Венцислав Върбанов, председател на УС на АЗПБ: Националната среща на земеделските производители ще покаже нови послания, нови политики, нови лица
- Г-н Върбанов, националната среща на АЗПБ тази година ще отбележи два юбилея, какво интересно сте подготвили?
Десетото, юбилейно издание на Националната среща на земеделските производители ще се проведе на 20 и 21 март тази година в Казанлъшки минерални бани, с нов, модерен подход, с интересна и полезна програма, нови послания, нови политики, нови лица.
Юбилейната национална среща, организирана от АЗПБ, съвпада с отбелязването на 20 години от основаването на браншовата организация. Това са две сериозни годишнини. Ще приложим нов европейски подход и в организацията, и в избора на темите и гост-лекторите и се надяваме очакванията към събитието да бъдат оправдани. Участие ще вземат по-голяма част от неправителствените организации в сектора, експерти и ръководството на МЗХ, на ДФЗ, представители на други държавни органи, законодателна власт, представители на НС и ЕП. Ще има гости от чужбина.
- Какъв ще бъде фокусът на темите, презентациите и дискусиите?
В рамките на срещата ще бъдат обсъдени трудностите пред зърнопроизводители и животновъди, произтичащи от реализирането на продукцията им в контекста на войната в Украйна. Ще бъдат организирани специални кръгли маси по различни проблеми в сектора, а експерти от основните институции у нас ще представят последните новости в политиката в сектора.
За първи път ще дадем срокове, в които земеделските производители ще могат да отправят своите въпроси, които ние ще обобщим и предварително ще предоставим на експертите от ДФЗ и МЗХ, за да имат възможност да се подготвят и да дадат компетентни отговори.
Интересът към събитието е изключително голям, което е индикатор за сериозността и полезността на основната и съпътстваща програма.
Сред основните теми на този голям форум също ще бъдат поземлените отношения и подготовката на нов Закон за арендата. Крайно време е да се въведе ред. Картината в страната е много шарена. Някъде рентите стигнаха до 150-160 лв., дори и до 200 лв. Да, ама след 2 години суша и лоши добиви някои не ги плащат. Има хора, които са единствени ползватели на земя в някои райони - там те са монополисти и решават каква ще е цената. Собствениците са предимно възрастни хора с ниски пенсии и се съгласяват дори и на минимална цена. Не може така. Има няколко идеи, една от които е на база качество на земята и инфраструктурата на землището да се определя рентата, което според мен е справедливо и ще бъде преодолян субективният фактор. Ние говорим за някаква база, но ако някой се договори за по-голяма цена, това е между него и ползвателя. Въпросът е да има нещо, което да гарантира правата на едната и на другата страна. Такъв закон може да бъде написан от добър юрист в рамките на няколко дни.
Що се отнася за Закона за поземлените отношения, знаете колко поправки е имало, хората, които работят на терен виждат, че има регламенти, които си противоречат. В същото време натрупахме доста богат опит и на практика има едно напасване на някои взаимоотношения, които просто трябва да бъдат регламентирани в закон.
- Вие, освен зърнопроизводител сте и животновъд, та в този смисъл как Ви звучи факта, че елитни стада с животни биват унищожавани?
За мен това не е новина, за съжаление, това вече се превръща в тенденция и управляващите трябва да се стреснат. Да, ние може да си внесем мляко отвсякъде, но това ли е целта. Смятам, че държавата трябва да се намеси и хората да бъдат подпомогнати. Щом не го е направила, означава, че няма тази воля. Има възможности, стига да се потърсят. Факт е, че най-големите ферми в момента са в тежка криза.
- Ситуацията е тежка, но на широката общественост се цитират цифри от порядъка на милиони, милиарди лева субсидии. Не са ли достатъчни тези пари пита се обществеността?
Тези пари в по-голямата си част идват от ЕС и българските фермери изпълняват изискванията на ЕС, за да получават тази подкрепа, но те са недостатъчни и са по-малко от парите, които получават европейските фермери. В същото време трябва да се направи анализ и да се види кой какъв принос има, кой създава работните места, кои са фирмите, които плащат данъци, кои са тези, които дават принадена стойност към БВП. Не може всичко да се слага под общ знаменател и да се мери с един аршин. Има един несправедлив подход и се изсипват цифри, които наистина формират едно мнение в обикновения гражданин, че тези земеделци просто искат едни пари. Хората си поставят проблемите и си искат това, което им се полага, защото за да се получават тези субсидии, ние сме направили определени реформи, спазваме определени изисквания и в един момент ставаме виновни, че сме си поискали в срок полагащото ни се. Нека не забравяме, че това са хората, които хранят народа ни. Не може така да се дават квалификации, да се изваждат цифри от контекста.
- Колко важни са за Вас субсидиите?
Когато отворих фермата, не съм разчитал на субсидии. Това е семеен бизнес, емоционално свързан с детството ми и продължавам и днес да упорствам да го развивам. Но тук не може да се гледа само икономиката. Има чисто човешки взаимоотношения, да не говорим, че съм поел ангажимент към други хора, които хранят семейства, а някои от тях са наети от чужбина.
Време е държавата да отговори на въпроса кои ще бъдат приоритетните й сектори. Европейските пари са си европейски. Те няма как да бъдат изменяни, но евентуално национално доплащане може да промени животновъдството у нас, в зависимост от посоката, в която държавата ни иска да развива сектора.
