Много земеделци са на червено
- Г-жо Жекова, приключва жътвата, какви са настроенията на зърнопроизводителите по скалата в цифри?
Нямахме огромни очаквания по отношение на реколтата от пшеница. В Добруджа имаме райони, които няколко години са засушени, тази година по същия начин огромни притеснения изпитаха колегите. Там жънаха около 250-300 кг/дка среден добив, което е изключително неприятно. Генерал Тошево, където неслучайно е създаден Институт по пшеницата, с уникални климатични условия, и тази година там колеги жънаха около 400-450 кг/дка зърно. Разбира се, имаше и места, където колегите успяха да ожънат и по 700-750 кг/дка средно. Предполагам, че в Добруджа ще приключим със среден резултат около 500-550 кг/дка, малко над това, което беше през лятото на 2022 г. Като цяло, за страната картината е идентична. В Северозападна България изключително много валя, имаше много пропаднали площи, реколтата като качество не е добра. В Южна България по същия начин се развиха събитията, въпреки че на места има много добри добиви от пшеница. В никакъв случай не може да се говори, че нещата са като през трудната 2020 г. Добивът при всички случаи няма да е под средния за 2022 г. Остава да намерим пазар за пшеницата.
- Добивите не са толкова високи, а разходите се увеличават…
Ако вземем района на Шабла, където колегите жънаха 200-300 кг/дка и ако приемем, че са ожънали средно 300 кг/дка, техният приход към днешна дата ще бъде 120 лв./дка, защото цената на пшеницата е 400 лв./т. Предполагам, че разходите им са между 170 и 220 лв. Този толеранс е, защото всеки прави собствена технология. Всеки се напасва в зависимост от пръсканията. Имаше колеги, които третираха за трети път с фунгицид. И това са разходите без ренти. Тоест, тези, които нямат добиви тази година, а те са доста, ще бъдат на минус 80 лв./дка. И като приемем, че там слънчоглед и царевица няма да има, защото слънчогледът е висок не повече от 60 см, а царевицата въобще няма да заложи кочани, значи те тази година могат съвсем спокойно да я обявят за нулева.
- Защо като че ли европейските пари заобикалят сектор Зърнопроизводство?
Години се говори в публичното пространство, че българският зърнопроизводител е изключително субсидиран и излизат едни статии, в които едни милиарди са се налели в сектора. В България има обработваема земя, която е над 37 млн. дка и това определя толкова големия обем от паричния ресурс. Самото субсидиране на сектор Зърнопроизводство сега е малко по-сложно, но ако говорим за миналата година, това са 20 лв. базови плащания плюс 13 лв., ако изпълниш зелените изисквания. Тази година няма да коментирам. Убедена съм, че голяма част от колегите дори не разбраха какво трябва да направят, за да вземат субсидии. Защо зърнопроизводството не получава допълнително финансиране? Защото стои добре на краката си, защото е пазарно ориентирано, ние сме живи фирми, които работим и сме организирани по начин, по който да произвеждаме стока, която да бъде продавана и то бързо. Последните пари, които бяха отпуснати заради вноса на слънчоглед и една част от колегите все още не са ги получили, единственото обяснение, което получаваме от МЗХ е, че няма административен капацитет, който да разпредели тези средства. Подпомагането, което получава сектор Зърнопроизводство е повече говорене, отколкото реално подпомагане. Това го преживяхме през 2020 г. с помощта за сушата, която беше 2 лв./дка. Повече се изписа, отколкото получихме пари и това наслоява в хората изключителен негативизъм. Хората прочитат само заглавието „Сектор зърнопроизводство взе милиони и милиарди ...“, без последното изречение.
