1/3 от хранителните запаси на човечеството зависят от пчелното опрашване
Интервю с проф. д.б.н. Евгения Нешова Иванова
На 20 май отбелязваме Световния ден на пчелите и всички опрашители, които през последните няколко години се изправят пред сериозна заплаха от изчезване. Хората познават медоносните пчели като производители на сладък пчелен мед и други чудесни и полезни пчелни продукти. Всъщност, тяхната основна биологична значимост не се ограничава само до това. Те играят крайно важна роля, защото опрашват около 80% от растенията, които зависят от насекомите за размножаване. Представете си това! Без тях, много от нашите любими плодове, зеленчуци и цветя нямаше да съществуват. Медоносните пчели са нашите незаменими съюзници за природата, които ни даряват с богатство от вкусове и красота.
проф. д.б.н. Евгения Нешова Иванова
Един от най-важните видове е познатата ни медоносна пчела (Apis mellifera). Този космополитен вид се среща в над 28 подвида по цяла Европа. Той принадлежи към разреда на ципокрилите, семейство Пчели и род Жилещи медоносни пчели. В България най-често срещаната популация е местната българска медоносна пчела (Apis mellifera rodopica). Интересно е, че медоносните пчели обитават земята още от далечната ера на Долна Креда - преди повече от 100 милиона години. Те се отличават със сложна структура и поведение, организирани семейства и социален начин на живот.
По повод деня на пчелите разговаряме с проф. д.б.н. Евгения Н. Иванова от катедра „Биология на развитието” на Биологическия факултет при Пловдивски университет „Паисий Хилендарски” за това колко важни са тези невероятни създания за нашето бъдеще и съществуване.
- Проф. Иванова, какво застрашава пчелите днес и какви са последиците от намаляването на техните популации?
В настоящия момент биоразнообразието на медоносните пчели в Европа и по света е застрашено от неконтролираното въвеждане на гени от други подвидове в адаптираните местни популации; стреса от променящата се околна среда и замърсяването ѝ; появата на нови патогени и глобалните климатични промени. Организираните действия, насочени към запазване на подвидовете медоносни пчели и техните адаптирани местни екотипове, биха били отпор срещу нарастващите заплахи. Липсата на такива усилия ще повлияе пагубно върху живата природа, засягайки дивата и земеделска растителност, ще се отрази негативно върху природното биоразнообразие и ще рефлектира върху драстично намаляване на селскостопанската продукция, защото е доказано, че 1/3 от хранителните запаси на човечеството зависи от пчелното опрашване.
- Какви са наличните данни за състоянието на пчелните семейства по света?
Отчетените през последните години тенденции показват, че през 2002 г. са загинали около 30% от пчелните семейства в Централна Европа, а през 2007 г. – около 70% от тези в САЩ. Този световен феномен е познат днес под наименованието Colony Collapse Disorder (CCD) – синдром на празния кошер. Осъзнавайки заплахата от CCD, учени от цял свят се обединяват около идеята да организират мащабна научноизследователска и приложна дейност, за да противопоставят научния потенциал и новостите в науката и практиката на тревожното явление. През 2008 г. стартира COST акция FA0803 на ЕС „Prevention of honeybee colony losses“ – COLOSS, в която участват и учени от България. Световните мониторингови акции, провеждани ежегодно, показват, че за последните 5 години смъртността на медоносните пчели в Европа варира от 5-10% до над 30% за различните държави (например в Австрия – 13,3%, Гърция – 15%, Хърватия – 15,3%, Франция – 29,3%, Дания – 32% и т.н.).
- Какво е състоянието на пчелното богатство на България?
България все още е сред най-слабо засегнатите страни, но това е относително, защото за периода 2017 – 2022 г. загубите на територията ѝ нарастват от 2,04% до 19%. В райони с традиционно отглеждане на слънчоглед, рапица, овощни градини и есенни фуражни култури се отчита смъртност с огромни размери, а причините за това се търсят в неправилното използване на пестициди. В края на 2021 г. Националният фонд за научни изследвания финансира проект на учени от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и Националната развъдна асоциация по пчеларство (Договор № КП-06-Н51/12) на тема „Комплексна оценка на генетични и екологични фактори, свързани със загубите на медоносни пчели (Apis mellifera L.) в България“, резултатите от който ще внесат яснота относно конкретните загуби на пчелни семейства в страната и причините за тях.
- Бихте ли откроили интригуващ проект в защита на пчелите у нас?
Да, бях силно заинтересувана и дълбоко впечатлена от идеите и дейността на компанията за минерална и изворна вода „Девин“. Компанията работи по проект за опазването на пчелите и биоразнообразието в Родопите, в партньорство с белгийската организация BeeОdiversity. Като част от проекта, „Девин“ отглежда кошери в защитената вододайна зона на изворната вода, а в независима лаборатория на BeeOdiversity, по 22 показателя, се изследва химичното съдържание на събрания прашец. Така се следи от една страна за здравето на пчелите, и от друга – за чистотата на околната среда. Целта на този иновативен за България проект е, чрез използването на медоносните пчели като обект на мониторинг, да се предпази и защити средата около изворите, да се опази природното равновесие и биоразнообразието в тази красива и чиста част на Родопите.
- Вие сте автор на книга, посветена на пчелите. Кажете повече за нея.
Да, това е научна монография със заглавие „Популационно-генетичното богатство на българската медоносна пчела и историята на едно 25-годишно научно пътуване“. В книгата са представени научни резултати от дългогодишни изследвания, свързани с изучаването на генофонда и генотипната структура на популации медоносни пчели от цялата територия на България. В нея е местната българска пчела е сравнена с популации медоносни пчели от Балканския полуостров и цяла Европа. Посочени са разнообразни генетични маркери, с помощта на които Apis mellifera rodopica може да бъде разграничена от останалите европейски подвидове и екотипове. Обърнато е съществено внимание на ценните качества на местните за България медоносни пчели и необходимостта те да бъдат защитени от генетично замърсяване. Книгата е насочена към научната общност и младите изследователите на Apis mellifera в България, към българските пчелари и всички, които се интересуват от научното познание за медоносните пчели. Пълният текст на монографията може да се намери на специализираната страница на Биологическия факултет, в електронната библиотека на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ и на страницата https://evgeniyaivanova.wordpress.com/, където книгата е достъпна за всички, които биха искали да се запознаят с нея.
Проф. Евгения Нешова Иванова е биолог – изследовател и университетски преподавател в катедра „Биология на развитието” на Биологическия факултет при Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”, където работи повече от 35 години. Професор и лектор е по Генетика. Проф. Е. Иванова е изследовател с богат международен опит, членуващ в международни и европейски научни организации и мрежи, свързани с изучаване и опазване на медоносните пчели. Член е на редакционни колегии, на международни научни съвети, на Управителния съвет на Националната развъдна асоциация по пчеларство (НРАП) и на Research Network for Sustainable Bee Breeding (RNSBB). Резултатите от изследванията ѝ, посветени на генетични характеристики на българската медоносна пчела, смъртност на медоносните пчели, цито- и генотоксичност на тежки метали и пестициди, генетика на човека и др. и са публикувани в над 150 научни статии, цитирани стотици пъти в световни научни издания (Scopus H-индекс – 14 към май 2023 г.). Автор и съавтор е на 8 учебника и учебни пособия за студенти – биолози и психолози и ученици от 11 клас, на 2 научни монографии (едната от които посветена на дългогодишните ѝ проучвания върху генетиката на българските медоносни пчели), на международния двутомник за медоносните пчели “COLOSS BeeBook” (2014).
