Ако агрохранителната ни система не стане национален приоритет, ние сме под риск от глад, твърди бившият земеделски министър
-Г-н Вътев, за близо една година в МЗХ и в контекста на Вашата визия за работа по цялата агрохранителна верига, какви политики са нужни, за да може да бъде постигнат добър резултат?
Аз никога не съм бил политик. Не правя нищо по-различно от това, което винаги съм правил, без значение дали съм бил в частния бизнес или в МЗХ.
В България работим по системата проба-грешка, което е най-скъпият подход в търсенето на резултати. Мисля, че е пределно ясно какви са необходимите организационни решения, но те за съжаление нямат нужната нормативна база, за да се случат. Нужна е консолидация по цялата агрохранителна верига - от полето до рафта. Не можем да се делим на производители и на преработватели при положение, че няма продукти, които да скачат директно от полето на рафта.
Тази агрохранителна система трябва да функционира като едно цяло. Това е най-важното. За да се случи, е нужно коопериране. Нужно е обединение, както вертикално, така и хоризонтално. Във всеки един процес има отпадък, който е суровина за друг процес на преработка. Наричат го кръгова икономика. Наричат го безотпадна технология. Това е едно кратко описание на начина, по който можем да постигаме по-добри себестойности, като не разпиляваме ресурсите. Не можем да палим вълната и да не й намерим приложение. Да, качеството на вълната ни е ниско, защото нямаме мериносови овце. Не става за тъкани. Не става за прежди, но става за много други неща. Ето в това отношение науката може да ни помогне. Оттам ще стигнем до обем и доколко това ще е рентабилно и ще си струва да се инвестира в подобна технология, това са допълнителни въпроси.
Така че, има много какво да се работи, но бизнесът трябва да се обедини, трябва да се „обезпаразити“ от хора, които не призвеждат и само крещят за субсидии и искат още. Тези хора трябва да бъдат тотално изолирани, защото пречат на целия сектор. В края на краищата, земеделието не е възникнало, за да се занимават просто с нещо хората, а за да изхранва хората. Както казва един мъдър човек: „Винаги земеделците са хранили държавата, ние защо имаме земеделци, които искат да се хранят от държавата.”
Така че, трябва да започнем да произвеждаме повече продукти с добавена стойност, а не просто да изнасяме ябълки, домати, чушки и зърнени култури. По цялата агрохранителна верига има място за още добавена стойност. Нормално ли е Италия, Испания, Холандия да внасят от нас зърно и да внасят у нас не само мляко и месо, но и готови продукти. Ето за това става дума. Както казват учените - не е нужно ЕС да ни казва какво да правим в земеделието. Ние можем да му казваме, само че това трябва да бъде научнообосновано и отстоявано от нашите политици. В това е целият смисъл.
- Създадоха се две аграрни камари, едната от които е по-видима и по-активна. В тази посока Вие удовлетворен ли се чувствате?
Не. България е една и трябва да има една Аграрна камара и трябва всеки бранш да има по една браншова организация. Добрите примери са много - дори и в Турция, която е извън ЕС, и в Унгария, от която най-много внасяме мляко, а пък се оплакваме от Украйна. Най-яркият пример са Австрия, Холандия, Франция, Италия, където голяма част от контрола се извършва от тези камари. Примерно, в Унгария тази камара отговаря изцяло за защитата от градушки. Голяма част от различни лицензионни режими се извършват от тези камари. Т.е., тези камари поемат онова, което държавата прави не толкова добре, а те го вършат перфектно, защото има контрол между конкуренти. А при контрола между конкуренти няма място за корупция, няма място за компромиси. Там са безкомпромисни, защото конкуренцията на пазара е безкомпромисна и на пазара се успява единствено и само със спечелване на доверието на потребителя. А ние все се оплакваме от БАБХ. Много пъти съм казвал: Целият китайски народ да назначим в БАБХ, тя не е в състояние да извърши този контрол, който могат да извършат съответните браншови организации помежду си.
- Искате да кажете, че още доста път трябва да извървим, за да стигнем до този принцип на структуриране?
У нас наистина, ако спре вносът, след три месеца сме обречени на глад, а имаме всичко. Имаме прекрасна природа, плодородна почва, вода в изобилие, която толкова трудно ползваме за земеделие. Имаме страхотни производители. Имаме наука. Всичко имаме.
Има един анализатор, който във вашата медия каза, че плаша хората, че обиждам земеделските производители. Аз не обиждам земеделските производители - напротив. Аз безкрайно ценя тези, които произвеждат и работят почтено. Аз искам да ги няма субсидиевъдите, които са паразити в земеделието и затова казвам, че нашето земеделие са нуждае от кардинално „обезпаразитяване“. Това са хора, които не произвеждат нищо или произвеждат минимално, а приходите им от субсидии са по-високи от приходите от реализация на продукция. Такива хора в българското земеделие не трябва да има.
- Кои са ценните уроци, които Ви даде опитът като министър?
Може би най-важният урок е, че си въобразявах, че като вляза в МЗХ, ще мога да консолидирам земеделските организации и ще мога да променя много неща, които не ми харесват. Това не е по силите на един министър и даже много пъти чух: Този нищо не направи. Ами след като и този нищо не направи и поредица от министри също не са го направили, значи какъв е изводът? Че това не е по силите на един министър. Парламент ни трябва. Осъзнат. Консолидиран. Национално отговорен, който иска да постави българската агрохранителната система, нейното изграждане и поддържане като национален приоритет. Това е най-важното, което трябва да разберем - ако агрохранителната ни система не стане национален приоритет, ние сме под риск от глад.
- След срещите си с производители, с хора от бизнеса - какво бъдеще виждате пред българското земеделие?
Моята голяма надежда е в младите, амбициозни, образовани и иновативни хора. Това е нашето бъдеще. Това поколение много по-добре от нас знае как трябва да се случват нещата. То е маркетингово ориентирано, силно пазарно ориентирано. Тези млади момичета и момчета са успешни – правят го и го показват. Имаме страхотни такива примери.
Интервю на Анета Божидарова
