Венислава Бояджиева, експерт в Дирекция Развитие на селските райони – МЗХГ
- Г-жо Бояджиева, каква е идеята да се подпомага селският туризъм чрез ПРСР и по какъв начин това рефлектира върху развитието на икономиката на селските райони и малките населени места?
Селският туризъм е част от общото икономическо развитие не само на селските райони, но и на страната, като цяло. Високият потенциал за развитие на туризма е идентифициран в анализите и в Програмата за развитие на селските райони, както за периода 2007-2013, така и за настоящия програмен период. Разбира се, това е една от възможностите за подобряване на цялостното социално-икономическо развитие на селските райони. Ето защо селският туризъм е една от възможностите, която е изброена като такава в конкретните мерки, които подпомагат неземеделските дейности.
- При селския туризъм имате предвид основно изграждане места за настаняване. Така ли?
Не само. Туризмът е комплексна услуга, настаняването е една част от нея, разбира се - изхранването на туристите, различните туристически атракции, конкретни туристически продукти и дори специфичната храна, която е традиционна за една територия, е също е доста важна като част от цялостния туристически продукт.
- Добре е да кажем, ПРСР какви инвестиции в неземеделски дейности подпомагаше в предишния програмен период?
Що се отнася за неземеделските дейности помощта беше насочена основно към подпомагане на микропредприятията, от една страна, от друга страна – към разнообразяване на дейностите на самите земеделски стопани, защото знаем, че тяхната дейност е сезонна и нашата цел е била да се създадат условия тя да бъде разнообразявана. Така че, туризмът беше един така да се каже от хитовете при кандидатстване за развитие на неземеделски дейности, точно заради високия потенциал за развитие на туризъм на територията на селските райони, но туризмът не е единствената дейност, която се развива на територията на селските райони. Знаем, че хората имат необходимост от развитие на услуги, не само туристически. Те развиват производство и не на последно място са занаятите, които са толкова важни също за българската идентичност. Занаятите бяха акцент в подпомагането на неземеделски дейности и в предишния, и в сегашния програмен период, разбира се, Когато говорим за предходния програмен период, близо 70 % от проектите за незамеделски дейности бяха насочени към инвестиции в туризма и това е защото най-много хората кандидатстваха за такъв тип дейности.
Какви са резултатите, изплатените средства за неземеделски дейности през предходния програмен период.
Що се отнася за земеделските стопани, приблизително 74 милиона евро бяха реално изплатени за проекти за развитие на неземеделски дейности, а по отношение на микропредприятията, които са извън земеделието, приблизително 108 милиона евро бяха изплатени за развитие на неземеделски дейности. Тоест, 450 проекта бяха финансирани на земеделски стопани и 739 проекта реално изплатени за развитие на неземеделски дейности към микропредприятия.
294 са проектите на земеделски стопани и 448 са проектите за микропредприятия в областта на туризма за предишния програмен период.
- А занаятите?
Това са 25 проекта за развитие на занаяти от земеделски стопани и 7 проекта на занаятчии, които не са земеделски стопани.
- Имаше голям интерес и към проекти за възобновяеми енергийни източници…
Мога да ви кажа, че 101 проекта са изплатени на земеделски стопани за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници и 218 проекта на микропредприятия, които са стартиращи точно в областта на възобновяемите енергийни източници. Когато направихме своя анализ след приключване на предходния програмен период, се оказа обаче, че тези проекти не генерират създаването на заетост.
- Селският туризъм в настоящия програмен период. Каква е картината?
В настоящия програмен период туризмът също беше идентифициран като една от възможностите за подобряване на общото социално-икономическо развитие на селските райони, като възможност за генериране на доходи и създаване на работни места, но към момента не сме стартирали процедура, която да е насочена към туристически дейности, именно защото в предходния програмен период бяха подпомагани основно такъв тип проекти. Знаем, че бизнесът има необходимост от инвестиции за развитие на предприятия, най-много работни места се създават именно в производството и ние искаме да насърчаваме, както стартиращи, така и съществуващи предприятия да подобряват своята конкурентноспособност и да могат да създават нови работни места. Работните места са основният индикатор, който следим през настоящия програмен период и това е основната цел при подпомагане на неземеделските дейности. Създаването на доходи, осигуряването на работа на територията на селските райони е най-важното, за да можем да задържим хората да живеят там, за да подпомогнем по-доброто качество на живот. Ето защо ние преценихме, че е най-добре първо да стартираме приеми по три отделни процедури, така че да не се конкурират помежду си и да не се получи такъв тип изкривяване, както през предходния програмен период за насоченост на дейностите. Например, направихме процедура конкретно за занаятчии, така че те да имат гарантиран бюджет, да се състезават помежду си и да могат да се гарантират при равни други условия подпомогнати проекти, насочени към занаяти, защото за нас е важно като част от социално-икономическото развитие да подпомагаме традиционните занаяти.
Другите две процедури, които стартирахме в края на 2018 година, бяха за подкрепа за производствени дейности и за развитие на услуги и други неземеделски дейности, като към услугите са включени също така социални услуги, насочени към възрастни хора, грижи за деца, защото знаем, че това е изключително важно за хората, особено за по-младите хора и за осигуряване качеството на живот на територията на селските райони.
- При производство какво се има предвид?
Производствени дейности във всички сектори извън земеделските и извън преработката на храни. Разбира се, давали сме предимство на тези сектори, които са определени в националната стратегия за насърчаване на малките и средни предприятия, които са с потенциал за висока добавена стойност на територията на цялата страна.
- Какъв беше интересът от страна на кандидатите?
Бяха получени над 800 проекта на стойност 455 милиона лева.
- Това не превишава ли бюджета на мярка 6.4?
Превишава го няколко пъти, като мога да кажа, че в процедурата за занаятите всички кандидати ще влязат в бюджета след оценка за административно съответствие и допустимост. Най-голяма е конкуренцията при услугите, където имаме конкретен бюджет за социалните услуги, насочени към възрастни хора и грижи за деца, а също така при производствените дейности има значителна конкуренция. Ние направихме конкретен бюджет за земеделските стопани, така че те да не се конкурират при така разписаните критерии за оценка с останалите микропредприятия. Земеделските стопани са заявили доста по-малко подпомагане от наличния бюджет, който означава, че при тях ще има излишък на бюджет, т.е. всички, които преминат административно съответствие и допустимост, ще бъдат подпомогнати по всички процедури за услуги и за производство, докато конкуренцията е основно при останалите кандидати и микропредприятията, които се занимават с неземеделска дейност.
- Колко са подадени предложения по отделните процедури?
29 са проектните предложения, подадени в процедурата за занаятите, 507 са проектните предложения за услуги и 290 са проектните предложения, насочени към производствени дейности.
Общият бюджет, който беше обявен по трите процедури, е 68 милиона евро, 3 милиона евро съответно за занаятите, 30 милиона евро за производство и 35 милиона евро за услуги.
