Осигуряват повече влага и минерални вещества в почвата
Г-жо Занева, могат ли покривните култури да бъдат щит срещу болестите и неприятелите при културните растения?
Масово започнаха да се сеят междинни култури и подходът към тях е много по-професионален. В Европа изучаването и изпитването на покривните култури е от години. Селекцията на специфични миксове и компоненти в някои от страните датира от 60-те години на миналия век. Различните селекции имат отношение към различни фактори, които влияят върху целия производствен процес. Един от тях е борбата с почвените патогени, с болести и неприятели. Междинните култури прекъсват цикъла на болестите и неприятелите в сеитбооборотите и това се осъществява най-добре, когато се използват миксове, които не са част от сеитбооборота на едно стопанство.
Какви други предимства имат покривните миксове и култури?
Сред другите предимства е запазване на почвената влага. За тази цел те трябва да бъдат засети след прибиране на житните култури, полетата не бива да остават без покривка, особено през периодите на високи температури. Едно от изискванията към покривните миксове е да стоят дори до средата на февруари. За тази цел е необходим подбор от култури, които бързо се развиват, бързо инициират вегетация, бързо поникват и бързо покриват почвената повърхност. Изключително подходящи, освен бобовите, са овес, фацелия, елда, на които семената бързо покълват и поникват и бързо покриват почвената повърхност.
Колко важна е селекцията на междинните култури?
Едно е овес, който сеем за зърно, друго е такъв, който е подходящ за междинна култура. Именно той се утвърди в стопанствата. Нарича се черен овес /avena strigosa/. Черният овес е с по-дребни семена, което е важно за по-бързото му поникване. Колкото е по-малък размерът на семената, толкова по-малко влага им е необходима да развият надземна вегетативна маса. На второ място, той има отношение към структурирането на почвата без значение дали се прилага при конвенционални технологии или с минимални обработки. При всички случаи тази междинна култура ще помогне не само за запазване на влагата, но и за структуриране на почвата. Черният овес се характеризира с по-дълбоко проникваща коренова система и с изключително голям брой разклонения, започващи непосредствено под почвената повърхност и създаващи възможност за разрохкване и структуриране на почвата. Също така, той е специализиран в редуциране на почвените патогени, особено определени видове нематоди - изключителен проблем и в житните култури.
Друга междинна култура е ряпата. Хората слагат тази култура под общ знаменател, но не бива да е така, с риск да разбия схващането на много фермери, които през годините се бяха ориентирали към приложението на мелиоративна ряпа, която образува дълбокопроникващ дебел кореноплод и самата презумпция предполага наистина структуриране на почвата. Нашите наблюдения показват особено при процеси на неизмръзване на миксовете, поради високите температури през зимата, че мелиоративната ряпа може да създаде доста сериозни проблеми при бъдещите обработки за сеитбата на пролетните култури. През годините с тази цел направихме изпитвания с други видове ряпа, които са също мръзнещи като така наречената мултирезистентна маслена ряпа. Нейната коренова система е специфична - с по-тънък централен корен, завършващ с тънък и дълбоко проникващ край, който се характеризира с разклонения по дължината, които са по-дебели или по-фини. Това е от изключителна важност за структуриране на почвата. Това е важно за фермерите, прилагащи технология с минимална обработка. Мултирезистентната маслена ряпа има действие, подобно на черния овес – тя редуцира популацията на вредните нематоди. И черният овес, и мелиоративната ряпа правят забележителна вегетативна маса, която е от значение, освен за покриване на почвената повърхност, а също и за образуване на биологична маса, която остава в почвата, минерализира се и осигурява достъпни хранителни вещества за следващите култури.
Междинните култури имат ли отношение към снабдяване на културните растения с хранителни вещества?
Ако едно поле остане празно до пролетна култура, няма да остане и следа от хранителните вещества, които ще се отделят от растителните остатъци от житните култури в повърхностните почвени слоеве. Сеейки междините култури, те ще използват минерализацията от пшеничните остатъци за изграждане на собствена маса, после ще развият своята маса, която да покрие почвената повърхност и ще запази влагата в почвата. След измръзване или терминиране, напролет остатъкът от тях ще даде храна за културните растения и така няма да има загуба на хранителни вещества. По този начин редуцираме внасянето на изкуствени торове в почвата. Разбира се, без наторяване няма как да се мине, но когато има готови естествени източници на хранителни вещества, следващата култура ще се възползва от тях в максимална степен. Време е, когато разходите за единица площ са твърде високи, всеки да се замисли как да се справи с предизвикателствата. Призовавам хората да правят компетентни избори.
