Гъбите от Полша, предназначени за Украйна, влязоха на нашия пазар, заяви зам.-председателят на Съюза на гъбопроизводителите
- Вие подкрепяте ли протестите на земеделските производители?
Подкрепям ги, щом са излезли да протестират, значи има причина. Ситуацията е идентична за земеделците в цяла Европа. Чашата е преляла и хората са на улицата.
- Миналата година каква подкрепа получиха гъбопроизводителите по украинската помощ и очаквате ли и тази година да бъдете включени?
За тази година имаме информация, че секторът не е включен, но ние настояваме отново да получим подкрепа. Миналата година сектор Гъбопроизводство за първи път беше включен по украинската помощ, като реално за първи път за сектора се направи подпомагане. Други средства извън тази помощ никога не са ни давани. 14 лв. на кв. м беше ставката, като обичайните площи са от 200 кв. м до максимум 1000-2000 кв. м. Искам да отбележа, че целият сектор не достигна тавана, който би взел един голям производител.
- Защо?
Защото секторът ни е изключително малък – ако преди 10 години бяхме 200 гъбопроизводители, сега сме не повече от 50. Нови производители изобщо не се включват. Бих сравнила гъбопроизводството с животновъдството – това е ежедневен труд – поливане, бране, продажби, с кратък срок на трайност, няма сезонност и трудът е много изтощителен.
- Разкажете за вашето производство и за предизвикателствата.
При мен лично гъбопроизводството е семеен бизнес, от 22 години се занимаваме, отглеждаме култивирана печурка и кладница. Най-големият ни разход е за електроенергия. Суровините за гъбния субстрат нараснаха двойно. Другият голям разход е за работната ръка – гъбата се бере само на ръка. След това са транспортните разходи при доставката до клиента.
- Войната в Украйна засегна ли по някакъв начин гъбопроизводството у нас?
Ние нямаме внос на гъби от Украйна. Но най-големият вносител в България и Европа е Полша. И гъбата, която е била предназначена за украинския пазар, тя тръгна към Европа и това се отрази изключително много на пазарния дял на българската гъба.
Другият проблем е, че голяма част от себестойността на гъбата е разходът за енергия. Когато започна войната, усетихме на гърба си огромни цени за ток и горива /гъбата расте при 18 градуса целогодишно/ и тогава около 10 процента от гъбопроизводителите фалираха.
Една от суровините за гъбопроизводството е торф. Качествен торф влизаше от Украйна. Сега купуваме торф от Европа, въпреки че имаме находища на торф в България, които не се експлоатират. Това също оскъпява себестойността на нашия продукт.
- А каква подкрепа е предвидена за бранша в Стратегическия план на България?
Гъбопроизводството не е включено в него.
