Може да е трудно, но трудното е по-интересно, казва потомственият фермер
Александър Сотиров е на 28 години. Семейното му стопанство се занимава със зърнопроизводство на площ от 6 хиляди декара основно в землищата на селата Ябълчево и Карагеоргиево.
- Александър, как реши да влезеш в семейния бизнес?
Земеделието е нещо, което цял живот е било покрай мен или може би аз съм бил покрай него. Израснал съм с него и в крайна сметка след като завърших висшето си образование, стигнахме до този етап, в който родителите ми казаха, че съм достатъчно голям, за да започна да поемам нещата в свои ръце и така до днес.
- Какво е за теб земеделието? Какво е най-интересното в него?
Всичко. Всичко е интересно – включително и това как възприемаме почвата и растенията. Оказва се, че с всеки изминал ден се научава нещо ново, което е изключително готино. Ден с ден не си приличат. Работата е изключително интересна и човек започва да осъзнава, че е част от нещо, което и по-значимо и по-голямо.
- Какви са твоите отговорности в стопанството?
Предимно организаторски, но аз не се задоволявам само с това. Обожавам да работя с машини. Въпреки че имаме достатъчно служители в нашето стопанство, аз редовно работя с техниката, която вече познавам изключително добре.
- Какво научи от твоите родители?
Да бъда добър. Да бъда това, което съм. Да бъда себе си. Всичко, което до момента съм, до голяма степен дължа на родителите ми.
- Ако трябваше сега да започнеш бизнес сам, би ли го направил?
Разбира се. Това е нещо уникално. Това е едно приключение. Всеки ден си изправен пред нови и нови предизвикателства.
- Какви познания имаш за земеделското производство?
Завърших Аграрния университет в Пловдив, специалност Растителна защита. Смея да кажа, че съм агроном. Университетът ми даде една много добра теория. Срещна ме с добри професионалисти. След като завърших аграрното си образование, си мислех, че съм изключително подготвен за земеделие, че знам абсолютно всичко, но всъщност се оказа, че нещата на практика в известна степен не са така. Практиката ме среща с доста интересни ситуации, които понякога не можем да си обясним.
- Какво искаш да промениш в сегашната дейност?
В нашето стопанство промяната вече е започнала. Преди две години изпитахме изключителни затруднения заради суша, която унищожи посевите ни. Никога не бях вярвал, че ще видя полета, на които не жънат комбайни.
Тогава аз и родителите ми бяхме поставени пред избора дали да продължим, или да променим нещо. Промяната започна именно с консервационните практики. В момента все още тестваме различни технологии, като най-основно те са безоранните технологии, плуговете сме ги забравили тотално. Разпродадени са отдавна. Практикуваме Но-Тил земеделие, вертикални обработки на почвата, при които машините причиняват възможно най-малка вреда на почвата и на природата.
- Какво би надградил от свършеното до момента от родителите ти?
Не бих казал, че искам повече земя или искам да направя по-голямо стопанство. Точно обратното. Надграждането искам да се изразява в това да бъдем отворени и да използваме нови технологии. Аз имам интерес към бактериални продукти, дронове в земеделието, нова техника.
- Европа иска повече млади фермери. Как да ги мотивира?
Земеделието е изключително трудно. Отстрани изглежда много лесно. Имаш техника, качваш се и работиш. На пръв поглед изглежда така. Но всеки ден си поставен пред различни казуси, пред различни проблеми от всякакво естество. Въпреки това, искам да кажа на младите фермери да не се спират. Ако имат мотивацията да започнат бизнес в тази сфера, да не се спират пред нищо. Може да е трудно, но трудното е по-интересно.
- Какво е най-важното, за да стартира един млад фермер?
Да има достъп до земя. В България е затруднен.
- Смяташ ли, че дигитализацията ще навлезе по-лесно чрез младите хора и тя ще направи земеделието по-привлекателно?
Тя вече навлиза. Бих казал, че това е нещо неизбежно, нещо наистина нужно. Надявам се, че малко по малко тя ще отвори сектора и за младите хора в земеделието. Т.е. би станал по-приветлив за тях.
- Може ли земеделието да бъде професионалният избор на младите и защо?
Да, защо не. Разбира се, че може. Имам колеги и приятели, които вече са направили този избор. Аз не виждам абсолютно никаква причина това да не е техният избор. Това нещо трябва да им идва отвътре. Трябва да имаш любов към природата, растенията, животните.
- Смяташ ли, че един млад земеделец може да бъде по-успешен, когато наследи бизнеса от родителите си?
Не. Твърдо не. Според мен това си е до качествата на човека. В този живот няма гаранция за нищо.
- Какви разходи успявате да покриете с европейските субсидии в стопанството?
Получаваме субсидии по няколко мерки. Доволни сме. Ситуацията, в която се намира европейският пазар, налага наистина получаването на субсидии. Една немалка част от разходите се покриват от субсидията. Обикновено субсидията, която получаваме, горе-долу покрива разходите за торове.
- Вярваш ли, че ОСП ще продължава да подкрепя доходите на фермерите?
Искам да вярвам в това. Ще бъда искрен. ОСП, която сега приключва, според мен не е много успешна. Затова имам надежди, че новата ще е доста по-добра. Все пак тя ще се изразява основно в подкрепа на младите фермери.
- Една от целите на новата ОСП е намаляване на количеството на използваните препарати за растителна защита. Как може да стане? Има ли решение?
Решения има, но те са доста скъпи. Така или иначе е неизбежно, защото всяка година се забраняват все повече и повече активни вещества. В крайна сметка това по един или друг начин ще ни бъде наложено. Единствено не знам какво би се случило, ако ни задължат да намалим количествата на минерални торове, които използваме.
- Какви добри практики прилагате за запазване, обогатяване на почвеното плодородие?
Най-малкото, че не орем земята. Паралелно с това в нашето стопанство освен, че вече прилагаме безоранните технологии, които възстановяват органиката в почвата, също така допълнително започнахме да прилагаме препарати, които са на бактериална основа, т.е. бактерии, микоризни гъби, които спомагат за по-бързото възстановяване на органиката в почвата.
