1. Начало
  2. Интервюта
  3. Производство и преработка
  4. Антоанета Божинова, изп. директор на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци в България:

Антоанета Божинова, изп. директор на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци в България:

Антоанета Божинова
Антоанета Божинова

изп. директор на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци в България

Имаме изключителни продукти, които се нуждаят от масирана реклама

Г-жо Божинова, как се вписват българските преработватели на европейския фон?

На мен повече ми харесва да се сравняваме със световния фон. И затова ще започна с последното изложение, но което участвахме, и на което се оказа, че ние имаме много добри продукти и те са много добре представени. Става дума за изложението Аnuga, а повечето хора, които се занимават с храни, знаят, че това е мерцедесът на изложенията в областта на храните. Нашите продукти бяха приети много добре и по никакъв начин не се различаваха от европейските или световните такива. Определено смея да кажа, че консервната промишленост у нас бележи ръстове, но не с тези темпове, с които на нас ни се иска. И това донякъде се дължи на факта, че България се обезлюдява, нямаме достатъчно работна ръка. От това следва, че суровината не може да бъде произведена в количествата, които ни трябват. И тук в нашата работа с институциите и най-вече с МЗХГ обмисляме как да се насърчи производството на плодове и зеленчуци, така че те да обезпечат консервната ни промишленост с достатъчно суровина.

Разкажете ни повече за това изложение!

Изложението Аnuga се провежда през една година, в град Кьолн, Германия. През 2019-та беше юбилейното му 100-тно издание. От нашата асоциация, на общ щанд участваха 8 фирми - нещо, което правим за първи път, но което се оказа много печелившо и добро решение, защото накуп се явяват конкуренти. С други думи, ние вече сме надраснали факта да казваме, че конкуренцията ни пречи. Напротив, помага ни. Освен общото представяне на асоциацията ни, на изложението участваха и други български фирми, които сами си бяха наели щандове. И мога да кажа, че нито щанда на асоциацията, нито тези на отделните фирми по визия, по продукти и по начина им на представяне, се различаваха от тези на другите държави. Но искам тук да обърна внимание на една тенденция, която нашите колеги години наред следват и поддържат, и това е приготвянето на продукти с намалено съдържание на сол, захар или мазнини. В групата сладка и мармалади имаме вече предложения без захар, като се разчита само на сладостта на плода. Такава е тенденцията и при зеленчуковите консерви. Тази година на специализираните изложения в столицата в началото на ноември българска фирма представи цяла гама айвари и сосове, които са направени без влагането на нито грам захар или друг продукт, различен от традиционните зеленчуци. Така че, тази тенденция в световното хранене се следва и от нашите колеги.

Как се произвежда качествен продукт? Доколко е важна съвкупността от качествена суровина и модерна технология?

Важна е. Когато имаме всичко това накуп, получава се качествен продукт. Защото не можем да изключим нищо. Дали ще е некачествена суровината, или пък ще са некачествени машините или препаратите, с които се произвежда, или пък човешкият потенциал. Ако един от тези компоненти се окаже, че не е на ниво, почти винаги и продуктът има някакъв кусур.

Според статистиката България всяка година отчита ръст в износа на преработена селскостопанска продукция. Кое е по-печелившо - да се заложи на традиционни рецепти и производства, които да налагаме, или да се следват световните тенденции в консервната промишленост?

Добрата комбинация и синергията между тези два основни компонента - това е успешната формула, и това, което наблюдавам в ръста на съответните групи, е, че точно тази синергия е използвана максимално. Да, нашите традиционни продукти са много добри, но има една друга формула, която ние трябва да следваме, ако ще налагаме традиционни продукти - масирана реклама в държавите, в които решаваме, че ще го налагаме този продукт. Това отнема време. Приема се много добре, но отнема време, защото ако днес спечелим пет клиента и спрем с рекламата, оставаме само с тези пет. Докато следвайки световните тенденции и залагайки на нашите традиционни рецепти, успехът ни е по-висок. Но ние ползваме и двата начина на маркетологията и затова и резултатите ни са добри.

Много важен фактор в рекламата и успешното представяне на продуктите е техният дизайн, добрият търговски вид. Как сме в това отношение, изоставяме ли или сме догонили европейските и световните стандарти?

Аз искам думата изоставане вече никъде да не се използва. Защото не изоставаме отникъде, напротив, развиваме се по същия начин, както се развиват абсолютно всички в този сектор. Да, може би сравняваме с това, което беше преди 20 или 30 години, когато дизайнът на продуктите ни беше унифициран. Отдавна вече няма такава тенденция и днес дизайнът на продуктите по нищо не отстъпва на това, което радва окото. Защото за никого не е тайна, че първо се купува с око, и след това с разум. Категорична съм - дизайнът на продуктите ни е много добър, представянето им е също на високо ниво, и за наша радост и това, което е вътре в съответната опаковка, е прекрасно. И няма място да говорим, че гоним някого. Развиваме се нормално.

Свикнали сме наред с хубавите неща да говорим винаги и за проблемите. Има ли ги и какви са те в преработвателния сектор днес?

Да, има. И един от най-важните е все по-трудното намиране на работна ръка в България. Вторият проблем, който е следствие от това, че липсва работна ръка, е недостигът на достатъчно качествени български суровини. Има разговори в тази посока, но много трудно вървят. Защото е нормално всеки бранш да иска неговият сектор с производството на суровина да се развива по-добре. Държавните и европейските помощи помагат много в това отношение, но мисля, че е добре всички да разберем, че това са помощи, а не основното, което ще развие този сектор. Много се надявам разговорите с производителите да доведат до добри резултати, да можем да ги мотивираме достатъчно добре и за достатъчно дълго време, за да започнат много повече стопани да произвеждат. Но пък и си давам сметка, че само мотивацията не е достатъчна. Те трябва да имат финансов ресурс, за да могат да водят тази линия на производство на зеленчуци и плодове в България. Работим в посоката – бавно се случват нещата, но се случват.

Към днешна дата кои български продукти, според Вас, би трябвало приоритетно да налагаме на световния пазар?

Всички. И ще ви кажа защо казвам всички. Всеки един от гамата продукти си носи своите качества и се приема добре навсякъде. Но ако трябва да отличим някои от продуктите, според мен, думата има пазарът, който ги налага. Имаме изключителни продукти на базата на чисти природни суровини, без аромати, без оцветители, без допълнителни консерванти или други пълнители. Така че, пазарът ще каже кои са продуктите, които се налагат. Но нека не пропускаме и факта, че пазарът има своите залитания - днес е модерно да се ядат сушени плодове, после - модерно е да се пият натурални сокове или да се ядат кисели краставички... Затова всеки пазар си има собствената ниша и ние я търсим.

Видео по темата:

 

 

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.