Свиневъдният сектор е стабилизиран, запазват се нивата на производството, казва изп. директор на Асоциацията на свиневъдите в България
- Господин Михайлов, каква е картината в сектор „Свиневъдство“?
В момента секторът се развива добре. Наблюдава се едно постепенно запазване на нивото на производство. Последните години на ниво ЕС имаше свиване на това производство - в различните страни се случваше с различни темпове. Към момента прогнозата за тази година е нивата на производство да се запазят или съвсем леко да се намалят, но се наблюдава стабилизиране на сектора предвид и добрите цени на фуражите, които са в момента.
- Заплахата АЧС стои ли на дневен ред?
Тя винаги ще стои, докато това заболяване не бъде изкоренено. Случаите продължават да съществуват в цяла Европа. От време на време получавам информация и за България за нови случаи на АЧС при дива свиня в различни части на страната, така че проблемът го има, а биосигурността трябва да е на нужното ниво.
- Свиневъдството в България е на високо професионално ниво и темата за биосигурността най-вероятно изобщо не се поставя под въпрос. Откъде идва заплахата? Имаме ли още стопанства тип „заден двор“? Има ли неспазване на правилата при лов на дива свиня?
Към момента се наблюдава възобновяване на популацията на дивата свиня. От страна на държавните органи се твърди, че тя се контролира, надявам се това наистина да е така.
Стопанствата тип „заден двор“ - това е една дългогодишна тема. В момента не виждам воля в което и да е правителство да се справи с този проблем. Последната информация, с която разполагаме, е, че в тези стопанства се отглеждат нерегламентирано около 50 хиляди прасета.
- Какво е решението?
Решението е тези животни да бъдат регистрирани и да се упражнява нормален контрол, така че да има сигурност - както за производителите от индустриалния сектор, така и за тези, които отглеждат самите животни в задния двор.
- Пазарната картина каква е? Има ли увеличение на цената на свинското? Какъв е процентът на вноса?
Около 40 процента е националното производство, 60 процента е вносът, който предимно е за преработвателната индустрия. След Нова година цените на свинското спаднаха, в момента са 3,20-3,30 лв. без ДДС, а с наближаването на Великден и на барбекю сезона през лятото традиционно цените тръгват малко нагоре.
В европейски мащаб цените също са стабилни. Прогнозата до 2030 година е потреблението на свинско месо в ЕС да се увеличи с около 7-7,5%.
- Каква е подкрепата за свиневъдите?
Традиционно ние получаваме държавна помощ за доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към свинете. Добрата новина е, че тази мярка беше одобрена от ЕК с нов бюджет за следващите шест години до края на програмния период – това са около 240 милиона лева.
По отношение на украинската помощ, за съжаление, не участваме в подпомагането, въпреки че секторите „Свиневъдство“ и „Птицевъдство“ многократно изпращаха писма до МЗХ да бъдат включени в нея. Знаете, че през изминалите няколко години изключително ниските изкупни цени на свинското месо и рекордните цени на фуражите доведоха до значителни загуби в продължение на около 18 месеца, които все още трябва да се компенсират.
Традиционно се говори, че свиневъдният сектор е индустриален, добре организиран и устойчив, но предвид това, което се случва и със Зелената сделка, през последните години Европа става все по- неконкурентоспособна по отношение на износа. През 2023 година имаме рекорден спад на износа на свинско месо извън ЕС - това е 10-годишно дъно. Така че колкото и да е устойчив един сектор, когато спрямо него се прилагат такъв тип регулации и себестойностите стават все по-високи, е нормално в един момент той да започне да се свива, защото пазарът предизвиква точно тази тенденция.
- В какъв размер са щетите, които търпите вследствие на причините, които изброихте?
Щетите са за цялата икономика на Европа. Щетите са за потребителите, защото това са по-високи производствени цени, а съответно никой производител не може да си позволи дълго време да работи на загуба. Той трябва да получи това, което е заслужил и което е вложил в производството. Така че крайната щета е за всички нас, като потребители, и общото намаление на конкурентоспособността на европейския пазар спрямо трети страни.
А търговските споразумения, които се подписват, бих казал „на калпак“ с всякакви други държави, може да доведат до наводняване на пазара с месо. С месо, което не отговаря на стандартите, по които се отглеждат животните в Европа и това може да срине индустрията.
Интервю на Анета Божидарова
