Там, където няма субсидии, като че ли се работи с най-голям ентусиазъм, твърди управителят на фондация „Биоселена“
Г-н Апостолов, как премина срещата-семинар на биопроизводителите с представителите на МЗХ и ДФЗ, ползотворна ли беше?
В рамките на един месец правим втора такава среща, тъй като опитът от последните години показа, че много често се повтарят едни и същи грешки и то от много хора. Мисля, че беше много полезна срещата, тъй като все още не е приключил периодът за заявяване и целта е предварително да се избегнат грешки.
Какви са най-често допусканите грешки и има ли решение за тях?
Най-често се допускат грешки със заявяване, със сгрешени кодове, при очертаването примерно се застъпват два парцела и т.н. Това са най-често срещаните, но има и много други, за които в момента се търси решение. Т.е. в дискусия се установява, че има грешки, които много хора ги правят несъзнателно.
Има ли място за така наречените чертожници в биоземеделието?
Това беше една обидна дума. В случая всички биопроизводители по природа станаха чертожници. Т.е. те отделят огромно време при очертаването на площите, при въвеждането на данни в регистъра, които се оказаха най-важните неща в живота на един биофермер, но това трябва да се промени категорично. Не може така да продължава. Фермерите трябва да произвеждат, да четат, да се учат, да променят нещо в стопанството си. Трябва да са фокусирани в производството, а не в това дали няма да застъпят две съседни полета при очертаването и да не получат субсидия. Това трябва да се промени – с промяна в регистъра, с промяна в начина на очертаване. Трябва да се намери решение.
Има ли индикации, че се търси решение на този проблем?
Според мен има. Най-важното нещо е целият бранш да е активен, т.е. всички сдружения и асоциации, които участват, контролиращи лица - всички трябва да бъдат единни, когато се търси решението на проблема. Трябва да има хора от висшето ръководство, които да се вслушат в тези предложения, иначе знаем какъв е резултатът. Последните 3-4 години, въпреки че всички бяхме единни и искахме промяна, нищо не се случи, дори стана по-лошо. Резултата го виждаме и в момента. Биопроизводителите намаляха драстично. Площите намаляха с 50 процента.
До 2030 година трябва да видим обратната тенденция…
Да, всяка година трябва да се добавят 50 хиляди хектара нови сертифицирани площи, т.е. задачата трябва да е ясна на всички - и на администрация, и на всички, които са заинтерисовани от развитието на сектора. Т.е., трябва да се работи комплексно, не само, за да оправим проблема с подпомагането, но трябва много активно да се започне работа по всички мерки за стимулиране на потреблението, за търсене на пазари, участия в международни панаири, да се използват биопродукти в детски градини, училища, кетъринг – там, където има обществено хранене, Всичко това е важно.
Къде ентусиазмът е по-голям - при производителите на животинска или растителна биопродукция?
Зависи от хората. Има и такива ентусиасти, които работят без подпомагане и развиват пазара. Там, където няма субсидии, като че ли се работи с най-много ентусиазъм - това са търговците, хората, които налагат биопродуктите на нашия пазар. Те по-скоро разчитат изцяло на печалба от дейността си, нямат подпомагане, както и преработвателите.
Следваща среща на бранша предвижда ли се?
Миналата година исках да направим такива регулярни срещи на всеки три месеца, но следващата среща най-вероятно ще бъде във формат Консултативен съвет по биоземеделие, където ще обсъждаме Националния план за развитие на биопроизводството.
