В момента Министерството на земеделието работи по нова методика за изчисляване на преразпределителното плащане, предложена от Пламен Абровски
Г-н Абровски, каква точно е процедурата за одобряването на Националния стратегически план?
В момента и от юридическа гледна точка се случва нещо уникално. През 2018 година ЕК казва, че въвежда така наречения принцип на субсидиарност спрямо държавите членки в новата ОСП. Това означава, че вече няма да има унифицирани схеми и мерки за подпомагане. Всяка една държава членка ще го прави с оглед собствените си виждания. Това обаче означава, че регламентът дава възможност за взимане на национални решения в определени граници. Това означава, че министърът на земеделието, когато изготвя Стратегическия план и отиде да го договаря с Брюксел, той трябва да знае дали ще има таван или няма да има таван. За да може да си направи сметките. Дали ще има таван или няма да има таван обаче, зависи от това, което е записано в Закона за подпомагане на земеделските производители.
Този закон трябва ли да бъде променен преди представянето на Националния стратегически план?
Ето това е юридическият и конституционен дефицит, който в момента ние имаме. Оказва се, че ние нямаме взаимно свързан механизъм за взимане на решения на ниво ЕС, в който да бъде ангажирано и Народното събрание. Поради тази причина ние правим тези изслушвания на министъра на земеделието, на неговите зам.-министри, за да можем ние, като членове на тази комисия, да му дадем достатъчно увереност, че ако той договори това, ние ще го приемем в Народното събрание.
На един по-късен етап, когато започнат промените в Конституцията, ще се наложи също да се отреагира, за да може в процеса на взимане на решения да бъде включено на ниво ЕС и Народното събрание.
Това се случва за първи път в нашата история, защото предишния път депутатите гласуваха това, което им беше казано. Сега обаче се разширява много повече ножицата. Сега трябва да се видят и дефиниции. Трябва да се видят проценти съфинансиране. Всичко това трябва да мине на съгласувателна процедура и в НС.
Има ли опасност предложеното от земеделското министерство, поне някои от пунктовете на НСП, да бъдат отхвърлени от Комисията по земеделие или от Народното събрание?
Към момента ние работим много добре с Министерството на земеделието. Аз съм сигурен, че ние ще дадем увереност на министъра, че няма да има проблеми с Народното събрание.
Но когато се зададе един въпрос, се отговаря: „Каквото реши коалиционният съвет“, което ме навява на мисълта, че дебатите текат формално…
Това не е мантрата. Аз съм го казвал винаги. Коалиционното споразумение е нашето политическо виждане по какъв начин искаме да помогнем на земеделските производители да се чувстват по-добре. Но то е една основа, над която може и трябва да се надгражда. Ако може да се намери нещо по-добро за земеделските производители, защо да не го направим.
Г-н Абровски, кажете ми, целият Национален стратегически план ли трябва да бъде гласуван или само отделни пунктове?
Стратегическият план по регламент се изготвя от компетентния орган. Това е лично министърът на земеделието. Той е отговорен за Стратегическия план, но в рамките на тази субсидиарност той е ограничен във вземането на решения, дотолкова доколкото това решение ще го взема друг. Затова ние в момента му даваме увереност по определени параметри на Стратегическия план, че подкрепяме това, което той възнамерява да предложи на ЕК, но това ще го предложи той. Когато се разбере с ЕК и получим одобрението, тогава вече ние ще започнем да правим националното законодателство, за да може да се прилага този Стратегически план.
Т.е., няма да се гласува нищо в Народното събрание?
Народното събрание в момента няма да гласува нищо в зала. Ние просто изслушваме министъра и му дава увереност, че Народното събрание е съгласно с това, което той ще отиде да договаря с Брюксел. Ние един вид му даваме мандат по нещо, което касае нас. Сега разбирате ли какво е уникалното на ситуацията?
Много се спори за таваните и преразпределителните плащания….
ЕС задължава подпомагането на по-малките земеделски производители, за да могат те да бъдат устойчиви, защото без малки земеделски производители няма селски райони. Те са гръбнакът на селските райони.
Резултатът от тавана се дава към преразпределителното плащане, тъй като липсва дефиниция на европейско ниво кои са големи, кои са малки, кои са средни. Между другото, беше подготвен един анализ по отношение за България на малки, много малки и средни и т.н, но моето лично мнение е че той е ирелевантен, защото регламентът и преразпределителното плащане касаят само земеделските производители, които са допустими за подпомагане, а ние в този анализ имаме 100 хиляди земеделски производители, някои от които не са допустими въобще за подпомагане, защото не могат да отговорят на критериите за допустимост.
Така че, за преразпределителното плащане държавата членка определя нивото на първите хектари, където според нея са най-малките земеделски производители и по този начин индиректно дава дефиниция кои са най-малките. Аз говорих с министъра и му направих следното предложение: не можем ли да тръгнем отзад напред - да видим какъв е максималният размер на декар на преразпределителното плащане, да видим какъв бюджет се формира и този бюджет да го разпределим може би не на 300, но на 100 дка, но да дадем максимума. Това нещо в момента се работи.
Това е много смислено и логично предложение.
Знам. Аз помолих да направят изчисленията по този начин, защото това е различна концепция за изчисляване от тези девет варианта, които бяха представени, а може да има и други. Аз съм се сетил за това. Самата цел е да се помогне на малките и има възможност да се помогне.
Направи ми впечатление, че непрекъснато се говори как ще се изчислява работната заплата. Там има големи търкания.
Най-хубавото нещо на таваните е изсветляването на работната заплата в сектора. Проблемът е, че някои недобросъвестни производители помпат работните заплати и дават, аз съм чувал, заплати от 10-50-60-70-100 хиляди лева. Това не е редно, защото това не са реални заплати.
Ами като няма контрол, ще го правят…
Не че няма контрол. До този момент контролът беше само единствено по отношение на изкуственото разделяне на стопанствата. Изкуствените условия, които бяха голям проблем и продължават да са голям проблем, обхващат не само това дали аз съм си разделил стопанството на две, на три, на четири, за да заобиколя таваните. Изкуствените условия са и тези високи несъразмерни заплати, но за съжаление до този момент те не бяха включени никъде в методиката или поне аз не съм виждал.
В коя методика?
Тази, която е за изкуствените условия на ДФЗ. Знаете ли, че битува мнението, че ДФЗ не проверяват дали се разделят стопанствата. Напротив. ДФЗ проверява страшно много дали се създават изкуствени условия по отношение на разделяне на стопанствата. Лично аз, като адвокат, съм писал десетки жалби.
Така че, към настоящия момент очаквам министерството да ни представи вариантите, защото за разлика от нас, те през ДФЗ имат на 100% реална информация в реално време. Знаят кой, къде, колко декара обработва, колко работници е декларирал в годините назад и могат да направят абсолютните изчисления. Съжалявам изключително много, че от 2018 година до юни месец 2021 г. е прахосано времето и никой никакви анализи не е правил.
Интервю на Валентина Спасова
Гледайте цялото интервю с Пламен Абровски в предаването „Брюксел в превод“.
Премиера – неделя 06.02.2022 от 20:30 ч и в YouTube канала на АГРО ТВ.
