Изискванията се покачват, а финансирането пада
- Г-н Чуканов, цяла Европа беше обхваната от фермерски протести. Две са големите теми: катастрофира ли Зелената сделка и когато Украйна влезе в ЕС - ще паднат ли директните плащания? Какво е Вашето становище по тези въпроси?
Двете теми са взаимно свързани до голяма степен. Искам да започна с анонса, че Европейският икономически и социален комитет е първата европейска институция, която излезе със становище относно бъдещето на ОСП след 2027 година. Има много организации, които представиха своите позиции, но ние сме първата европейска институция, в която се комбинират всички възгледи и виждания на такива организации. Т.е., има консенсус между работодателските организации, профсъюзите и фермерите. Това прави коренно различно нашето становище.
Учудващо е, че президентът Урсула фон дер Лайен започна Стратегическия диалог и не покани именно Комитета на регионите и Европейския икономически и социален комитет. Надяваме се, че това ще бъде коригирано и много скоро ще започнем да участваме в този анонсиран Стратегически диалог. До момента по него се проведе само една среща, на която се казаха насоки и виждания от страна на ЕК.
А какво значи да катастрофира Зелената сделка? От коя гледна точка гледаме катастрофата? Климатичните промени са една катастрофа. Хайде да преместим малко фокуса и да помислим кой е първи на фронтовата линия по отношение на климатичните промени? Това са именно фермерите. И много важна е дискусията как ще се финансира този зелен преход. Защото фермерите не трябва да са тези, които плащат цената на Зелената сделка. Затова са тези протести. Изискванията се покачват, а финансирането пада.
- А как ще се промени ОСП след влизането на Украйна в ЕС?
Помислете от положителната страна. Не бива да гледаме само от негативната. Естествено, че всяко начало е трудно. Заради войната в Украйна, виждаме какви са последиците днес. Никой не е искал толкова рязко навлизане на пазара, но това е форма на помощ. Колкото и да сме солидарни, в крайна сметка трябваше да има по-адекватна подкрепа за фермерите, които поемат тежестта от това политическо решение за подкрепата към Украйна.
Ако при сегашната ситуация хипотетично приемем, че Украйна е член на ЕС, тя би натежала на европейския бюджет с около 18 милиарда евро средно годишно. При гласуваното наскоро решение, с което беше определена целева помощ от 50 милиарда евро в рамките на четири години, това означава, че ще се отрази на европейския бюджет с 12.5 милиарда годишно. Т.е., с тази гласувана подкрепа, ще видим каква би била хипотетично тежестта на едно бъдещо членство на Украйна върху общия европейски бюджет.
- В този контекст трябва ли българските производства да се преориентират?
Всъщност, структурата на българското земеделие е много различна, погледната от европейски мащаб. България произвежда четири пъти повече зърно, отколкото всъщност има нужда, два пъти и половина повече царевица. Т.е., нашето зърнопроизводство е експортно ориентирано. Винаги сме произвеждали повече. Появата на един такъв голям играч на пазара като Украйна неминуемо ще има своите последици. Нашето зърнопроизводство е много податливо на такива сътресения на пазара, защото освен цената на зърнените култури, която е борсова, ние зависим и от много други продукти, които в по-голямата си част са внос. Т.е., ако до момента някой е изпитвал комфорта от ефекта на мащаба в един пазар, това, че се появява един по-голям играч, с един още по-голям мащаб, би трябвало донякъде да бъде притеснително. Затова трябва да се помисли за нови възможности. Има варианти за търсене на нови решения - с нови култури.
Още един важен момент трябва да се има предвид - когато една държава влиза в ЕС, процентът на финансиране по инвестиционните мерки е много по-висок. С течение на времето, този процент на подпомагането намалява.
- Голяма дискусия тече за новите геномни техники. Какво е мнението Ви?
Нашето становище от страна на Европейския икономически и социален комитет като консултативен орган към ЕК и ЕП е положително. Има много организации, които правят едни неправилни паралели между генно модифицираните организми и тези продукти, които са плод на CRISPR технологията. При нея обаче няма привнасяне на чужди гени. Това е изключително важно да се обяснява, но за съжаление чуваме точно обратното. Никой не иска да влезе в детайли доколко е фундаментална разликата. Има много аргументи, които са в полза на новите геномни техники, но много хора не ги знаят. Единственото наше притеснение е да не се нарушават конституционните права на потребителите на информираност, потребителят винаги трябва да бъде информиран правилно, включително и ако продукта съдържа растения, получени чрез нови геномни техники.
Интервю на Анета Божидарова
