Устойчивото екологично развитие върви ръка за ръка с производството на храни, казва директорът на „Стратегически планове по ОСП II“ в Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ в ЕК
- Г-н Милушев, Вие отговаряте за 15 от 28-те стратегически планове по ОСП в Европа, без България, също така за дългосрочната визия за селските региони и за мрежата по ОСП. Как ще се развива ЛИДЕР/ВОМР в новия програмен период, Местните инициативни групи у нас са в патова ситуация към момента?
ЛИДЕР не е в моята дирекция, но това, което мога да кажа по въпроса е, че има малък брой страни, които по регламент в рамките на една година трябва да приемат всички стратегии на Местните инициативни групи. Има няколко страни, които не са го направили и България е една от тях. Ние от ЕК изпратихме писма и доколкото разбирам България е в относително трудна ситуация. Тя планира многофондово финансиране по ЛИДЕР, което е много хубаво, тъй като само ОСП не може да покрие всички нужди в селските региони и като цяло приветствам това многофондово финансиране. Но разбираме, че има някакви административни проблеми между министерствата, което довежда до идеята да се премине от многофондово към еднофондово финансиране. Моята препоръка по този въпрос е да се придържат към многофондовото финансиране, защото иначе трябва да се промени Планът за възстановяване и устойчивост, както и Националният стратегически план /НСП/ по ОСП.
В момента има подадена промяна на НСП от България, която се дискутира с ЕК. В нея не може да влезе тази промяна, което значи, че трябва да се направи в края на годината или в началото на следващата и това означава, че две години ще бъдат загубени. Едва след това ще се одобряват стратегиите, което може да доведе до положение, при което в България да няма ЛИДЕР. Това ще бъде прецедент, какъвто досега не е имало в Европа и това би следвало на всяка цена да се избегне.
- Катастрофира ли Брюксел в Зелената сделка, която беше най-високата амбиция, но преди войната в Украйна да започне. В този смисъл, ще има ли ревизия на Зелената сделка?
В никакъв случай не можем да говорим за катастрофа на Зелената сделка. Има общо разбиране, че устойчивото екологично развитие върви ръка за ръка с производството на храни. Основната задача на фермерите е производството на храни и продоволствената сигурност, но същевременно те са на първа линия при последствията от климатичните изменения. Това е много важно да се има предвид, тъй като устойчивото развитие, за което Зелената сделка апелира, е приоритет, както и продоволствената сигурност и те трябва да са част от един и същ подход. Вече има дерогация на някои екологични изисквания.
Знаете, че имаше диалог по време на протестите между председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен, холандския и белгийския премиер с фермери и там беше обещано, че освен първия пакет, който вече е в ход, ще има втори пакет, който предимно ще е с мерки за опростяване на административната тежест - за да стане по-лесен животът и по-лесна работата на земеделските производители. Сега, заедно с белгийското председателство, консултираме държавите членки какво те виждат, че може да се направи за фермерите. Ние консултираме всички браншови и неправителствени организации на европейско равнище. Има сериозен анализ и предполагам, че ще има резултати, които ще са задоволителни за фермерите.
- По отношение на фермерските протести в цяла Европа, най-честият въпрос, който се чува на барикадите е как може да се гласуват 50 милиарда евро за Украйна, а да няма пари да се компенсират щетите на европейските фермери?
Тука опираме до два различни въпроса. Единият е очевидният геополически интерес на Европа за това как трябва да се реши конфликтът и какво да е бъдещето на Украйна? И тук, мисля, че между държавите членки няма противоречия, съответно ЕК върви по пътя, който е начертан от Европейския съвет в това отношение.
Не бих казал, че 50-те милиарда за Украйна по някакъв начин влияят на ОСП толкова директно. ОСП не опира само до финанси.
- Все по-често се поставя въпросът за ОСП с Украйна в ЕС и най-често задаваният въпрос е ще отпаднат ли директните плащания?
За присъединяването на Украйна първо трябва да излезе комуникацията на ЕК за разширяването, за да се види накъде вървят нещата.
Има дебати в ЕП и на форуми, на които има предложения за директните плащания. Едно от тях е директните плащания да се запазят, да има стабилност на политиката, като естествено ще се увеличи вероятно още малко зеленият елемент и елементът на преразпределение. Друго предложение е да няма директни плащания в бъдеще, но да има плащания за обществени блага. Ще има много сериозна дискусия какво са точно обществени блага - дали са само екологични, дали са социално-икономически, кое наричаме обществено благо, за което трябва да се плаща.
Не бих искал да ангажирам по никакъв начин ЕК, ние следим много внимателно дебата. Около средата на 2025 година ще има предложение за политиката след 2027-2028 година, като това ще дойде след многогодишната финансова рамка. Правят се много анализи, но най-съществен е Стратегическият диалог, който председателката на ЕК лансира и на 25 януари той започна в Брюксел с европейските организации. Той ще има тематични сесии - за равнищата на доходите, за иновациите, за екологичните аспекти.
Амбицията на ЕК с този диалог е след всичките дискусии да се стигне до едно консенсусно виждане, което да създава компромис, баланс между всички възгледи за бъдещето на Общата селскостопанска политика.
Интервю на Анета Божидарова
