Няма изготвени нормативни правила, по които ще се изпълняват стратегиите, твърди Елица Дякова, изпълнителен директор на Сдружение „Местна инициативна група Долна Митрополия – Долни Дъбник“
- Г-жо Дякова, с какво са свързани притесненията на Местните инициативни групи?
Имаме нужда от яснота как ще продължи да се прилага подходът ВОМР през следващия програмен период. В стратегическия план за развитие на селските райони е записана датата 07.12.2023 г., когато трябваше да бъдат одобрени първите стратегии за новия програмен период, чийто прием да бъде обявен още миналата година. Все още такъв прием няма, няма изготвени нормативни правила, по които ще се изпълняват стратегиите. Надяваме се да получим яснота.
- Ако не са разписани правилата, няма да има финансиране в следващия период, как ще запазите МИГ-а?
Ние на този етап финансово не сме застрашени, но след това ще е трудно да продължим. Ние вече сме подготвили новата стратегия.
- Колко важни са Местните инициативни групи?
Много са важни, защото успяваме да стигнем наистина до хората на място. Може да ви се стори, че това е брюкселски език, но действително е така. И оперативните програми, и общините са съсредоточени върху по-големи инфраструктурни проекти и не им остава дори време да се занимават с по-малките фирми и с местните общности, които имат нужда да бъдат потърсени, да бъдат полезни, да бъдат включени в един проект, да бъде запазено, възродено и представено пред общността местното развитие и да могат да осъзнаят, че са ценни.
Ние сме това малко, но важно „зъбно колелце“, тази връзка между хората, защото работим на терен и между МЗХ като наш водещ управляващ орган и останалите програми, с които трябва да работим в партньорство, за да изпълняваме стратегиите си законосъобразно. И още нещо - имаме добра комуникация с много Местни инициативни групи и в другите европейски държави и виждаме те какви резултати постигат. Вярвам, че ние също можем да бъдем по този начин полезни на хората по места.
„Местна инициативна група Долна Митрополия – Долни Дъбник“ изпълнява еднофондова стратегия за ВОМР, която се финансира от ПРСР. Има изпълнени проекти и такива в процес на изпълнение на общинската администрация, както и на много частни бенефициенти - земеделски производители, микропредприятия и читалища, които изпълняват дейности, финансиращи запазване на местни традиции, обичаи и значими ценности на територията.
Стратегията за водено от общностите местно развитие на „Местна инициативна група Долна Митрополия – Долни Дъбник“ финансира проекти за популяризиране на наследството на местните общности, чрез два проекта, изпълнени по мярка 7.02 „Стимулиране на местното развитие и активността на територията на МИГ чрез популяризиране на културно-историческото материално и нематериално наследство и спорта“.
По проект „Популяризиране на нематериалното културно наследство на славоните от село Горна Митрополия“ с бенефициент Народно читалище „Искра 1923“ се проведе проучване на нематериалното културно наследство на славоните от село Горна Митрополия, запазено в народните песни. Местните жители разказваха за научените песни от своите родители, баби и дядовци, по какви поводи и на какви празници се изпълняват, с какви обичаи и ритуали, характерни за живота на славоните се свързват. Събраната информация беше оформена в песнопойка на славонските песни, в която всяка песен е представена на словашки език с превод на български език.
В рамките на проекта се проведе и Празник на славонските традиции, който се превърна в своеобразна родова среща на наследниците на първите заселници славони в село Горна Митрополия. Традиционни храни, славонски песни и танци, възстановка на традиционна славонска сватба направиха празника незабравим за всички жители и гости на село Горна Митрополия.
По проект „Популяризиране на нематериалното културно наследство на банатските българи в село Гостиля“ с бенефициент Народно читалище „Г. С. Раковски-1927“ бяха проведени срещи с местните жители и беше събрана информация за нематериалното културно наследство на банатските българи от село Гостиля - празници, обичаи, автентични рецепти от банатската кухня, която беше публикувана в „Алманах на банатското културно наследство в с. Гостиля“.
В рамките на проекта се проведе и Празник на традициите, обичаите и храната на банатските българи, на който присъстващите имаха възможност да се запознаят и насладят на традиционните храни, приготвени от домакините от селото. Беше организиран кът с малка експозиция, която представи в снимки и стари предмети живота и бита на банатските българи в Гостиля, както и Изложение на местни производители и занаятчии. Празникът завърши с богата музикална програма, представяща магията на банатския фолклор.
