Управляващите, ако нямат средства и условия за развитие на животновъдството, да приемат Закон за фалита, предлага председателят на Асоциацията на биволовъдите в България
- Г-жо Степанчева, приключиха ли протестите на животновъдите?
След като чухме в Народното събрание г-н Василев да казва, че 505 млн. е дал в повече на МЗХ и при много добри сметки могат да се отделят средства за украинската помощ, това ни накара да изчакаме. След като проведем среща с МЗХ и да ни бъде разяснено така ли стоят нещата, тогава ще преосмислим действията си.
- Тази помощ е еднократна, какво ще правите след това?
Действително помощта е еднократна, тя е компенсаторна за загубите от войната в Украйна. Пазарите доста намаляха, вносът на сухи млека процъфтява. И това подбива цената на свежото българско мляко. Освен това разходите за единица продукция ни притискат. Всички знаем, че разходите в този изключително тежък сектор са много големи и във всички държави той се дотира, защото при пазарна икономика нямаме пазарна цена, ние продаваме на цена каквато мандрите определят. В случая ние го реализираме под себестойност.
Тези субсидии, които получавахме досега, донякъде покриваха разходите, но особено в последните 1-2 години тези субсидии не могат да покрият нашите разходи. От друга страна, има с 20-30% спад на подпомагането на нашата дейност. Ставките по преходна национална помощ, които получихме, са една трета от ставките, които получавахме до 2022 г. Занижени са с 20-30% и ставките по обвързаното подпомагане. Всички средства, които ще получим, няма да покрият разходите по обезпечаване на дейността ни. И когато ние говорим истината, някои се сърдят и ни обвиняват, че сме алчни. Ние нямаше да искаме пари, ако имахме нормална изкупна цена на продукцията си.
Ние работим и осигуряваме продоволствието, но това може да се случва до определен етап. След като ти работиш на загуба, не можеш да продължиш до безкрайност, идва един момент, в който преминаваш към ликвидация. Неслучайно през 2022 година бяха закрити ферми, през миналата година още толкова и тенденцията продължава. 2023 г. беше изключително тежка. Паша почти нямаше заради сушата, мнозина влязоха в зимата с наполовина празни сеновали.
Сурово прясно мляко влиза от Чехия, Унгария, Полша, а де факто то е украинско. Ние влязохме в сайтовете на тяхното аграрно министерство и видяхме, че цената им е изключително висока. Млякото, което влиза при цени 1,10-1,15 лв./л, няма как на рампа да пристига на 0,75-0,80 лв., като допълнително има и разходи за транспорт.
Вносът на сухи млека доведе до това мандрите да не изкупуват нашата продукция. Хората бяха принудени дори да ограничат храненето на животните и да произвеждат по-малко, за да не правят допълнителни разходи. Освен това, нямаше никакви национални подпомагания, единствено de mimimis, който също е нищожен. За съжаление, близките години ние няма да имаме производство, което да осигури продоволствието на страната. И ще се наложи да ядем вносни продукти с по-ниско качество. И това ще е трагично.
- Вижда ли се волеви ресурс от страна на държавата и дори в краткосрочен план да има визия за бъдещето?
Смело мога да кажа, че не. Нашето министерство на земеделието няма визия как да продължи нататък сектор Животновъдство. Каквото и предложение да сме правили, не се приема и излизат с оправданието, че това е политическо решение. Ние искахме да бъде махната модуларната ставка в Стратегическия план, защото смятаме, че тя ощетява тези, които най-много произвеждат, най-много разходи правят, най-много данъци на държавата плащат. И не се направи. Съветват ни, че трябва да повишаваме продуктивността. Да, ние правим всичко възможно, но животните имат биологични граници, които ние няма как да прекрачим. Един фермер може да бъде рентабилен тогава, когато си направи икономическа сметка. Той трябва да произведе неголямо количество, а продукция с ниска себестойност. Не може ти да влагаш и влагаш и тези разходи да няма как да ги покриеш.
- Питали ли сте дали управляващите искат да има животновъдство?
Ние задаваме този въпрос, искаме да са откровени с нас. Ако има място за него, нека осигурят тези средства, които да покрият разликата до себестойността на млякото. Ако няма, то тогава да се приеме Закон за фалита и да приключваме. Тази инвестиция, която правим, за да отговарят стопанствата ни на европейските изисквания, е с банкови кредити и със залагане на личните ни имоти. При невъзможност да се плащат кредитите, банките взимат жилищата, затова при един такъв закон поне животновъдите да могат да запазят покривите над главите си.
- Вие отглеждате биволи, колко е разходът за отглеждането на едно животно?
Около 1000 лв. на година за едно животно. Храноденът на едно животно излиза около 24 лв. - как да се изхрани за тези пари. Себестойността на биволското мляко за миналата година беше 1,20-1,30 лв./л. Нашият труд не го калкулираме при формиране на себестойността. Нека кажат управляващите как да стане. Ние искаме да сме печеливши, затова нека да дадат формула как да стане това. Ще направим всичко възможно да изпълним препоръката, пък дано излезем на печалба.
- При толкова пари, както твърдят управляващите, защо толкова ферми биват продавани, а собствениците им се отказват от дейност?
Аз бях въвлечена в една неистина, че съм взела много пари. Цифрата беше изчислена за три години назад в това число и инвестиционни проекти, които едва след като бъдат изпълнени, биват възстановявани част от средствата. Внушава се, че едва ли не тези пари са незаслужени. Не! Това са средства, които получават абсолютно всички.
- Защо няма „подмладяване“ на сектора?
След нас няма да има животновъдство в България и го казвам, защото това е един непривлекателен, тежък, неоценен труд и никой не иска да се занимава с него.
