1. Начало
  2. Интервюта
  3. Производство и преработка
  4. Растениевъдство и животновъдство вървят ръка за ръка

Растениевъдство и животновъдство вървят ръка за ръка

Снимка:

Румен Цалов, земеделски производител, с. Камено поле, област Враца

- Г-н Цалов, традиция в поминъка на семейството или осъзнат и отговарящ за светоусещането Ви е трудът на земеделеца в иначе трудната за бизнес Северозападна България?

- Фактически аз завърших с успех 5,20 Техникума по механизация на селското стопанство и животновъдството в гр. Бяла Слатина. Имах, така да се каже, интелектуалната възможност и желание за продължа образованието си в Техническия университет в Русе, но съдбата не ми го отреди. За сметка на това още като ученик през летния период ходех на работа на полето. Тогава нямах толкова досег с животни, колкото помагах на баща ми, който беше тракторист. Това ме привърза към земята, а после и към животните. Затова завърших и такъв техникум. Така земеделската работа от мое хоби премина в същински съзнателен труд на живота ми. Пожелавам на всеки да изпита това удоволствие.

- Успяхте ли да го съхраните във време на постоянно променящи се социално-икономически условия? Остана ли усещането за удоволствие да сте земеделец у нас?

- Времето промени както условията за това, така и ангажира моето поколение да участва в тези промени. Като монтьор и после бригадир на тракторната бригада в съществувалото преди промените ТКЗС в родното ми село, на мен се падна задължението да организирам изкупуването на машините от МТС – Роман, за да останат в с. Камено поле при новите условия. След това при реституцията на земята някои решиха да обработват парцелите си сами, други останаха в кооперацията, трети направиха друго сдружение. Аз бях един от първите арендатори, който започна да обработва земя под аренда, като първата година това бяха около 2 200 дка в землището на Камено поле. Започнах без собствени средства, като торове, семена и препарати вземах от съответните фирми с уговорка да ги изплащам по време на жътва с реколтата си от слънчоглед или пшеница. Първата година лоши метеорологични условия унищожиха реколтата ми от слънчоглед и бях принуден заради това, че не плащам със собствени средства, да се откажа от арендуването на част от земята. Въпреки че собствениците ѝ изразяваха доверието си към мен, аз реших, че това е правилното и останах с 1000 дка още на втората година от практиката ми като производител на пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед. След това други хора изкупиха земеделската кооперация по неизвестен за мен начин и започнаха да обработват земята ѝ. При тях отиде и земята на собствениците, които сами обработваха парцелите си, защото с течение на годините те остаряха и нямаше кой да продължи поминъка им. Това се случва и в момента – почти във всяко българско село, големият земеделски производител притиска и претопява малкия. Така и моето зърнопроизводство остана върху 500 декара под аренда. Обработвам ги със собствена стара руска и българска техника.

- Кога и как стартирахте и животновъдство след съсредоточени първоначални ресурси в зърнопроизводството?

- С животновъдство започнах да се занимавам веднага след като се уволних през 1990 г. Първоначално с една крава, но със собствена селекция в стопанството стигнах до 20. В момента имам 12 млекодайни крави с 5 юници от Черношарената порода и 70 овце местна порода. След като почина баща ми останах сам в това начинание. Децата ми живеят в града и търсят своето развитие при, надявам се, по-благоприятни условия от селото ни, което се обезлюдява и има все по-малко условия за образованието и реализацията им. Всяка събота и неделя обаче са на село и с удоволствие и радост ми помагат.

- Кое Ви накара да вложите усилия и средства и в животновъдството?

- Обичам както земята, така и животните. Според мен растениевъдството и животновъдството са две благородни професии. Виждам и се убеждавам и на практика, че в това е истината за ефективното земеделско производство. Зная го от моите учители и от учебниците, писани още преди 9 септември 1944 г., по които учих в Техникума в Бяла Слатина. Смисълът е, че при съчетаването на дейности от двата сектора, доходи има през цялата година. А ако успее и да затвори цикъла си на производство, като преработва собствената си суровина от сурово мляко в млечни продукти, тогава добавената стойност ще остане в стопанството му. Това е една от целите на проекта „За Балкана и хората“, в която съм убеден и която ме привлече в личностен план. Затова с помощта на проекта и WWF-България, като една от организациите, която го осъществява, аз и колегата овцевъд Иван Вангелов, работещ също на територията на Природен парк „Врачански Балкан“, сме убедени и правим всичко необходимо в близко бъдеще това да се случи и в нашите ферми. За мен е пределно ясно, че ако продам зърното като суровина, ще получа една цена, но ако го превърна в мляко и го преработя в млечни продукти, средствата ще са многократно повече. Добавената им стойност ще остане във фермата и печалбата ще е не за търговеца, който ги продава, а за техния производител. Това е осмислен и осъзнат от мен път, който се надявам да извървя успешно с помощта на експертите от WWF и тяхната амбициозна работа в Природен парк „Врачански Балкан“ по българо-швейцарския проект „За Балкана и хората“. Ако имам оборудване за преработка на млякото, което произвеждам, нещата ще отидат в много добра посока.

- През 2015 г. какъв е реалният статус на стопанството Ви?

- Обработвам 500 дка земя под аренда и стопанисвам под наем около 400 дка общински пасища и мери за изхранване на кравите и овцете.

- Къде реализирате добитото сурово мляко?

- Продавам го на различни мандри. В изминалите периоди на производството му съм обиколил почти всички, които са изкупували мляко в Камено поле.

- И на каква цена го изкупуват в момента?

- В момента ми го изкупуват на 50 ст. за литър.

- Колко от себестойността на продукцията покрива тази цена?

- Ако се плаща редовно, може и да покрива нещо, но ако не ти я платят 2-3 и 4 месеца, каквато е ситуацията при мен в момента, преценката е невъзможна, защото задлъжняваш със заеми от банки, за да оцелееш. В края на годината, като направя баланс, съм на ръба или на нула, а понякога и на минус. И се принуждавам, за да мина над нулата, да продам някое животно. Това ми се случва често, както и заемите от банки, които все по-трудно се изплащат.

- А лесно ли решавате проблема с пасищата, нужни за изхранване на животните?

- Много трудно беше особено последната година. Аз от 4 години назад не съм ползвал общински пасища и мери, защото за тях имаше сключени договори с физически и юридически лица. Те нямаха нищо общо с животновъдството, но бяха подписали договор с общината, защото цената на наема беше 1,20-1,50 лв. на декар и така се възползваха от субсидията за единица площ, която е доста по-висока. Тази година наемът е 6,50 лв. на декар и вече трябва да го платиш веднага. Същевремернно има хора, които не са го плащали с години и пак си удължават договора за пасищата и мерите и пак си получават субсидиите за единица площ за тях, без да са платили никакъв наем, въпреки че дължат символичните 1,50 на декар. Тази година подадох заявление за пасища под наем в общината, като посочих с колко животни разполагам и какви частни, под аренда и наем ливади и пасища имам. Заедно със заявлението пуснах молба за проверка кои блокове в землището на селото не са под наем, за да улесня общината. Мислих си, че ги улеснявам, но в крайна сметка информацията е, че имаме само около 1000 дка свободни и трябва да ги разпределят на всички, които още нямат земя под наем. По-късно, като погледнах протокола на кой колко е дадено, видях, че са много повече. Лошото е, че в последния като срок ден – 29 май т.г., подписах договор с общината за два блока от около 400 дка и нямах физическата възможност да проверя дали отговарят на условията за подпомагане. Същият ден на подписване на договора трябваше да го впиша и в съда в Мездра. След това, когато отидох да очертавам самите блокове, в единия блок от 380 дка имаше около 60-70 дка в легитимен слой. Сега (бел. ред.: 29 юли т.г.) се чудя дали след като мине проверката, ако не вкарат и останалата площ от него в легитимния слой, а я определят като нелегитимна, какво ще се случи. Целият този блок е в НАТУРА зона и очаквам проверки. Ако проверката прецени, че останалата част, освен тези 60-70 дка, е годна  за подпомагане, добре. Ако обаче прецени, че това не е така, аз ще бъда лишен от субсидия за всички имоти обработваема земя. Същевременно предварително – на 29 май, съм пратил наема за целия блок, без да зная за какво плащам, ей така на тъмно при подписването на договора. Надявам се да не се стигне до там. Защото начинът, по който се изчисляват декарите за подпомагане, е странен, неприемлив, според мен. Ако имаме примерно 1000 дка и 200 от тях в нелегитимен слой, смятаме процентите върху които ще ни накажат, което е страшно. А аз пак казвам, предваритерно съм си платил наема за тези пасища, които са ми необходими за животните. И като терен в НАТУРА, субсидията за тях е с 9 лв. на дка по-високо подпомагане. Аз обаче все още не зная какъв е статусът на тези 380 дка.

- Кога ще се изясни този проблем?

- От Общинската служба „Земеделие“ ми казаха, че в края на август – началото на септември трябва да пусна заявление за проверка. Вероятно ще дойдат на място или със самолетна снимка – не зная как ще я направят.

- Целият този сложен ребус с ползването на земята от реални земеделски производители, някои от които, като теб, съчетават растениевъдство и животновъдство, и затова трябва да наемат пасища и мери, как трябва да получи реалистично решение?

- Без да съм сигурен, че в момента е възможно, но според мен реалистичният модел е този, при който трябва да има таван, примерно за нашия район от 2000 дка обработваема земя на едно семейство, които физическото или юридическото лице може да ползва. Така ще има по-голяма ангажираност от населението. За едно семейство 2000 дка е много добре. По този начин се оформя едно общество с еднакви интереси. Тогава децата на това семейство ще учат в местното училище, ще има учители, 10 семейства ще пазаруват в магазините на населеното място, а не едно. Ще работят и повече хора по прибирането на реколтата от обработваната в това населено място земя. От друга страна, държавата няма да търси работа на хората там. Казваме, че има безработица, а в същото време дребните стопани си плащат данъци и такси и т.н. Но това с тавана на обработваемата земя съобразно характеристиките на различни землища в страната (за Добруджа не би трябвало да има такъв), едва ли ще се случи. А за общинските пасища и мери, от наблюденията ми като общински съветник в предния мандат, зная, че блоковете им бяха огромни и се получаваха презастъпвания. Тогава идеята ми беше да ги разделим на по 100-200 дка, за да може като сключиш договор, той да бъде за определен имот. Много хора сключваха договори с общината за части от един и същи имот, чиято площ е от около 2000 дка и така се получаваха презастъпвания и нито единият, нито другият можеше да докаже коя част от имота ползва. Така бенефициентите бяха ощетени много, но в крайна сметка се стигна до това големите имоти да се разхвърлят на малки и това вече е добре. Действително обаче общината беше некоректна, защото подписвам договор за блок, който не е в легитимен слой. Аз не съм длъжен да го вкарам в легитимен слой. Аз съм наемател и не съм длъжен да си плащам за проблемите на този терен, а искам да го ползвам като работещ и почтен земеделски производител.

- Как оценявате гласуваните на първо четене промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, според които пасищата ще се дават под наем или аренда само на стопани, собственици на животни? А тези, които нямат такива, до 1 февруари 2016 г. трябва да се снабдят. Възможно ли е това?

- Според мен, да. Лично аз 4 години назад не съм ползвал общински пасища и мери точно по тази причина, защото хора без животни ги бяха завзели. Приветствам законодателната инициатива, която отдавна трябваше да влезе в сила още за тази година. За нея решиха, че тези, които нямат животни, трябва да очертаят пасищата, като пасища за косене, с което пак ще си получат субсидията. Но от догодина те трябва да отидат при животновъдите, защото вече виждам категоричната им позиция в това отношение. Защото не може те да ползват само субсидията за пасищата, а ние ги ползваме за паша. За нашата икономическа дейност е повече от нормално да получаваме субсидия, защото тя е помощ за самите животни.

- Кога научихте за проекта „За Балкана и хората“ и на кои от Вашите амбиции и необходимости импонира той?

- Аз и колегата животновъд от Враца Иван Вангелов бяхме запознати с проекта „За Балкана и хората“, получихме разяснение и буквално се запалихме за партньорство по него на специална среща с Лора Жебрил, която е експерт „Зелена икономика“ във WWF-България. Това се случи в момент, в който бях готов да се откажа от почти всичко в моето земеделско производство, защото болезнено усещах загубите от него в последните години. Тя ме окуражи и аргументирано стигнахме до извода, че заедно можем да работим с WWF за стабилизиране на стопанската ми дейност, особено на животновъдната. Допадна ми идеята да се включа в популяризирането и прилагането на екосистемните услуги в Природен парк „Врачански Балкан“, което е водеща дейност на екологичната организация по проекта „За Балкана и хората“. И сега по време на вашето пътуване до „Врачански Балкан“ разговаряхме с г-жа Жебрил за възможността с експертната и финансова помощ на проекта да увелича стадото си овце с такива от местна българска порода, да оборудвам собствена мини мандра, в която да преработвам суровото мляко и след успешната ми регистрация по Наредба 26 за директни продажби от фермата, да затворя цикъла си на производство. Съдбата ме дари с шанса да участвам в проект, който ми дава възможност да докажа, че уникалният опит на Швейцария точно в такъв тип животновъдство може да се приложи и у нас. Но пътят ми в тази посока тепърва предстои.

- Какви ще са Вашите стъпки по него за достигане на целта?

- Имам намерение да увелича и двете си стада – на кравите и на овцете. Дори, ако имам тази възможност, защото трудно се намира работна ръка, бих се сдобил и с едно стадо от биволи. Това ще разнообрази продукцията ми след като имам амбицията да изляза с нея директно от фермата си на пазара. Най-реалистичното и най-печелившото за един животновъд и земеделец като мен е да затворя цикъла и да мога да продавам собствената си продукция.

- А това, че произвеждате в зона на НАТУРА 2000 в природен парк, където екосистемите даряват продуктите на твоя труд с високата си природна стойност и вкус, превръщат ги в здравословна храна и те стават търсени, задължава ли Ви като самосъзнание да ѝ се отблагодарите по някакъв начин?

- Това самосъзнание на благодарност се отразява в правилното поддържане на пасищата, в пестеливото използване на препарати за растителна защита при производството на полето, в търсенето не на големи добиви и количества, а на качествена и здравословна и за хората, и за животните ми продукция. В съвременния свят всеки гони големи добиви и количества, а какво е съдържанието на произведеното не го интересува. За мен по-важно е качеството на земеделския продукт и неговата  близост до това, с което го е дарила природата и нейните екосистеми. Затова и мисленето, и идеите, за които работят от WWF, мисията им за екосистемните плащания, ме правят техен съмишленик и се чувствам като член на тази организация. Знаем колко видове птици и животни вече изчезнаха от тази земя и може би сме закъснели с мерките да предотвратим това. Но има начини да се помогне на природата и да сме близо до нея в самото си производсво. Така например, ако имам собствена мини мандра, имам желание и контакти да направя производство на млечни продукти по рецепти и начини, както са ги добивали още нашите прадеди. Това е идеята – да запазим автентичността на храната.

- В тази връзка имате ли нагласата да се включите в екосистемните плащания в подкрепа на природата в региона на Природен парк „Врачански Балкан“?

- Вече направих вноски за фонда с екосистемни плащания. При едно, дай Боже, случило се и стабилизирано производство с директни продажби от фермата ми, ще регламентирам собствен процент от печалбата си за тях.

- Каква е цената на успеха в това, на което сте се посветили?

- Силна воля и много работа.

Интервю на Мариела Илиева

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.