Емил Илиев, председател на кооперация “Златен клас” - Коиловци
- Г-н Илиев, приключи жътвената кампания, какви са резултатите във вашата кооперация в Коиловци?
- Тази година приключихме жътвата точно за месец - от 13 юни до 13 юли, с добри резултати. Времето беше с нас и, както се казва, нямахме нито един намокрен сноп. Тоест получихме много сухо и качествено зърно и това се доказва от пробите, направени от Националната служба по зърното. 1 132 декара е ечемикът на кооперацията. Получихме 460 кг/дка среден добив. Това е добър добив за тази година. 11 560 декара е пшеницата, средният добив е 440 кг. Имаме и 180 декара овес, от който получихме 420 кг/дка - това е рекорден добив. Тази стопанска година отгледахме и 1 160 декара с рапица, от които получихме по 280 кг/дка. Добихме и 5 тона репко за семепроизводство. При ечемика успяхме да се справим с реализацията на продукцията - имаше пазар, показателите на зърното бяха чудесни - 66-67 хектолитрово тегло, което отговаря на изискванията за пивоварен ечемик. Намерихме пазар и продадохме количествата, оставили сме за лично ползване и за семена. Цената беше удовлетворяваща. Ние отглеждаме два сорта - Обзор и Ванеса, които дават възможност и за евентуално разкъсване на жътвата при по-големи площи.
- А как се справяте с продажбата на пшеницата?
- Основният сорт, който отглеждаме, е Енола - имаме над 5 000 декара с него. Тази година от нея получихме над 500 кг/дка среден добив и зърното е с много добри показатели - глутенът е 26-27, хектолитърът е над 82-84. Тази година този сорт пшеница се търси много.
Много добър нов сорт, на който залагаме, е Славея. Той също даде зърно с 25-27 глутен, хектолитър 81. Тези резултати ни дават основание да заложим и за следващата стопанска година на сорт Славея. Той също се търси на пазара, но засега при нас работим основно за семепроизводство. Друг сорт, който отглеждаме, е Враца - малко позабравен сорт, но с много добри показатели - 24 глутен и 81 хектолитрово тегло. Той е по-ранен сорт. Имаме и сорт Аглика, който тази година при нас даде малко по-слаби показатели. Той е по-късен сорт и много рано узря и прегоря, затова остана по-слаб като качество. Като цяло обаче цялата ни жътва мина при 10-11% влага при стандарт 13-14.
- Каккво оттук нататък?
- Заделихме си достатъчно количество семена. Раздаваме личното ползване, за ишлеме, успяхме и частично да продадем зърно. Но голямата част от зърното остава при нас и това ще създаде по-късно проблеми.
- Защо?
- Ами, защото сега няма пазар. Всеки знае, че докато Добрич не изтъргува зърното, във вътрешността на страната пазарът не върви. За износ също не можем да мислим в нашия район. Знаете, че провеждахме срещи с областния управител по този въпрос, но е трудно - само транспортът ни пребива. Така че реално при нас някакво раздвижване може да се очаква чак в края на август.
- Имате ли обаче къде да съхранявате зърното? Оказва се, че в региона има много празни зърнохранилища, а често кооперациите се оплакват, че нямат къде да съхраняват зърното.
- Тази година държавата вече не подпомага финансово съхранението на зърното в лицензирани складове, което означава, че стопаните сами трябва да калкулират в цената на зърното и съхранението. По-спокойни бяхме, определено, когато държавата финансираше съхранението за няколко месеца - това ни даваше възможност спокойно да търгуваме в различно време. В Коиловци още през 90-а година направихме шест навеса, оградени са и там съхраняваме зърното. Така че на този етап нямаме проблеми със съхранението. Проблемите ще дойдат, когато дойде кампанията за прибирането на слънчогледа, защото пазар за пшеницата още може да няма. Другият проблем пък през есента е влагата, защото помещенията не могат да се вентилират, не може да се обръща зърното.
- А кога все пак очаквате “отпушване” на пазара?
- През есента може би. Моето мнение е, че сега се купуват силните пшеници на ниски цени, складират се и цената през октомври-ноември се удвоява. Ние ще издържим до това време на годината. Но не всички земеделски кооперации могат, защото не навсякъде има складови бази и възможности работата да продължи спокойно.
- Ако трябва да посмятаме - колко е себестойността на хлебното зърно за отиващата си стопанска година и колко ще е в следващата?
- Себестойността се увеличава с увеличаването на цените на всичко. Между 80 и 85 лева на декар се движеше тази година себестойността. При 400 килограма среден добив по 25 стотинки за килограм, може спокойно да се покрият разходите. Но не остават пари за възпроизводство и за развитие. Сега стопаните настояват за 35 стотинки, но аз смятам, че трудно ще получим такава цена. Според мен 30 ст/кг е реалната и удовлетворяващата цена за онези стопани, които имат добър добив. Тези, които имат по-ниски добиви обаче, с такава цена няма да могат да си покрият разходите.
25-27 стотинки за производството на килограм зърно ще са нужни за следващата стопанска година най-малко.
- Какво се случва със земеделието - продължавате години наред да се въртите в омагьосан кръг?
- Права сте - непрекъснато сме в омагьосан кръг. И сякаш няма излизане от него. Това ме прави реален… песимист. Гледам реално на нещата, но песимизмът като че ли взема превес. Ето, през миналата година нямаше производство, в нашия регион пострадахме много сериозно от сушата. Тази година пък имаме добра реколта, но резултат пък никакъв. Само се гордеем, че сме отгледали добро зърно. Но това не е достатъчно. Защото без технологично обновление не може да има добро земеделие.
- Какво стана с интервенционната цена на ЕС?
- Ние сме включени в т.нар. “студена зона” за въвеждането на интервенционна цена, тоест за нас тази защитна цена е валидна от 1 ноември. “Студена зона” са страните, в които се жъне по-късно, но всъщност, знаете, че ние жънем през юли, а не през август-септември. Това означава, че трябваше да бъдем в топлата зона, за която интервенционната цена влиза в сила от 1 август.
- В момента има реален износ на 33-40 стотинки.
- Да, има, но за нас транспортът е убийствен. Изнася Добрич, ние не можем. И няма да има недостиг на зърно. Предполагам, че до дни ще излязат статистиките и ако през миналата година имахме 2 милиона тона зърно, то тази година под 3.5 милиона няма да паднем. Което означава, че реално има поне 1.5 милиона тона за износ. На нас, от средата на страната, “редът ни няма дойде”.
- Тази година рапицата беше истински хит - добра реколта, високи цени, добър пазар.
- Да, наистина рапицата беше хит. Цената от средно 70 стотинки за килограм е добра. Ако тенденцията продължи, очаквам рапицата да се наложи като култура, макар да е доста деликатна за отглеждане. И особено прибирането - тази година прибирахме реколтата почти нощно време, защото много бързо се разпуква и пада на земята.
Цялостно преструктуриране на стопанствата си не можем да правим, но можем да увеличаваме площите със зимна маслодайна рапица - в страната наближаваме 1 милион декара, които вече се сеят с рапица. На този етап основно се изнася в съседни страни, където се произвежда биодизел. Тук също се говори за завод за биодизел, но не се знае кога ще бъде направен. Освен това рапицата се ползва и за производство на олио - в много европейски страни олиото основно се произвежда от рапица, слънчогледовото е много малко.
- Какво е положението с царевицата и слънчогледа тази година?
- Старите хора казват, че ако нямаш мокър житен сноп, не можеш да имаш царевица и слънчоглед, тоест много е сухо. По-ранните сеитби на слънчогледите успяха, по-късните не успяха, но като цяло добивите няма да бъдат такива, каквито ги очаквахме. И от царевицата много от сортовете подгоряха и почти приключи с вегетацията, което означава, че поне в нашия регион добивите няма да са добри. Там, където е имало дъжд, може да се чака добра реколта, но при нас не е достатъчно. Разбира се, това са само коментари - със сигурност можем да говорим в цифри едва след като приберем реколтата и мине през кантара.
- Предвиждате ли промени за следващата стопанска година?
- Да, имаме намерение да намалим площите с пшеница и ще увеличим частично площите с рапица, може би и ечемик. Ще продължим да отглеждаме слънчоглед, защото като цяло грижите за тази култура са по-кратки като време. Залагаме на стандартни сортове, защото те са най-подходящи за нашите почвено-климатични условия. През май бяхме поканени да видим сортове ечемик и пшеница на италиано-гръцко-испанска фирма, която се занимава основно с производство и реализация на семена от ечемик и твърда пшеница. Имаме вече договорености през есента да направим опитно поле, за да видим как ще върви при нашите условия твърдата пшеница. Тя се ползва за производство на спагети и макарони и има сериозен интерес към нея. С нас беше и представител на мелница, която ще е в България и ще преработва житото. Така че първо ще направим при нас опитно поле и ако се получи, тогава ще можем да говорим за по-сериозно производство. Ако се окаже, че тук може да вирее твърда пшеница, ще ни бъде предложен договор за изкупуване на продукцията.
