Интервю с Иванка Статкова, експерт в МЗХ
На фокус в поредния брой на предаването „Агрополитики“ са защитените географски наименования. Експерт по темата е Иванка Статкова от дирекция „Политики и агрохранителната верига“ към Министерството на земеделието и храните.
- Колко и кои са до момента регистрираните продукти по европейските схеми за качество?
По тези схеми се регистрират, преди всичко, висококачествени продукти, с висока добавена стойност. До момента са регистрирани 12 такива. Имаме защитени две георгафски указания, това са „Горнооряховският суджук“ и българско розово масло. И още - седем храни с традиционно специфичен характер. Това са филе „Елена“, „Роле Трапезица“, „Панагюрска луканка“, „Пастърма говежда“, „Кайсерован врат Тракия“, „Луканка Троянска“ и „Търновски суджук“.
Междувременно през 2019 година се регистрира и първото защитено наименование за произход. Това е „Странджански манов мед“, а миналата година се регистрираха още две защитени наименования за произход. Това са „Българско кисело мляко“ и „Българско бяло саламурено сирене“.
- Какви са ползите за производителите?
Безспорно георгафските означения и хранителни продукти имат и създават ползи. Те са висококачествени, производството се контролира. Освен това - тези продукти са защитени като интелектуална собственост.
Такива продукти допринасят за развитие на селските райони за развитие на туризма, както и за обогатяване на кулинарното и културно наследство. Може да се постави и специално лого, одобрено от Европейския съюз. Имаме три лога: Защитено географско указание, Защитено наименование за произход, Защитено георгафско указание за храна с традиционно специфичен характер.
Какъв е броят на производителите в регистъра за защитени географски указания на Българско розово масло и има ли връзка със защитеното наименование?
Към момента броят на производителите на Защитено георгафско указание „Българско розово масло“ е 13. Новото е, че миналата година беше вписано и в регистъра на Световната организация по интелектуална собственост, който е по Женевския акт на „Лисабонската спогодба за наименование и произход и географско указание“. Това означава, че наименованието може да получи защита от държавите членки.
- Защитените указания обозначават ли това, че се произвеждат български продукти на българска територия?
При Защитените наименования за произход означава, че продуктите се произвеждат в точно определен георгафски район, като за характеристиките на продукта допринася връзката между природните и човешки фактори и съответния георграфски район.
Това са тези наименования, които са свързани с продукти с най-силна връзка с георгафския район. Всички етапи на производство трябва да са точно в определен географски район.
- Кой контролира дали се спазват рецептите? Например за Българско бяло саламурено сирене.
Всички продукти със защитени наименования подлежат на стриктен контрол и това става от частни органи, контролиращи лица (става дума за стандарт БДС ISO EN/IEC 17065). Тези контролиращи лица са длъжни да извършват проверка всяка година при всеки производител на тези продукти и съответно те подновяват сертификата, ако продуктът отговаря на изискванията по спецификация.
- Относно продуктите „Българско кисело мляко“ и „Бяло саламурено сирене“ има ли вече одобрени производители и можем ли да ги видим на пазара?
Това са най-скоро защитените наименования на продукти, като от края на миналата година вече имаме производители в регистрите и също така от края на миналата година те могат да се видят в нашите супермаркети със специалното европейско лого.
Мога да отбележа това, което е характерно накратко - тук се използва само българско сурово мляко и фуражите, с които се хранят животните са до 80% български. Т.е това е един висококачествен български продукт.
- Като говорим за продукт - можем ли да направим паралел между произведеното по БДС със защитените указания?
Това са различни възможности за производителите по БДС и Европейските схеми за качество. БДС, разбира се, не са задължителни за производителите. Те могат да участват доброволно, като те важат за българската територия. Европейските схеми за качество са валидни както на територията на ЕС така и на територията на трети страни.
- По какъв начин се случва регистрацията? Трябва ли производителите да участват в сдружения?
Когато има интерес за определен продукт за регистрация трябва да се създаде група, която да кандидатства. Тя подава съответните документи, заявления, спецификации, доказателства за съответния продукт. Това е при кандидатстване на нов продукт за защита.
Ако той вече е регистриран в Европейския регистър всеки производител, който може да произвежда по съответната спецификация би могъл да кандидатства в Министерството на земеделието и храните. Ако е защитено наименование за произход, защитено георгафско указание трябва да е в определен георгафски район, при храна със строго специфичен характер и имаме спазване на определена рецепта.
След подаване на документите, те се проверяват, извършва се проверка и на място. Кандидатурата се разглежда от специална междуведомствена комисия, която предлага на министъра съответния производител да бъде одобрен или не. Имаме регистър за всеки продукт, както от производителите, така и от контролиращите лица и тази информация публикувана на сайта на МЗХ в рубриката „Защитени наименования”. Актуализира се периодично.
- А какво става, когато не се спазват рецептите?
Ако производителят е вписан в регистъра и не е спазил спецификацията за съответната партида на продукт, не спазил рецептата, тази партида не трябва да се предлага на пазара. Тя се отстранява и сертификатът се премахва, като е необходимо да се направи нова партида, която вече отговаря на изискванията и отново да се поднови сертификатът.
- Относно предлагането – какъв е интересът в страната и навън?
Има интерес за предлагане и на външни пазари. Това може да се постигне и чрез участие в двустранните споразумения на ЕС. Изисква се известно време за това и трябва да има опрелен дял на износ на съответния продукт за съответната трета страна.
Пак искам да отбележа - това са едни продукти с много високо качество и самите потребители имат възможност да направят информиран избор.
