Проф. Николай Симеонов, член на Столичния браншови пчеларски съюз
- Професор Симеонов, може ли да се печели от пчеларство в България?
- От пчеларството може да се печели, ако се превърне в професия. Има известен брой професионалисти в България, които разполагат с достатъчно пчелни семейства, пчелини, които са организирали, и ползват пчеларството като професионален бизнес. Те се занимават не само с производството на мед и развъждане на пчели, но и с разфасоване и продажбата на собствена продукция. Освен това те преработват и продават меда на любители пчелари от района, в който работят. Има около 5-6 лицензирани пчеларски организации, които сравнително добре печелят. Вероятно в бъдеще тази дейност ще се разшири, тъй като в Европа пчеларството силно запада. Причината са по-лошите екологични условия. Това неизбежно ще доведе до покачване на цените на меда и разширяване на бизнеса. Тогава ще можем да разглеждаме пчеларството не като хоби, а като една доходоносна професия.
- Има ли данни за броя на пчеларите у нас?
- Регистрираните пчелари са над 40 хиляди. Но в същото време има и огромен брой хора, които отглеждат пчели, без да са се регистрирали. Около 150-200 хил. души са любителите пчелари с по един-два кошера. С пчеларство професионално се занимават около 4-5 хиляди пчелари, които имат над 100 пчелни семейства.
- Каква инвестиция е необходимо за започване на бизнес?
- Много трудно е да се прецени. Отглеждането на пчели е и наука – то изисква много знания и дори интуиция. Това са живи същества и подходът към всеки един кошер е индивидуален. Затова казваме, че пчеларството изисква и любов, особени грижи. Когато се положат необходимите грижи, пчелите се отплащат. При добри условия на отглеждане има данни, че един кошер може да даде и 150-160 килограма мед. В момента средното количество за България е 6,5-7 килограма. Огромен брой кошери просто вегетират и не дават стокова продукция - те просто съществуват. Не бива да се забравя обаче, че те носят полза за останалите сектори на селското стопанство. Има изследвания, които показват, че ако стойността на произведените мед, прашец, восък и т.н. се вземе за единица, стойността на опрашването достига до 100 единици. Почти всяка една земеделска продукция трябва да бъде опрашена от пчелите. Добивите от културите като слънчоглед, рапица, памук и други са нищожни, ако пчелите ги няма.
- Какви условия са необходими за отглеждането на пчелите?
- В момента правим проучване с аспирант, което показва, че пчелите имат способността да установяват наличието на тежки метали като олово, кадмий и цинк в растенията. Те не събират нектар от такива растения, дори и да умират от глад. А ако съдържанието на тежки метали е в ниски концентрации, пчелите преработват нектара и отровите остават в организма на насекомото. Така че за отглеждането на пчелите е необходимо регионът да бъде екологично чист. Известен е фактът, че пчелите са много по-чувствителни от човека по отношение на промените в околната среда. Измрат ли пчелите, и на хората им става трудно да живеят в този регион.
- Изчезват ли пчелите, проф. Симеонов? Напоследък се появиха съобщения за мистериозно бягство на пчелите…
- Действително пчелите изчезват и то без следа. Вероятно измират и тъй като те никога не умират в кошера си, не остават и следи. Кошерът изведнъж остава без пчели, останалите насекоми изяждат меда и остават празни пити, без живот. Ужасяващо за пчеларя, защото пак ще повторя – пчеларството е любов.
- А има ли научни теории за това изчезване?
- Има различни теории, но вероятно причините са комплексни. Някои учени считат, че болести убиват пчелите. В последните 40-50 години един кърлеж, който засягаше земните пчели се "климатизира" към пчелите. Болестта тръгна от Индия и бавно обхвана цяла Европа. През 60-те - 70-те години на миналия век и България беше засегната. Тогава успяхме да се преборим с болестта с помощта на различни вещества, но вероятно кърлежът успя да мутира, да се приспособи към акарицидите и отново напада пчелите. Влошените климатични условия – резките температурни колебания, засушването и наводненията, което се наблюдава в последните години, намаляват имунна система на пчелите. Използването на хербициди и инсектициди в селското стопанство също влияe зле на пчелите. В бъдеще планираме да проведем изследване дали пчелите притежават естествена защита и дали избягват площи, третирани с хербициди.
Причината за "изчезването" на пчелите обаче може да се потърси и в повишеното съдържание на въглероден диоксид, масовото лъчение, в което живеем – и радиовълни, и елекромагнитни вълни. Но все още нищо не е доказано. Вероятно причината е комплексна, но резултатът е трагичен за пчелите.
- Оптимист ли се, че ще бъде намерено разрешение на проблема?
- Разбира се. Не трябва да бъдем песимисти – човечеството досега е намирало решения. Като бъде изяснена причината, ще бъде намерено и решението. Това напомня ситуацията от 60-те години на миналия век, когато действително много кошери бяха засегнати и масово пчелите измираха. Щом като разбрахме причината, ситуацията се нормализира. Хората обаче трябва много сериозно да се замислят за екологичните проблеми и човечеството да се стреми към устойчиво развитие. Тоест развитието на обществото да не нарушава природната среда.
- Може ли правителството да подпомогне развитието на пчеларството у нас?
- Не само от правителството трябва да търсим съдействие. В други страни са издействали помощ от ЕС и секторът получава субсидии в рамките на 14–20 евро. Словенското правителство пък отпуска по 35 евро на кошер. Ние искахме по 15 лева за кошер, но не отпуснаха и стотинка. Престъпно нехайство е от страна на предишни или настоящи преговарящи с Евросъюза, които не са си свършили работата в този случай.
