ст.н.с. І ст. д-р Иван Цветков – Агробиоинститут, София, член на Управителния съвет на Националното сдружение на производителите на лозов посадъчен материал
- Г-н Цветков, какви мерки се вземат за здравното състояние и чистотата на лозовия посадъчен материал, предназначен за продажба и засаждане?
- Номер едно като опасност от болести по лозите в България през последните 6-7 години е бактериалният рак. Нашият Закон за посевния и посадъчния материал с наредбите към него почти дословно повтаря Европейската директива, но за съжаление в нея не е залегнала опция посадъчният материал, който се внася, а сега вече и който се произвежда, да е чист от тази болест. Там има изискване само за чистота от 5 вируса - вируса на късовъзлието, вируса на листното завиване тип 1 и тип 3, вируса на арабисовата мозайка. Щом в Европейската директива бактериалният рак не е посочен, това означава, че в европейските страни той не съществува като опасност. У нас обаче не е така, може би е въпрос на климат, на природни дадености или лоши традиции в отглеждането на лозя. Агробактерията презимува в почвата или в наранената при резитбата дървесина и когато ножиците не се дезинфекцират, в съчетание с ниски температури, мъгли и дъждове, могат да се заразят големи площи. Преди 2007 г. той влизаше у нас и поради безконтролен внос на посадъчен материал от страни извън ЕС - Молдова, Сърбия, Албания дори. Тогава нашата система за сертификация не беше изградена, законодателството ни не беше завършено и през този транзитен период внасяхме какво ли не. Икономическите последствия обаче са много големи. Особено ако са засадени големи площи.
- Как се грижи за здравното състояние на посадъчния си материал този, който го произвежда и съответно продава? Какво трябва да изисква купувачът?
- Първо, трябва да се направи проучване какъв лозов посадъчен материал се продава у нас, в България. Сега ние вече произвеждаме 12-13 млн. лозички, а преди 5 години количеството беше едва 2 млн. за всички производители. Очертават се 5-6 по-големи водещи фирми и няколко по-малки, всички членуващи в Националното сдружение на производителите на лозов посадъчен материал.
Има три категории лозов посадъчен материал - предбазов, базов и сертифициран. Предбазовият е гаранция за чистотата и автентичността на материала, от него произхожда базовият материал, който е предназначен за създаване на маточни насаждения. От тях пък се произвежда сертифициран материал. В България има два утвърдени начина за производство на лозов посадъчен метариал. Стандартният начин е във вкоренилище, където след присаждането и минаването на стратификационните цикли лозичките се засаждат в тирове на 8-10 см една от друга. Другият начин, който вече навлиза през последните 15 години и се използва все по-често, е картонажният. След стратификацията, през февруари или март, лозичките се вкореняват и се поставят в полиетиленови торбички и в пресовани торфени кофички и отиват в оранжерии. Така се спестяват около 6 месеца от вегетационния период, но не мога да кажа, че е масова практика. Двата начина се изполват почти по равно и българските производители произвеждат и по единия, и по другия. Все пак лозичките, които са изкарали целия вегетационен цикъл, са по-здрави, по-закалени, по-добре вкоренени. Опасността при лозичките от оранжерия е, че като се засадят на лозето при по-големи жеги през юни-юли, което често се среща у нас, трябва да се полагат повече грижи, да се следи за редовно напояване, даже за засенчване.
Този, който ще засажда лозе и купува лозички, трябва да има и да изисква от продавача един комплект от документи - за окачествяване на материала, за придвижването му, за здравен статус. Тези документи се издават от две институции - Националната служба за растителна защита (НСРЗ) и нейните поделения и Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС) и нейните регионални инспекции по места. Тя дава сертификат за сортова чистота, здравно състояние и качество. Двете служби съобразно наредбата за производство и търговия на лозов посадъчен материал извършват своите периодични проверки и инспекции. Те подобриха много своята работа и повишиха значително ефективността си. Веднъж годишно минават, вземат контролни проби, анализират ги и ако трябва, прилагат съответните мерки. Те наблюдават не само производителите на лозички, но правят и така наречената полска инспекция на лозето, което е засадено вече с тези лозички, за да проследят състоянието на материала след засаждането и развитието му на лозето като цяло.
Производителят на лозов посадъчен материал, предназначен за продажба, плаща годишна такса на ИАСАС за вписване в Сортовата листа, което му дава правото да произвежда съответния сорт. След това е длъжен да предупреди Регионалната инспекция за движението на лозичките - къде ще бъдат засадени и от кого. След окачествяването комлектът от документи се дава на купувача, който ще засажда. Той пък от своя страна уведомява другата Регионална инспекция, където ще засажда, както и поделението на НСРЗ, за да влезе в техните регистри.
- Ако тази процедура е минала по всичките си етапи, но въпреки редовните документи купувачът на лозички, който ще ги засажда, се съмнява в здравното им състояние, какво може и трябва да направи?
- В такъв случай би могъл да се обърне към референтни лаборатории, като тази например в Агробиоинститута, като едновременно същата проба се предоставя за анализ и на НСРЗ. Това вече се смята за по-специална поръчка, за което си има съответната такса и тя зависи от обема, от сложността, от броя на пробите, от натовареността на самата лаборатория и прочие. Един серологичен Елайза тест например може технологично да се направи до една седмица, но въпреки това сроковете са относителни.
- Но ако купувачът приеме лозичките за здрави, засади ги и след няколко месеца или година установи заболяване, може ли да предяви претенции, че това е по вина на производителя им?
- Много е трудно да бъдат приети и уважени такива претенции след толкова дълъг срок, защото за повечето болести, основно за вирусните и бактериалните, причините са комплексни. Както е при бактериалния рак - дори материалът да е чист, некомпетентното стопанисване и грижа за лозето, лошите климатични условия - измръзвания, мъгли, нараняване на кората или летораслите при резитбата, недезинфекцирани ножици, всички причини комплексно могат да доведат до поява на болест. Дори да се стигне до съдебен иск, той при никакви обстоятелства не би бил уважен. Има заведени такива дела, но те нямат успех, защото не се разбират две основни понятия - комплексност на причините и компетентност на стопанисване.
- Какво можем да препоръчаме в това отношение на купувачите на лозички?
- Първо, много внимателно да се прави проучването от къде - от внос или от местен произход, и от кого като фирма ще направят поръчката си. Ако търсенето е за вносен материал и се изпълни веднага, вероятността да им се продадат лозички, останали в хладилни камери няколко месеца или години, е много голяма. Второ, ако стопаните имат съмнения за здравното състояние на лозичките, които са купили, моментът да направят проверка с контролни проби в съответната лаборатория е преди засаждането им. Тогава могат да заявят: - Ето ги документите от анализите, ето ги лозичките, още не са засадени, няма възможност за външни зарази или комплексно влияние и да си потърсят правата.
- А може ли да се разбере по лозичката, подготвена за засаждане, дали е здрава, или не? Та тя е само една пръчка с две пъпки и орязани коренчета.
- Може. Който се е захванал с тази работа, трябва да е достатъчно добър специалист, за да го разбере. А ако не е, трябва да си наеме такъв, защото последствията след това и финансовите загуби са си за него. Бактериалният рак, за който заговорихме още в началото, е много лесно разпознаваем. Но същите образувания по стъблото на лозичката могат да се получат и при неспазен технологичен цикъл при присаждането в стратификалнята. За да стане калусът, спойката между калема и подложката, температурата в субстрата в сандъците трябва да е 27-28oC в първите дни. Ако се остави малко повече, дори един ден, калусът става по-голям. След като лозичката се извади и се парафинира, той става като топка и спокойно след това може да бъде оприличен на образуванията на бактериалния рак. Другото, което лесно се познава на полето, е вирусът на листното завиване, особено тип 3. Листата стават кървавочервени с жълто по края и зъбите се завиват навътре. Затова законът задължава производителите на лозов посадъчен материал да имат назначени специалисти агрономи, които да следят и за здравното състояние на материала.
Повечето от големите и сериозни европейски фирми за производство на лозов посадъчен материал имат практиката да показват на своите клиенти целия производствен цикъл на място и всеки може да види материала, който е поръчал и който се отглежда специално за него. Законът не го задължава да го прави, но така се изгражда доверието между партньорите. Затова мога да препоръчам на всички българи, решили да засаждат лозе, да обхождат повече пепиниерни стопанства - и у нас, и в чужбина, да се запознават с технологичния процес на място, преди да правят своите поръчки. Сериозният производител няма какво да крие...
Списание АгроКомпас
