Европейските фондове и субсидии не облагодетелстват зеленчукопроизводителите

Ради Радев - зеленчукопроизводител от Нови пазар, Шуменско

- Г-н Радев, как ще анализирате ситуацията при усвояването на средствата от еврофондовете, предоставяни за нашето селско стопанство?

- Голяма част от проектите по САПАРД вече са финализирани. Не бях съгласен, а и сега не съм, с условията, които се предявяваха към бенефициентите. Средствата бяха предвидени за онези, които тепърва започват производство.Чиновниците трябваше да дойдат и да проверят, че нищо не съм засял, Но това е смешно - как да нямам, след като аз за 24 часа сменям една култура с друга. Изискваше две години да спра да отглеждам зеленчуци, за да представя поле, което е запустяло и заплевеляло, за да дойдат от САПАРД и да видят дали съм подходящ за финансиране, за да започна оттук нататък да започна да правя инвестиции върху това поле. Това беше абсурдно за мен, защото, ако спра да работя, ще изпусна клиентите си и пазара. Реално САПАРД създаде пазар на европейските машини у нас, а ние не получихме европейски пазари за нашите продукти. По време на действието на тази програма ние - производителите, заради действащото тогава шенгенско споразумение не можехме да отидем да си купим машините от заводите на Европа. Така че у нас се създадоха условия за реализация на европейската техника преди да сме членове на ЕС.

- До какво доведе това разминаване на интересите и невъзможността на производителите сами да избират каква машина да купят?

- В момента у нас е много трудно да намериш два трактора близнака. Всеки трактор е различен модел. Няма унифицирани линии за механизиране на технологичните процеси. Ето защо предвиждам, че предстоят проблемите за фермерите, закупили техника по САПАРД. Всеки модел и марка изисква различно сервизно обслужване. Трябва да се чака за смяната на детайл, като преди това трябва да бъде заявен в сервиза, за да се внесе, тъй като го няма в наличност в България. Това налага съответната машина да бездейства. А престой на един трактор или комбайн по време на жътва, е напълно достатъчен, за да предизвика фалит. С въвеждането на тези нови технологични линии при пшеницата вече дойде резултатът. Това е т. нар. ледоход. Влизат хора без земеделски знания и затова пшеницата ни е предимно с качество на фуражно зърно. Причината е, че посевите не са пръскани срещу вредители.

- Все пак Вие ползвахте ли субсидии по предприсъединителната програма?

- Не. Имал съм повод да кажа на експерти, които ни разясняваха условията за кандидатстване: "Господа, ако имаме пазар, ние можем да си купим техника и без субсидии. Ние вадим по една леха на ден моркови. Защо ми е комбайн за моркови, когато неговата производителност е 3 т на час?"

Не е необходимо да притежавам комбайн за 40 000 евро, когато няма къде да пласирам продукцията си. Ако си купя такава машина, колко часа ще ми работи на ден, а през годината... Имам колега поляк, който произвежда 9000 т моркови, но Полша има 60 млн.жители. Там има изградена инфраструктура, която създава условия земеделската продукция веднага след прибирането й да се продава и преработва. Известно ми е, че има и комбайн за лук, който прибира по 100 т на ден, но на кого ще го продам, къде ще го съхраня, кой супермаркет ще го купи?

- Смятате ли, че фермерите, които взеха пари по САПАРД, по някакъв начин бяха подведени?

- Зависи от гледната точка. Според мен, да. Защото много мои колеги се нахвърлиха на субсидиите, защото смятаха, че след като половината от сумата се плаща от еврофондовете, подобна стъпка е изгодна за тях. И какво от това? След като изтече тази програма беше финализирана, в Европа намалиха цените на техниката. Де факто ние сами си платихме субсидиите. Онези, които получиха финансиране по САПАРД, пет години ще бъдат под ботуша на европееца и той ще му стъпва на шията, ще влизава във фермата с правото на по-богатия, който е дал пари, и ще казва: "Нямаш право на корекции". Ако ми се налага, ще сменя например маркучите, крановете по напоителната ми система, ще изляза от рамките на определена технология за поливане и излиза, че не съм в рамките на предварително зададените параметри. При мен крановете бяха метални, но циганите ги откраднаха. Сложих пластмасови. Ако бях получил финансиране по САПАРД, трябваше да бъда наказан.

Много ще ми е интересно как ще бъде обновена техниката, внесена по САПАРД. Може ли на свободния пазар да се купи същият трактор? Постепенно ще се извъртят машините, купени по САПАРД, ще се амортизират и ще се върнем пак на изходна позиция. Големите технологични линии носят високи добиви, правят голямо земеделие, но поне за нас -градинарите, участието в това финансиране не беше възможно.

- Има ли все пак някаква вероятност да се включите в схемата на евросубсидирането на земеделските стопани?

- Бих кандидатствал по програма и бих се включил там, където се гарантират пазарите. А иначе излиза, че програмите са подмолни. На първо четене те изглеждат привлекателни, но основният задържащ фактор при тях е изискването в началото стопанинът сам да направи инвестиции. Как може един фермер с няколко десетки декара зеленчукова градина, и без сигурен пазар, защото сега няма митнически ограничения за чуждестранните стоки, да инвестира примерно 1 млн. евро. На него ще му е трудно даже да ги напише. Кой може да плаща по огромна лихва на толкова пари? Вярно има и такива, които са способни да понесат подобни суми и затова проектите влязоха в ръцете на онези, които просто искаха да изперат натрупаното. Все пак имаше и хора, които прозряха, че многото пари са и много задължаващи.

- В тази връзка, вероятно имате коментар за проблемите на зърнопроизводството, където бяха усвоени голяма част от предприсъединителните средства...

- Постоянно се чудя защо трябва да произвеждаме 4 млн. т пшеница, когато никой не я търси? Преработвателите се интересуват от хлебна пшеница, а ние произвеждаме фуражна. Логичен е въпросът - защо в България се засяват 10-11 млн. дка с пшеница всяка година? При условие, че са ни нужни около 2 млн. т зърно, които могат да се произведат върху 5-6 млн. дка, а продукцията ще има висока цена. Къде са договорите за изкупуване на зърно за тези декари? Къде е потребността от големи количества? Кой търговец се е явил пред фермерите, за да каже, че ще сключи договор примерно за 100 000 т зърно, което ще изнесе но следващата година и ще го плати на производителите по пазарни цени, без предварително да фиксира тяхното равнище? При подобна симулация, ако се получат 300 кг/дка, гарантирано е засяването на 300 000 дка.

- Защо, според Вас, в България се засяват толкова много площи с хлебно зърно?

- У нас само, за да се транспортират 2 млн. т зърно, се изразходват средства за 200 милиона тон километра. Така автомобилните превозвачи си взимат своето, пристанищата също, търговците - и те. Доставчиците на препарати и торове - също. Едно е да се напръскат 10 млн. дка с определен препарат, друго е - 5 млн. дка. Едно е да се наторят 10 млн. дка с 30 кг/дка амониева селитра, друго е 5 млн. дка. Едно е да платиш рента за 10 млн. дка, друго е за 5 млн. дка. Всичко се умножава по две. Задавам си и въпроса защо трябва да има кредитни линии за сеитба на пшеницата, след като в момента имаме зърно за още една година. Защо се отпускат кредитни линии за тор? Ами, защото колкото по-голяма площ се засее, толкова повече пари ще отидат за препарати, торове, рента, транспорт, пристанищни такси, ще има експортни печалби на фирмите, които търгуват със зърно. Нека си зададем въпроса кой работи с българско зърно, след като животновъдство почти нямаме, а внасяме месо от Европа. Месопреработвателните предприятия използват 65 000 т говеждо месо и по-малко от 10% от него е българско. 60 000 т, колкото е вносът на говеждото, умножени по 10 кръмни единици са 6 млрд. Отговорът е, че благодарение на нисколихвените кредитни линии за сеитба на зърно на практика държавата поддържа частни фирми, чиято продукция е част от технологията в зърнопроизводството, което се осъществява на големи площи и затова е привлекателно за тях. Съвсем встрани остават нуждите на фермерите, дръзнали да се реализират в други сфери на земеделието.

Списание АгроКомпас

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.