва да си направим така инструментите, с които да подпомагаме този вид производство, че в края на периода да постигнем някакъв резултат. Това е качествено нов подход, тъй като досега никога не е имало изисквания за такива индикатори.
- Какви са конкретните предложения за дегресивни ставки от МЗХГ?
Това, което предлага МЗХГ, е до 50 хектара да се плаща 100% от ставката. Над 50 до 65 хектара да се плаща 50% и над 65 хектара само 10% от полагащата се ставка.
Нашето предложение е тези дегресивни ставки да бъдат променени, тъй като предложени с тези проценти, те поставят в неравностойно положение всички български биопроизводители, най-вече производители на зърнени и фуражни култури, дори ароматни и медицински растения. Затова нашето предложение е да се вдигне тази граница до 200 хектара, до която да се изплаща цялата ставка, от 200 до 300 хектара да се плаща 80% от ставката и над 65 хектара да се плаща 25% от ставката. Това се отнася за група култури. Например, полски култури, фуражни, трайни насаждения и др.
Тези тавани дори и до 200 хектара са доста ограничителни, примерно за някои култури като зърнените. Производство на зърнени култури до 200 хектара не само в България, а в много места по света е нерентабилно. Такива смесени биостопанства, каквито познаваме на Запад, тук са рядкост.
Комбинирайки отделните групи култури, един бенефициент може да стигне до 800 хектара сертифицирани за биологично производство. Това дава шанс и на по-големи стопанства да се включат и да разнообразят производството си. Това беше нашият мотив.
Другият мотив, който е много важен, е, че ние имаме да постигаме цел. Нашите предположения са, че доста от по-големите ферми ще преминат към биологично производство, тъй като има пазари. Цените на биопродуктите са добри, постоянни и постоянно нарастват. Това е една добра възможност за българските стопани.
- Тези дегресивни ставки няма ли да откажат много стопани да увеличават площите? А пък целта на ЕК е да се увеличават. Това не е ли противоречие?
Това е парадокс. Ние искаме да увеличим като цяло процента на площите за биоземеделие в България. Ако примерно има държави с над 20% биосертифицирани площи, каквито са Естония, Австрия, то България е с около 3,5% и е сравнявана само с Малта.
- Идеята на дегресивните ставки очевидно е да се намалят злоупотребите. Но къде е контролът?
Тук е основният проблем с контрола. Когато можеш да си позволиш да очертаеш 40 хил. дка биоплощи с две-три култури и да си получиш сертификата, да кандидатстваш и да си получиш субсидиите, и то огромни субсидии, и никой да не може да те хване и да те накаже, тогава идва опитът да го ограничим с хектарите. На практика е изключително трудно с една или две култури да се постига биопроизводство. Голяма търговия с биозърнени култури никъде не се случва в България. Няма оферти. Няма продажби. Като влезете в биорегистъра, се декларират минимални количества. Там е проблемът. Опитваме се да го решаваме с намаляване на субсидиите, т.е. да демотивираме да кандидатстват. Но те ще се откажат и от сертификация. Не можем да решаваме един проблем, създавайки друг проблем.
- При тези условия ще бъде съмнително да увеличим значително биоплощите. Нали така?
Тук е мястото на една по-широка дискусия. Заинтересованите страни да се съберем на национална среща и да го обмислим това нещо. Да си поставим за цел определени проценти за биоплощи и да сметнем колко пари ще ни трябват за следващите седем години. И тогава вече да определяме тази дегресивна ставка. А ние тръгваме отзад-напред - първо правим дизайн на интервенцията. Определяме процентите и каква ще бъде деградивната ставка и след това вече каквото и да дискутираме, то вече е фиксирано и изпратено в Брюксел. Оттук нататък следва една сложна процедура по промяна на тези интервенции.
- Кои култури у нас се отглеждат по биологичен начин?
За разлика от някои други държави ние имаме равномерно разпределение на биопроизводството в различните групи култури. Примерно Естония, която е една от шампионките по биоземеделие в Европа след Австрия, основно има сертифицирани пасища, на които отглеждат говеда за месо. С това постигат този висок процент на биопроизводство, докато ние имаме сравнително равномерно разпределение на площите. В България най-много са полските и фуражните култури. Имаме добре развит сектор на етеричномаслените култури, имаме лозя. Това, което ни липсва, е биоживотновъдството. Там положението е най-трагично. Нямаме нито едно сертифицирано биопрасе. Имаме едва около 300 биосертифицирани кокошки. Така че, имаме небалансирано производство по отношение на животновъдството.
