Да се подават сигнали за нерегистрирани пчелини, призова заместник-министърът на земеделието и храните
Доц. Стратев, пчеларите очакват много отговори от вас. Една от най-тежките теми е абсолютната стагнация на пазара от две години. По данни на Агенцията по безопасност на храните, около 50 % от меда, който се внася от трети страни, е неотговарящ на изискванията. Пчеларите питат възможно ли неотговарящият мед да бъде изтеглен от магазинната мрежа и да се пласира българският пчелен мед? Има ли такива механизми?
Ако медът е допуснат в магазинната мрежа, той е безопасен като продукт. Съвсем отделен е въпросът за неговото качество. Пчеларите имаха възможност да промотират своите собствени продукти през изминалия тригодишен период на Националната пчеларска програма. Там имаше дейност от мярката „Техническа помощ за пчелари и за пчеларски сдружения“, където всеки един производител имаше възможност да промотира директно своето производство на краен потребител. За този изминал период имаше одобрени и изпълнени 7 проекта и общо 33 базарни дни.
Съгласно новия Стратегически план, отново има една такава интервенция, която е за популяризиране, комуникация, маркетинг на пчелни продукти и тя е насочена точно към повишаване на осведомеността на потребителите относно качествата на българския пчелен мед. Така че, там всички производители ще могат отново да промотират своите пчелни продукти - чрез организиране на фестивали, информационни кампании. По нея ще има възможност за изпълнение на три проекта на година, като общата финансова рамка е почти 77 хил. лева.
А възможно ли е изобщо да се намеси държавата в тези пазарни механизми и наистина неотговарящият мед да бъде по някакъв начин изтеглен от пазара?
Контролът се изпълнява от БАБХ, така че считаме, че щом този мед е на българския пазар, той отговаря на изискванията. Трябва добре да се прави разлика между качество и безопасност на продукта. Европейското законодателство постановява, че продуктите, които се намират на пазара в търговската мрежа, трябва да са безопасни, а качеството се измерва с други показатели – означава медът да отговаря на определени показатели, било то физикохимични, било то органолептични. Така че, мед с малко по-различни показатели, не означава, че не е качествен, просто има по-различни характеристики.
Повечето пчелари са се затруднили по отношение на подаването на заявления в Кампания 2023. Какъв е вашият коментар?
По неофициални данни, в Системата за електронно управление (СЕУ) са заредени над 1800 заявления. Част от тях обаче са били недовършени, друга част са архивирани от самите заявители и в крайна сметка тези, които са останали приключени, са 1365. Държа да направя една ретроспекция във връзка с вашия въпрос. Когато е започнала тригодишната Национална пчеларска програма, в първата година броят на подадените заявления е бил най-малък - 1790. И след това, през следващите две години, броят на кандидатите се е увеличил, като на втората година е бил 1970, а на третата година - 2347. Срокът за прием е бил 10 дни. В сегашната кампания отново срокът беше 10 дни. Но сега пчеларите имаха една допълнителна възможност - ако в изминалия период заявления са се подавали в рамките на работния ден на администрацията - от 9 до 17.30 часа, сега чрез Системата за електронно управление, на практика заявителите имат 24-часов достъп. Освен това, 10 дни преди да се отвори приемът, на сайта на ДФЗ имаше качено заявление - образец, както и ръководство за работа със Системата за електронно управление и Наръчник за кандидатстване по интервенциите. Мога да обобщя, че в действителност интересът тази година е приблизително същият, както в първата година от старта на Националната пчеларска програма.
Има много нерегистрирани пчелини на територията на страната и заболяванията при пчелите основно идват от там. В тази посока как смятате да затегнете контрола?
Определено това е един важен въпрос. В действителност, регистрацията на пчелините е от основните мерки, които се прилагат за контрол на заболяванията при пчелите. Всеки един пчелин трябва да бъде задължително регистриран – независимо с каква цел е създаден - било то за хоби или със стопанска цел. Всеки пчелар трябва да бъде достатъчно мотивиран, за да подаде едно заявление. Т.е., официалният контрол ще знае местонахождението на съответния пчелин и ще прилага съответните мерки за контрол на заболяванията. Проверките се извършват на място, като те са както планови, така и по жалби и сигнали. Искам да призова пчеларите за по-голяма активност - да се подават сигнали за нерегистрирани пчелини, за да може да се вземат съответните мерки.
Ако един пчелар регистрира смъртност в своя пчелин, каква е процедурата, по която държавата поема ангажимент - да извърши проби, изследвания, за да се докаже причината?
При смъртност в пчелина, пчеларите трябва да се свържат с БАБХ и от там ще им бъдат дадени указания как да действат. Като първо задължително трябва да уведомят своя ветеринарен лекар, с който имат сключен договор.
Все още има известна съпротива към подхода на министър Вътев – консултативните съвети да се провеждат с представители на цялата агрохранителна верига. Как ще седнат на една маса пчелари и земеделци? Пчеларите са скептични, че може да се намери балансът на интересите.
Подобни притеснения чух и преди други консултативни съвети. Но те са ненужни. Държа да отбележа, че идеята е всеки един от участниците в консултативния съвет да каже какъв проблем вижда в агрохранителната верига и какво е неговото решение. Когато всички седнем на една маса и водим диалог, ще стигнем и до правилните решения. Ако всеки защитава само своя интерес и не чува другия, няма как да намерим баланса.
Интервю на Анета Божидарова
