Друга планета нямаме, план Б няма, заяви управителят на Фондация „Биоселена“
- Г-н Апостолов какво е становището на фондация „Биоселена“ относно използването на активното вещество глифозат?
Ние заедно с всички биологични движения в ЕС имаме позиция по темата -мнението ни е, че глифозатът трябва да бъде забранен. За съжаление, резултатите са такива каквито са не само у нас, а и в редица държави. Германия и Франция гласуваха „въздържал се“ и това доведе до налагане на решение от страна ЕК, тъй като не се постигна консенсус по темата и вече активното вещество има разрешение за използване още 10 години в ЕС. В случая държавите ще могат да налагат собствени ограничения по отношение на използването му. Частично добра новина е, че от МЗХ приеха предложенията ни да се спре тоталната употреба и че вече продукти с това активно вещество ще бъдат преместени в категория ПРЗ за професионална употреба. По този начин ще бъде ограничено използването им в чувствителни зони - паркове, детски площадки, градски пространства. За разлика от сега всеки, който може да си ги купи от агроаптека или по интернет продукти, занапред това няма да е възможно. Предстои да се направят съответните промени, които да доведат до използването му само от земеделски производители. Давал съм примери как мои съседи пръскат около плочки, тревни зони няколко пъти в годината и на това трябва да се сложи край.
- Проблемът е не само градската среда, а земеделската земя.
Логиката е, че професионалистите би трябвало да са изкарали някакъв курс, за да знят какви са карантинните срокове на продуктите. Поне да имат бегла представа какъв препарат използват, какви са рисковете за човешкото здраве, за водните организми. В момента ситуацията е отчайваща. В момента това активно вещество е намирано на места, където дори не се предполага как е попаднало.
- Кой и как ще се осъществява контрол?
Последващият контрол е изключително труден, за мен е по-важен превантивният. Тоест, да не може продуктите с глифозат да бъдат купувани безпрепятствено. Ако толкова искат да пръскат с хербициди, има алтернативи. Малко по-скъпо е, но не е токсично. Има една алтернатива. Казва се Пантотенова киселина, която след употреба се разпада на вода и въглероден диоксид. Продава се под няколко търговски наименования.
Трагедията е, че глифозат ще бъде използван на нивите, където се произвежда нашата храна.
Това е общо решение, за мен беше важно страните от целия ЕС да имат малко по-отговорно поведение, защото нали това е един от ключовите елементи на Зелената сделка. И това, че една държава ще го забрани, не означава нищо, тъй като храната циркулира в целия ЕС. Рискът да попадне и у нас с наднормени количества с пестицидни остатъци е еднакво голям.
- За това решение може би допринесохме и ние, като гласувахме „въздържал се“.
Да, така е да, но първото предложение беше България да подкрепи и в седмицата на гласуване имаше голяма промяна и то благодарение на усилията на депутати, на министъра на МЗХ, премиера Денков, които се намесиха и решиха страната ни да гласува „въздържал се“. Така както гласува Германия, например, докато техният министър публично заявяваше, че ще гласува против. Явно много интереси са намесени там. Надявам се да не чакаме 10 години, а да дойдат по-рано някакви убедителни данни, в момента има много съдебни дела, които се водят.
- Тоeст, чакаме да се увеличи смърността и тогава да се реши, че ще бъде забранен?
В момента основният мотив на ЕК беше едно изследване на Европейската агенция по безопасност на храните EFSA, която казва, че няма риск за здравето на хората, което много тежко наклони везните в полза на интересите да бъде удължен лицензът на глифозата.
- Доколко помогна европейската асоциация "Копа-Коджека" за решението?
Не само тя. И българските асоциации активно лобираха да се удължи използването му.
- Вашата организация какво прави в тази посока?
Ние правим координирани усилия заедно с Европейската федерация за биологично земеделие. Ясно е обаче, че когато малцинството иска промяна, тя трудно се постига.
ЕП отхвърли предложението на ЕК за амбициозното намаляване на пестицидите в Европа, какво означава това?
Това са поредица от едни такива лоши новини и макар ние да имаме думата, решенията се вземат в Брюксел и то с участието на няколко държави. Мнозинството като че ли не стои зад идеята за Зелената сделка, защото точно тези лоши новини предсказват крах на тази Зелена сделка, поне в сферата на земеделието и храните, защото това са два от четирите основни показатели, с които ще се следи успеха на Зелената сделка. Единият е намаляване на пестицидите с 50% до 2030 г. - един от основните индикатори. С въпросния регламент, в основата на тази политика и действия, които би трябвало да се предприемат на ниво държави членки, за устойчиво намаляване на употребата на пестициди, имаше много неразбиране, много манипулативни изказвания и в крайна сметка беше отхвърлена. Депутати от ЕК искаха да се направи съществен ремонт на част от текстовете в регламента. По-голямата група обаче настояваше да се приеме така, както е предложен, а всъщност в текстовете на Комисията на няколко места имаше поправки и предвещаваха едно така наречено зелено „изпиране“. Имаше предвидени текстове, които позволяваха на държавите членки примерно да не отчитат точното количество на използваните пестициди. В крайна сметка се стигна до отхвърлянето, което е максимално лош вариант. Една истерия настана преди гласуването, прекалено много се поляризира ситуацията. Надявам се, че там работата ще продължи. Вероятно догодина ще се внесе за прегласуване.
- Природозащитници казват, че Зелената сделка е мъртва, вярно ли е?
И аз съм на това мнение, почти е в клинична смърт и ако не се предприемат мерки, всички тези добри пожелания ще си останат само добри пожелания.
- Не беше ли с предизвестен край тази инициатива?
Аз лично възлагах големи надежди. Ами, ние нямаме друг избор, друг шанс. Друга планета нямаме. План Б няма.
Интервю на Диана Александрова
.
