Зад биопродукта стои денонощен труд, който трябва да се управлява с разум, далновидност и знания
- Бети, защо био?
Защото това е начинът на живот, който ние водим. Аз съм химик по образование и за мен е много важно да знам какво ядат моите деца. Благодарение на биопроизводството се опазва природата, защото пестицидитe унищожават не само плевелите, но и насекомите. От там, попадайки в почвата, препаратите могат да унищожат цяла верига от животински организми. Всичко това влияе на природата. Да не говорим за пчелите. Биоразнообразието се поддържа единствено и само благодарение на чистата природа. Това е много важно нещо и трябва да го знаят всички уважаеми читатели, защото Хипократ е казал: „Моята храна е моето лекарство” и „Моето лекарство е моята храна”. Така че е много важно с какво се храним и с какво допринасяме за опазване на околната среда.
Биопроизводството не е просто професия. Това е начин на живот. То е призвание дори. Ти трябва да го чувстваш с душата си. Ти трябва да знаеш, че това, което произвеждаш, е здраве за твоите деца. Лекарство за твоите деца. С нашите продукти ние лекуваме.
- Късите вериги на доставки ли са най-лесният и справедливият подход за продажби на биопродукция?
И да. И не. Късите вериги на доставки са много добре действащ и устойчив пример на Запад, защото там хората имат достатъчна образованост и искат да знаят с какво се хранят и имат финансови средства да си закупят директно по-скъпите биопродукти.
В България късите вериги на доставка са много удачни за големите градове. Ще Ви дам пример. На фермерски пазари, обикаляйки из цяла България, най-големият оборот, който направихме, беше във Варна, след това в Бургас и Стара Загора. Последния ден бяхме на фермерски пазар в Хасково и не продадох нито един буркан телешко месо. Нито един. Хората, които имат възможност, които оценяват това, което ние правим и са склонни да дадат повече пари за истинския, качествения продукт, са хората в големите градове. Ако ние нямаме достъп до големия град, просто умираме.
- Защо био-то има по-висока цена?
Защото при биопроизводството има много рестрикции, които оказват влияние на крайните продукти. Първо, като започнем от това, че се получават по-ниски добиви. Второ - има повече ръчен труд. Препаратите за биопроизводство са по-скъпи. Една крава на година дава едно теле. Това теле, ако се храни с концентриран фураж, то ще стане 200-250 кг за една година, но при нас става 120-140 кг. Тази разлика трябва да се плати от някой. По-качественият продукт няма как да е евтин продукт.
Освен това трудно се намира работна ръка. Никой не иска да работи на полето. Това е много голям проблем. В нашето стопанство се справяме със собствени средства и с нашите деца.
Зад биопродукта стои денонощен труд и човешка дейност, която преди всичко трябва да се управлява с разум, с далновидност и със знания. Когато ти не използваш никаква химия за своите продукти и ако нямаш правилните знания, ти си обречен на абсолютна загуба.
- Потребителите доверяват ли се на биопродуктите?
Все повече, да. Което много ме радва.
Хората, които вярват на биопродуктите, те ги приемат като лекарство. Много е важно ние, като производители, да бъдем честни и искрени към нашите клиенти.
- Имате ли изпълнени инвестиционни проекти по ПРСР?
Да, по подмярка 4.1 закупихме земеделска техника, която е необходима за изхранване на животните. Това страшно много ни помогна. Това спести много ръчен труд и помогна за развитието на стопанството ни. През 2017 година кандидатствахме за преработвателното предприятие по подмярка 4.2 и вече имаме първата в България биосертифицирана кланица и преработвателно предприятие за биотелешко месо.
- Какви европейски субсидии получавате?
Като цяло, сме доволни от европейските субсидии, които получаваме. Важното е да ги получаваме навреме.
- Необходими ли са по-големи субсидии за биопроизводство?
По принцип е хубаво да има по-големи субсидии, но и тези, които ги взимаме, ако ги взимаме без пречки, без спънки, без условности, са достатъчни.
- Само субсидиите могат ли да бъдат стимул за развитието на биоземеделието?
Аз мисля, че не парите са мотивиращото нещо за развитието на биоземеделието. В никакъв случай. Но трябва да призная, че субсидиите за биоземеделието са една добавена стойност, без която не можем да оцелеем.
- Каква трябва да бъде бъдещата агрополитика, така че фермери като теб да имат шанс да се развиват?
Агрополитиката трябва да бъде насочена повече към малкия и средния фермер, а не само към корпоративните големи фирми, които в момента източват милиони субсидии. Гръбнакът на всяка една държава и на всяко едно земеделие е средният бизнес.
