Според председателя на БАМ-Я причината е незнанието на служителите на общинските служби по земеделие
- Г-н Петков, каква подкрепа очакват производителите на малини и ягодоплодни за Кампания 2023?
Това е целият пакет, който върви ежегодно, но тази година имаме няколко допълнителни очаквания – това е подпомагането за водата за поливане, което го договорихме още през март месец - сума от 16 милиона лева.
Другото, което очакваме да получим като подпомагане, е по de minimis, защото малинопроизводителите изключително много пострадаха от войната в Украйна заради огромните количества замразени малини от Украйна, които пренаситиха пазара в ЕС. Това се отрази негативно на нашите преработватели, които свалиха цените с над 100 процента, дори много от тях престанаха да изкупуват, което беше още по-голямо затруднение и голяма част от малинопроизводителите не можаха да си реализират продукцията за замразяване, а това ще създаде затруднение с доказване на добивите.
- Достатъчни ли са тези средства?
Аз мога да отговоря на този въпрос за подпомагането за водата. Тези 16 милиона бяха изчислени така, че водата да бъде субсидирана на 100 процента. Оказа се, че сумата е недостатъчна - подкрепа за водата получават абсолютно всички – тези, които се нуждаят най-много, и тези, които се нуждаят най-малко. Ще ви дам един пример. Тези, за които цената на водата беше над 1 лев, ще получат 80 процента субсидия. Тези, за които цената на водата е 20 стотинки или 10 стотинки, ще получат същото подпомагане от 80 процента. Нашата основна идея за подпомагането е Напоителни системи да са агенция и да има държавен фонд Мелиорации, който да субсидира абсолютно цялата поливна вода и всички да имат равен старт. Смятам, че е постижимо.
- Г-н Петков, берат ли се все още малини и на какви цени се реализират?
Малините са една много пластична култура и в отделни региони все още се берат. Ремонтантните сортове малини се берат до първи слани или до първи сняг. Така че имаме региони, където брането все още не е приключило, но поради това, че количествата вече са малки и цената за брането е изключително висока, производителите продават на 6-7 лева за кг.
Дори голяма част от малинопроизводителите спряха да берат малините, защото давайки по 2-2.50 лева за бране на килограм, малини реализират изключително големи загуби. Ако в някои насаждения е имало сравнително добра реколта, тя не е била обрана и не е била реализирана.
- Как се развива пазарът на биомалини?
Пазарът на биомалини се развива възходящо, защото биопродукцията, както в България, така и в Европа се изкупува с приоритет. У нас биомалините заемат по-малко от 20 процента от цялото производство като регистрирани стопанства.
- Цена от 18-20 лева на пазари и търговски вериги, как Ви звучи?
Тази година имаше изключително голям контраст при цените на малините. От една страна, цената на малината за хладилниците падна на 2-2.50 лева, а в същото време цената на борси и тържища беше изключително висока, но това са два различни типа малини. Причина за увеличаване цената на малините е най-вече работната ръка. За сравнение миналата година брането на килограм малини беше в рамките на 1.50-1.70 лв./кг, тази година беше в рамките на 2.20-2.50 лв./кг.
Голяма част от търговците увеличават цената на малините и на другите ягодоплодни със 150-200 процента под предлог, че са нетрайни продукти и много се изхвърля по време на съхранението, но това намалява оборота и се влиза в един омагьосан кръг.
- Кои екосхеми са най-атрактивни за производителите на малини и ягодоплодни и съответно производителите успяха ли да ги заявят?
Приемането на голяма част от екосхемите в последния момент и недостатъчната информираност на земеделските производители, не само на малинопроизводителите, доведе до това, че една голяма част от схемите бяха пропуснати и смятам, че основният пропуск беше заради неинформираността на общинските служби Земеделие, които от незнание просто отклоняваха участието на самите производители по тези схеми. Ще дам два примера. Единият пример е за новата интервенция, която насърчава отглеждането на устойчиви на климатичните промени сортове - оказа се, че в голяма част в районите с концентрация на малинопроизводители служителите не са знаели и са казвали, че тази интервенция е само за биопроизводителите. А е точно обратното. Точно биопроизводителите не могат да кандидатстват по тази мярка, а другите са били отклонени. Същото се отнася и за интервенцията за местните сортове със стопанско значение, като голяма част от малинопроизводителите не са могли да участват заради незнанието на служителите. Впоследствие, когато трябваше тези интервенции да бъдат потвърдени през СЕУ, се оказа, че не могат да бъдат потвърдени, понеже не са били заявени предварително. Така че, тази година въпреки голямото изобилие от интервенции, много производители не ги заявиха и това ще доведе до сериозни загуби за тях. Земеделските производители ще бъдат ощетени, но за това няма да носи отговорност никой от структурите на МЗХ. Държавните служители трябва да носят отговорност за грешките, които допускат.
- Вие за какви промени в Стратегическия план настоявахте?
Нашите искания основно са за промени в направление биопроизводство, защото много от интервенциите не могат да се комбинират с био-то. Другото, което искаме, е консултантските услуги да бъдат възможни и за браншовите организации, защото те най-добре знаят потребностите на членовете си. По отношение на екосхемите – те трябва да бъдат направени така, че да отговарят по-добре на нуждите на земеделците, за да станат по-привлекателни.
- Дали Европа трябва да отстъпи от екологичните си амбиции?
Това е един много спорен въпрос. Отстъпване от екологичните амбиции е все едно борба между количество и качество. Екологичната продукция, въпреки с по-малките си количества, по нищо не отстъпва на конвенционалната продукция.
Екологичните амбиции на Европа са свързани най-вече с намаляването употребата на химични пестициди и минерални торове. Научно е доказано, че биологичната продукция има по-дълъг срок на съхранение и по-малки загуби. По тази причина смятам, че въпреки, че е амбициозна, тази програма на Европа не застрашава в глобална степен продоволствената сигурност.
- Активното вещество глифозат– каква ще е развръзката?
Темата за глифозата не е от вчера. Научните изследвания показват определена вреда и натрупвания в организмите дори и на хора, които не са преки участници в селското стопанство, а консуматори. Смятаме, че забраната или неудължаването на периода за употреба ще насърчи науката да намери други средства за защита от плевели, защото не може над 40 години това да е единственият препарат за всички плевели. Към момента е единственият системен препарат, който има тотално действие върху плевелите, но вече селекцията разработи някои културни видове, които пък са устойчиви на въздействието на глифозата и това дава едно облекчение.
- Има ли вече достатъчно биологични алтернативи на пестицидите?
Да, науката в това отношение направи много разработки и ако допреди 5-6 години биологичните препарати за една или друга култура се брояха на пръстите на една ръка, сега гамата е много голяма и продължава да се разширява. Дори вече самите производители на химични препарати за растителна защита работят в тази посока и смятаме, че това ще даде мощен импулс за осъществяване на сериозната програма на ЕС.
- Малинопроизводителите използват ли вече биологични средства за растителна защита?
Примерът с производството на малини е най-ярък за използване на биологични препарати за растителна защита в конвенционалните насаждения, защото малините се берат 90 дни и през това време има болести и неприятели, които трябва да се третират, затова ние нямаме друга алтернатива освен да използваме препарати, които са без карантинен срок - това са биологичните препарати. Точно малинопроизводството е започнало да прилага биологични препарати за растителна защита в конвенционалните насаждения от 4-5 години.
- Производство на малини и ягодоплодни в оранжерии – какви са тенденциите?
В момента в България се отглеждат ягоди, малини, къпини и боровинки в оранжерии. Това е много сериозна тема, защото оранжериите са единствената и най-сериозна защита от неблагоприятните климатични условия и от външни замърсители, но главното нещо, което се очаква от оранжерийното производство е доставка на пресни плодове и осигуряване на една продължителна заетост на работната сила.
Успех за нас е, че успяхме да вкараме малините и ягодите в обвързаната подкрепа за оранжерийно производство, а другите плодове като къпини, боровинки и касис все още не можем да ги приобщим към този процес, защото Националният статистически институт и агростатистиката ги водят „други ягодоплодни“.
- Колко са оранжериите за малини и ягодоплодни в България?
Вече са над 56 стопанства, като общата им площ е над 660 декара.
- Скъпа инвестиция ли е?
Да, инвестицията е скъпа, но при правилно и ефективно отглеждане тя си струва. Голяма част от оранжерийното производство на този етап работи предимно за реализация в България, но вече има договорки за износ на ягодоплодни към нашите най-близки съседи.
Имаме конкуренция от Гърция и Турция, когато техният период на плододаване малко изпреварва или съвпада с нашето оранжерийно производство, а след това с ранното производство. Но трябва да следваме примера на други европейски държави - когато има собствено производство, вносът или е забранен, или има квота, която да покрие разликата.
- Кои са най-големите производители на оранжерийни малини и ягодоплодни в Европа?
Това са Испания, Португалия и Франция, но тяхната продукция е насочена предимно за западноевропейския пазар - Германия, Австрия и т.н. България доставя в тези страни най-вече замразена индустриална малина.
- Вие лично ще правите ли оранжерия?
Да, аз имам намерение на направя оранжерийно производство. В момента имам малка оранжерия, която служи повече за експериментални цели за изпробване на биологични препарати за растителна защита и иновативни методи за размножаване на ягодоплодните, но най-вероятно в близко бъдеще ще направя една такава инвестиция за оранжерийно отглеждане на ягоди и малини.
- Какви са инвестициите на декар?
Инвестициите на декар в оранжериите са в голям диапазон, защото изключително много зависят от типа на оранжерията, от местоположението и от начина на отглеждане. Вариациите са от 100 до 300 лв. на квадратен метър.
- Кой е най-големият бич по отношение на болести и неприятели при малини и ягодоплодни?
Работейки с научните институти, ние споделяме нашите проблеми и те ни дават отговори, както за интегрирана растителна защита с биологични и химични средства, така и със създаване и внедряване на нови сортове, които са устойчиви както на климатичните промени, така и на различни видове болести. През последните години се появяват нови болести, които са най-вече вирусни и бактериални. Доскоро примерно огненият пригор не беше идентифициран като основен вредител в малините и се оказа, че през последните години той унищожава една голяма част от реколтата.
- Има ли достатъчно препарати за растителна защита?
За съжаление, няма достатъчно регистрирани, защото у нас българските производители на малини и ягоди не могат да използват препарати за растителна защита, които не са регистрирани специално за ягоди и малини и се оказва, че препарат, който изключително влияе за защита на ягодите, но е регистриран в България за круши, сливи и череши, производителите на ягоди не могат да го използват.
