Истината е в сдружаването, в качествената продукция, в големия обем на продукцията

Валентин Бялков ръководител на Областна служба за съвети в земеделието, гр. Бургас

- Г-н Бялков, как съдействате на стопаните от Вашия регион?

- Понеже виждаме как се развиват нещата в българското земеделие, а и много добре сме запознати с изискванията на стандартите, които стават задължителни за българското земеделие, ние насърчаваме хората, които имат възможности, да се справят. Там обаче, където виждаме, че стопаните нямат потенциал, даваме им други идеи – например от млечно животновъдство да преминат към месодайно. В последно време те и в овцевъдството започнаха да се пренасочват към породите за месо. Съветваме хората да отглеждат алтернативни култури на площите, заемани доскоро от тютюна, защото тази техническа култура няма бъдеще у нас. Постепенно намаляват квотите, обемът на изкупуване, което е ясен сигнал накъде отива това производство.

- С какво ги съветвате да заменят тютюна?

- Той може да се замени с етеричномаслени култури, билки, трайни насаждения, зеленчукопроизводство, животновъдство. Но универсален съвет не може да се даде. Трябва за всеки стопанин да се знае с какви площи и инвентар разполага, за да можем да го насочим по най-подходящия начин. И откъде може да получи кредит или субсидия. Но нашата помощ е дотам, а решението си го взема той.

- Кое от положителния опит в областта на животновъдството бихте искали да се възстанови и с Ваша помощ като държавен служител?

- Аз какво искам е едно, но съвсем друго е какво се мъчим да направим. Преди имаше изградена система и в говедовъдството, и в свиневъдството, и в птицевъдството, и в овцевъдството, свързана с изкуственото осеменяване, селекционната работа и т.н. Тази структура се разруши тотално през първите години на прехода. Но напоследък започна да се усеща лек подем. Особено сред онези стопани, които осъзнават, че на земеделието вече не трябва да се гледа като на поминък, а като на бизнес в перспектива. Конкуренцията на този етап става страшна както вътре в България, така и на общия пазар. Имаме ниши, но нещата стават много бавно и само тези, които осъзнават какво трябва да се направи, за да прогресират, ще вървят напред. В областта има ферми, които вече гонят една много висока средна млечност – над 6 т мляко, което за България е добър показател. И в областта на овцевъдството има идея да се създаде осеменителен пункт към кооперацията на производителите на месо от дребен рогат добитък. Навремето във всички стопанства изкуственото осеменяване се прилагаше повсеместно.

- Как ще изглежда един такъв пункт в чисто практически план?

- В момента това е една идея, която беше лансирана наскоро. Предстои организаторска работа. Трябва да се уточнят стадата, тяхната численост и по-нататък ще се види къде и как ще се направи. Пунктът няма да струва много пари. Даже и за няколкостотин животни да бъде изграден в началото, пак има смисъл. За него се изисква да има малко инструментариум, съвсем малко оборудване и основно мъжки кочове, които да отговарят на необходимите изисквания за получаваната продукция. Най-добре е да бъде разположен в някакъв център, където наблизо има големи ферми, а може да бъде изграден и в една от тях. По-скъпо ще е осъществяването на идеята за изграждане на депо за доугояване, защото там вече говорим за сградов фонд.

- Как си представяте това депо?

- Идеята е до определени килограми животните да се отглеждат от самите стопани. След това те се предоставят в депото, където се хранят стандартизирано и се угояват до исканите от търговеца килограми и качество, което ще гарантира изгоден износ. И оттам нататък е въпрос на вътрешен правилник как ще бъде разпределена печалбата между членовете на кооперацията.

- Какво e отношението Ви към подобни структури?

- Поощряването на създаването на организации на производителите винаги е било един от приоритетите на службата в Бургас. Но осъществяването на идеята е много сложно. Наясно съм, че най-трудно можеш да убедиш няколко души да се съберат, за да произвеждат заедно – заедно да поделят несгодите, заедно да успяват. Просто българинът не вярва. Всеки казва, че това е характерно за нашия народ – дали е заложено, или по някакъв друг начин е внедрено в нашата психика, не знам, но реално съществува. Ние имаме опит още от 2000-та година в това направление. Още тогава в рамките на един проект за създаване на една нестопанска организация на територията на община Средец се осъществиха контакти с френски специалисти в областта на земеделието. Дойдоха и две момчета на стаж, които събираха информация за дипломните си работи в продължение на 6 месеца. Посетихме страшно много ферми. Заради тях идентифицирахме проблемите, защото ние си ги знаехме. Същевременно се стремяхме да намерим пътища за тяхното решаване. Един от проблемите, който тогава беше много сериозен, като за съжаление е актуален и днес, касаеше цената на кравето мляко. Не мога да забравя, че тази година цената на кравето мляко варираше между 15–18 ст. на литър, което беше нещо трагично. И мислихме, правихме, струвахме, убеждавахме стопаните, че трябва да се обединят, за да си предложат заедно продукцията, за да се завоюва по-висока цена. Хората знаеха, че това е пътят, но не бяха убедени, че трябва да инвестират, за да си направят млекосъбирателни пунктове, да увеличат млеконадоя и да повишат качеството. Тогава френските експерти казаха, че в тяхната страна има асоциации за отделните породи. Направихме контакти със структурата, която обединяваше фермерите, отглеждащи породата Холщайн. Техни специалисти дойдоха у нас. Разбрахме, че те могат да окажат техническа помощ, но при положение че се създаде възможност да дарят вани втора употреба за изграждането на млекосъбирателни пунктове. Условието беше нашите стопани да инвестират в помещенията. Те го направиха, въпреки че помощта не беше директно за тях, а за 25-те пункта. Това беше катализаторът да се учреди Асоциацията на млекопроизводителите в община Средец. В момента там има най-много пунктове и най-много ферми първа категория. Това беше основата, която им даде възможност при категоризирането да могат те да получават субсидии за качествено мляко, колкото и да са малки. Но тези хора там винаги си ги получават и си повярваха, че сдружаването може да ги облагодетелства.

- Общували сте с тези специалисти от чужбина. Какво мислеха те за нас?

- Когато дойдоха, първото нещо, което казаха беше, че това е Франция преди 30–40 години. Видяха на какво приличат фермите ни. Животните ни не бяха добре нито като вид, нито като продуктивност, нито като угояване, нито фуражната ни база беше нормална. Хубавото беше, че те знаеха накъде отива България, знаеха, че ще бъдем приети в Европейския съюз. Благодарен съм им, че ни съдействаха да тръгнем по техния път.

- Има ли в Бургаска област и други организации на производителите?

- В областта на пчеларството много добре работим със пчеларските структури – както на областно, така и на общинско ниво. С наше съдействие в Несебър се прави фестивал на меда, а също и в Царево – Фестивал на мановия мед, който от тази година ще стане международен. Тамошните производители регистрираха в съда пчеларска кооперация. Тъй като около Царево – района на Странджа, има много манови места, местните пчелари смятат да се регистрират с търговска марка на този мед. Направиха контакти и с чужди търговци и организации – швейцарски, немски, и даже започнаха директен износ на манов мед за Швейцария на много по-добри цени, отколкото са на нашия пазар. През първите години те изнасяха за Германия основно, но чрез фирмите, които преработват. Но през 2007 г. като кооперация си намериха директно пазара и изнесоха на много хубава цена – поне с 50% по-висока от онова, което им предлагаха българските търговци.

- Да разбирам ли, че Ваше основно разбиране е, че истината е в сдружаването?

- Да. Истината е в сдружаването, в качествената продукция, в големия обем на продукцията и т.н. В областта на животновъдството организациите не са много като брой, но радостното е това, че работят. Защото правят много сдружения, много асоциации, но повечето са на книга само, даже някои имат и съдебна регистрация, но стигат до там.

- Какво е положението в областта на растениевъдството?

- В областта на растениевъдството има силен съюз на зърнопроизводителите. Ние не сме участвали активно в неговото създаване, но поддържаме добри контакти с тях. В рамките на един проект преди няколко години на базата на опита на млечните асоциации в Средец създадохме и регистрираха даже в съда Сдружение на производителите на зеленчуци и Сдружение на производителите на грозде в Русенска община. Дейността им обаче не е чак достатъчно активна, но все пак ги има. В момента работим усилено за създаването на Организация на зеленчукопроизводители и производители на плодове. Стигнахме до там, че хората се събраха, предстоеше регистрация, но така или иначе преломният момент с нейното учредяване не настъпи. Все пак съм оптимист, защото нещата са назрели. В областта на гъбопроизводството също има предпоставки за създаване на сдружение. Никога не се знае – може да се случи още през следващия месец, може – и след една година.

- Какво бихте посъветвали хората, които се занимават със земеделие?

- Бих ги посъветвал, преди да започнат, да направят следното: да разберат къде се намират в момента, какво е тяхното стопанство, на какви условия отговаря, какво искат да произвеждат и при какви условия могат да го произвеждат, какви са стандартите и изискванията за всяко едно производство, какво е направено до момента, докъде искат да стигнат. Винаги има решение на проблемите. Но трябва те ясно да бъдат формулирани, за да се намерят пътищата за тяхното решаване.

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.