Оптимист съм, че протестите в Европа ще завършат с добри резултати за земеделския бранш, заяви бившият министър на МЗХ
- Г-н Грудев, лавинообразно нарастват протестните действия на фермерите в ЕС. Какво се случва, изненадващо ли е?
Случва се това, което е напълно очаквано да се случи. Това няма да спре. Аз го наричам пролетта на фермерското недоволство. Оптимист съм, че ще завърши с добри резултати за земеделския бранш.
Защо е напълно очаквано? Земеделският бранш плати цената на европейските общества заради натрупаните кризи през последните години – Ковид, войната, разрушените пазари на световно ниво. Инфлацията в Европа се потуши с намаляването на цените и с евтин внос на земеделска продукция от трети страни, с разбиване на постигнатите към момента пазарни договорености. Така че, земеделието плаща цената за излизането от кризите на нашите европейски общества.
Поради тази причина най-малкото, което може да направи ЕК, е да даде възможност на страните членки да направят национални доплащания под форма, която да им позволи да дадат глътка въздух на бранша.
И докато мерките от първи и втори стълб на ОСП можеха да работят ползотворно в добри години, когато пазарът работеше нормално, тоест за всеки да има печалба, в момента неадекватността на философията на европейската политика доведе до тази пролет на земеделските протести.
Няма как да няма протести при положение, че икономическата математика на сектор Земеделие не излиза от две години. Нещо трябва да се промени. Когато един сектор е на загуба в продължение на години, нормално е да се стигне до прекратяване на дейността. Но европейските общества не могат да си позволят прекратяване на дейността на земеделците.
- Не трябва ли да има промяна на философията на ОСП?
ЕС направи грешка, прострелвайки се в двата крака с изключителното засилване на нерентабилни от гледна точка на производството политики – зелени мерки, финансиране на непроизводствени дейности, мерки с принос към околната среда, към опазването на ландшафта. Те са обществени блага, но са за сметка на земеделските производители.
Един от най-големите грехове на ОСП е, че от 20 години говорим за нейното опростяване, но всяка година тя носи многократно повече усложняване на работата на земеделския производител.
- А каква е ефективността от европейските инвестиции в селските райони?
Анализът за ефективността не е добър, бих казал дори, че е катастрофален. Между 6 и 10 процента са предприятията, които са останали жизнени след извършено подпомагане под формата на инвестиции в земеделския сектор.
Моята идея винаги е била следната – намаляване на нивото на съфинансиране от страна на Европа, увеличаване на размера на собственото участие на бенефициента, но по начин, по който може да се подпомогне всяко едно желание за инвестиции. Трябва да има един постоянно отворен прозорец за прием, да не се прави класиране, ранкинг, а да подпомогнем всеки фермер, който е готов да вложи 70 процента собствено участие. Тоест, тази инвестиция ще бъде според възможностите му, а земеделецът ще бъде устойчив във времето.
- Да се върнем на протестите – европейските институции се размърдаха…
Да, усетиха жега.
- На този фон преговорите за сключване на търговско споразумение с групата латиноамерикански държави МЕРКОСУР (Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай) още повече нажежават обстановката.
Конкретната проблематика, която се коментира, е свързана с Украйна, която е много силна земеделска държава. Ние с Украйна имаме споразумение за либерализация и партньорство от 2014 г., което влезе в пълна сила от 2017 г. с намаление на митническите тарифи и достигане до тяхното нулево ниво 10 години след подписването.
Ако ние спазваме общото законодателство, което е подписано от ЕС с Украйна, към днешна дата щяхме да имаме нулеви митнически тарифи, но с условието, че украинското производство ще спазва всички ангажименти, които се спазват от европейските производители.
Нашите искания трябва да са връщане възможно най-бързо към общото споразумение на ЕС с Украйна – квотите ще бъдат нулеви, но ще играем по едни и същи правила.
Но трябва да си даваме сметка, че вносът от Украйна не влияе под никаква форма на борсовите цени, например, на пшеницата. Дори и да спрем вноса, цената няма как да се вдигне, но себестойността на българското и украинското зърно е различна.
- Стряскащо е, защото един силен бранш като зърнопроизводството в момента изнемогва…
И въпреки това ние нищо не правим, нямаме решение за дългосрочно излизане от кризата, максимумът е да спасим временно ситуацията и да говорим за допълнителен бюджет. Но това не е инвестицията, която да позволи на бранша като цяло да е конкурентоспособен. Дълги години бяхме едни от най-конкурентоспособните в зърнопроизводството. Това приключи, вече се намираме в трета поред лоша финансова година, а за животновъдството, зеленчукопроизводството, овощарството кризите са доста по-отдавна.
- Урсула фон дер Лайен предлага изискването за 4 процента непроизводствени площи да отпадне при директните плащания. Това знак ли е за преразглеждане на зелената политика?
Абсолютно да. Това решение е отрезвяване от страна на ЕК при вземането на следващите решения за ОСП. В досегашния период политиката в земеделието беше доминирана от една много сериозна посока, свързана със зелената философия, която обаче не може да се реализира в ситуация на европейска криза. Нагласите са, че в следващия състав на ЕК и ЕП зелената движеща сила ще намалее.
Моментът за фермерското недоволство е много точен и аз този път съм оптимист, че то ще доведе до радикална промяна на ОСП, до радикално опростяване на тази политика за фермерите.
Няма да е изненада, ако следващата ОСП се откъсне малко от зелената философия и се върне при производството и пазара.
- Какво ще се случи с ОСП, когато Украйна стане част от ЕС?
Под някаква форма Украйна ще бъде част от следваща ОСП – дали като кандидат с предприсъединителен фонд, дали ще има финансов пакет за Украйна, както беше направено за всички нови страни членки. С присъствието на Украйна в ОСП директните плащания не могат да съществуват на европейско ниво.
Първият и най-важен въпрос е какво ще бъде финансирането за следващата ОСП. През годините ОСП неизменно намалява своята тежест в европейския бюджет, стартирайки от 70 процента, а в момента тя е 19 процента. Затова фермерите трябва да се борят за увеличаване на финансирането, стимулиране на производството, ограничаване на компонентите на зелената философия. Също така – обръщане на финансовия модел към превенция на рисковете – климатични и пазарни. Пазарните интервенции следва да бъдат много силно застъпени.
Цялото интервю гледайте в предаването Брюксел в превод на 04 февруари от 20:30 ч само по АГРО ТВ.
