Филип Лисичаров, председател на Сдружение „Българско розово масло"
- Филип Лисичаров, председател на Сдружение „Българско розово масло Г-н Лисичаров, какво място заема розата в икономическия и културния живот на страната ни?
- Безспорно маслодайната роза е една от най-интересните култури, отглеждани в България, и с нея са свързани любопитни традиции и празници, научно-изследователска дейност и производства. През 1907 г. е основан единственият на Балканите Институт по розата и етеричномаслените култури, специализиран за работа с ароматни и лечебни растения. Основната му задача е била да подпомогне розопроизводството. През 1969 г. в гр. Казанлък е открит Музей на розата, действащ и до днес. Но най-голямата атракция в розопроизводителните райони си остава Празникът на розата. Неговата история започва през 1903 г., а днес е празник на красотата, младостта и веселието. Няколко са основните моменти в празничната церемония – избор и коронясване на Царица Роза, ритуалите розобер и розоварене, празничен карнавал и шествие, изложби, концерти и др. В миналото милосърдието е било главна цел на организаторите, които събирали средства за бедните, за деца-сираци и за издръжка на деца в софийските учебни заведения.
- Какви са по-интересните данни, които открихте за появата на маслодайната роза по нашите земи?
- Според легендата растението е донесено в Европа от гр. Дамаск, Сирия през Средновековието (ХII и ХIII век). По време на кръстоносните походи рицарят граф Брюйе пренесъл в европейските земи известната „Роза Дамасцена Мили”. Започнали да я отглеждат и ù дали името Роза Дамасцена в чест на името на града, от който е донесена. Точно тази роза намерила най-подходящи условия за виреене именно в Подбалканската долина на България. Така е поставено началото на Розовата долина у нас.
Маслодайната роза започва развитието си от Казанлъшката розова долина. Истинската история на българската роза обаче започва доста по-късно. Проучванията на български агрономи и специалисти по розопроизводство показват, че българската маслодайна роза, известна още и като казанлъшка, коренно се различава от първоначално пренесената в България и посадена в Казанлък роза. Благодарение на благоприятните климатични условия и селекцията, осъществявана в продължение на 300 години, българските розопроизводители създават и внедряват маслодайната роза. Българската роза е нов вид, формиран чрез стесняване хибридната популация на столистната и галската роза. През втората половина на ХVІІІ в. розата се разпростира до градовете Калофер и Карлово, а към средата на ХІХ в. се разширява по северните склонове на Родопите (Пещерско) и по южните склонове на Централна Средна гора. В тези райони розата намира най-благоприятни условия за своето развитие и към средата на XIX в. става главен поминък на населението в този район.
Искам да допълня, че към досието е подготвена и Карта на розопроизводителните райони на България, която е приложена към Заявлението-спецификация. Ако в бъдеще се обособи нов розопроизводителен район, той ще бъде включен допълнително.
- Къде в България днес се отглежда активно маслодайна роза?
- Основните селища, занимаващи се с производството на рози и розово масло, се намират в Подбалканските полета: Карловско, Казанлъшко, част от Новозагорско. Сериозен фактор в развитието на розопроизводството се очерта и гр. Стрелча. Там розовите насаждения са на частни стопани и броят им непрекъснато расте. Увеличават се и насажденията в района на гр. Брацигово, с. Бяга, гр. Пещера.
- А каква е историята на розовото масло в България?
- За първи път за производство на розово масло в Казанлъшката долина съобщава английският посланик в Цариград през 1747 г. От 80-те години на XIX в. насам висококачественото българското розово масло е вече световноизвестно и носело на своите производители десетки медали и дипломи от световни изложения, изложби и панаири в Австрия, Франция, Белгия, Италия, Холандия, Великобритания и САЩ.
- Заявлението за регистрация на защитено географско указание „Българско розово масло” е основано на репутацията, с която се ползва наименованието на световния пазар. Как е изграждана тя през столетията?
- В България съществува дългогодишна практика на производство и търговия с българско розово масло. В края на ХVІІІ в. и началото на XIX в. българското розово масло завладява световните пазари, като страната ни става основен доставчик на парфюмерийната промишленост в Европа. Основни производители и търговци на розово масло в този период са розотърговските къщи за производство и износ на розово масло. Първата такава къща, за която има сведения, е основана от Дончо Папазов през 1820 г. в гр. Казанлък. Известни са още Розотърговската къща на Кънчо Шипков, основана през 1840 г. в гр. Казанлък, и „Еньо Бончев и Сие”, основана от Еньо Бончев през 1909 г. Той построява и две розоварни – в с. Търничане и в гр. Калофер. По това време търговията с розово масло в Европа се развива прогресивно и се налага родните производители да откриват кантори и в чужбина. Казанлъшките и карловските розотърговски къщи отворили свои кантори в Париж, Лондон, Ню Йорк, Берлин, Москва, Виена, Кан, Грас. Така че българското розово масло е добре познато и прието под това наименование на международните пазари. Под това наименование се изнася от 1820 г. и до днес не само за пазарите на страните от ЕС, но и за САЩ и Япония. То и до днес е важен и ценен компонент в световноизвестните парфюми на „Нина Ричи”, „Буржоа”, „Ален Делон”, „Грес” и др. От древни времена до днес розовото масло се използва в козметиката. Това важи и за парфюмерията. Композициите за модерни мъжки парфюмни продукти съдържат 42% българско розово масло като важна съставка. Същото се отнася и за повече от 96% от композициите за дамски парфюми.
- Какви права ще имат ползвателите на ЗГУ „Българско розово масло”?
- Това наименование не е патент, а доказателство за качество. ЗГУ дава право на всички производители, присъединили се към сдружението, да поставят на розовото си масло цветен знак на Европейската комисия „ЗГУ” и да го търгуват под името „Българско розово масло”. Това ще осигури защита на този емблематичен за страната ни продукт, за да може да се възползва от всички възможности и права, които имат другите защитени продукти в ЕС.
интервю на Валери Станев
