Ст.н.с. д-р Атанас Кирилов, директор на Института по фуражни култури - Плевен
- Д-р Кирилов, разкажете за посещението си в Китай?
- Делегация от Института по фуражни култури в Плевен беше на 10-дневно посещение в Китай по покана на научния отдел на Хейлонджанската селскостопанска академия. Посещението ни беше във връзка с установяването на научни контакти за взаимно научно сътрудничество с Института по фуражни култури към академията. Институтът е създаден през 2006 година, тоест той е съвсем млад, но китайската страна като цяло води целенасочена финансово подкрепена политика за развитие на аграрната наука във всички области. В селскостопанската академия в Хейлонджан има 29 научно-изследователски институти.
В института видяхме сортове и различни видове фуражни култури от различни страни, включително и от Америка, които определено много добре виреят при техните условия. Те наистина имат много целенасочена политика за скъсяване на времето от науката до внедряването в практиката на онова, което е необходимо за развитие на добро земеделие. Посетихме и експерименталното им поле. Пред колегите от академията на Хейлонджан направих презентация на Института по фуражни култури в Плевен, представих направленията за научно-изследователската дейност, по които ние работим.
- Различава ли се структурата на институтите у нас и в Китай?
- Структурата на техните институти е почти като нашата. За тях беше много интересно да чуят от нас как ние оценяваме научно-изследователската дейност, която провеждат. Хейлонджан е провинция, която се намира в североизточен Китай, близо до Северна Корея. Там климатът е типично континентален - много сухо и горещо, така че фуражните култури, които ние тук отглеждаме - житни и бобови - са напълно подходящи и за климатичните условия в тази китайска провинция. Преди години те бяха засели наши сортове, които дадоха много добри резултати. Например нашата люцерна вирее в Хейлонджан много по-добре, отколкото сортове от Русия. Аналогично е положението и с житните култури. Това беше и една от причините да ни поканят отново в Китай и да сключим споразумение за бъдеща съвместна дейност.
- Значи контактите не са нови?
- Да, българските научни селскостопански институти имат дългогодишни контакти, но от китайска страна се разширява диапазонът. Институтът по фуражни култури в Плевен, например досега не е имал контакти с подобна структура от тази област, защото те сега създават такава. Техният институт е наистина много млад, но е оборудван с модерна лабораторна техника, имат и солиден екип от научни кадри, който търси възможности за двустранно сътрудничество със страни от Източна Европа. С нас в Китай бяха още петима специалисти, поканени по други програми - те бяха от Лесотехническия университет, от Софийския университет и представили на “Биопрограма”. Те бяха поканени във връзка с провеждащата се там втора международна изложба на научно-техническите достижения. Изложбата беше в Харбин, столица на провинция Хейлонджан. В Харбин живеят около 7 милиона души, а в провинцията - около 40 милиона. Селското стопанство е наистина много добре развито, имат много сериозни научно-технически достижения и определено бяхме впечатлени от равнището на показаните на изложбата неща.
- Какъв договор подписахте с института по фуражни култури на Хейлонджан?
- Подписахме договор за взаимно сътрудничество за периода от 2008 до 2012 година. Темата на този договор е “Селекция, технология на отглеждане и използване на фуражи от житни и бобови култури при хранене на животните за устойчиво селско стопанство”. Направленията, по които ще работим, са изследвания на генетически ресурси - видове и сортове, фуражни растения, които са устойчиви на суша и на студ. Те са с висок добив и с висока хранителна стойност.
- Самостоятелни разработки ли ще правите или ще работите по съвместни проекти? Има ли заложени в договора посещения, с цел обмяна на опит и общи разработки на проекти?
- Това е целта на договора за двустранно научно-техническо сътрудничество между двата института - да работим заедно. Ще обменим генетични материали, които да се изпитат при съответните почвено-климатични условия в България и в Китай. При сегашното си посещение ние им дадохме полезни препоръки как да устроят тяхната научно-изследователска дейност в този нов институт, обяснихме на какви параметри от химичния състав и от хранителната стойност на фуражните култури да обърнат внимание, по какви методи да ги изследват - опит, който ние сме натрупали в продължение на 55 години в Института по фуражни култури в Плевен. Затова мога да кажа, че нашата реална съвместна работа започна още с подписването на договора.
- Вие имате опит, те пък имат ново и модерно оборудване.
- Наистина имат много добро оборудване. Разгледахме и други институти, и оранжерии и ми направи впечатление, че те не скъпят да харчат пари, но целенасочено - за постигането на наистина много високо равнище на научно-изследователската дейност и на аграрната наука като цяло. Мисля, че можем наистина да работим добре заедно. Знаете, че много наши специалисти са били на различни специализации в Европа. Сега китайците тръгват към това, започвайки от Източна Европа.
- Планирахте ли вече посещение на китайските ви колеги в Плевен?
- Да, поканихме ги през май следващата година да участват в научна конференция в Института по фуражни култури, посветена на 55-ата годишнина на института. Всъщност ние имаме разработен проект, който се надяваме да бъде приет и финансиран от Министерството на образованието и науката. Това ще ни даде допълнителна възможност и финансови средства да обменяме делегации, за да можем спокойно да работим по общи проекти. Проектът е по линия на МОН и е точно за финансиране на установяването на контакти и осъществяването на проекти с институти от Китай.
