Сдружението ще координира производството на мляко, ще разпределя квотите за него и за коректното му плащане
Ако я караме по инерция както досега, конкуренцията на ЕС ще ни смаже, защото страните-членки получават добри субсидии, а ние трябва да сме доста близко до тяхното равнище, но в същото време без да разполагаме с техните пари. Еврокомисарите ни казват: - Трябва да се борите. От ЕС пари от днес за утре не се искат. Но е крайно време държавата да направи точни сметки и да каже кои са българските приоритети.
Такива бяха коментарите на работната среща на млекопроизводителите от Монтанско, състояла се във връзка с учредяването на регионалния млечен борд и регионалната асоциация на млекопроизводителите.
Голяма част от изказаните мнения се отнасяха до станалите вече прословути евросубсидии, които управляващите обещават на бедния роден земеделски производител, в това число и млекопроизводител. Да, ама не - за него. Защото в Евросъюза парите за земеделието се дават на декар обработваема земя, а не за произведено мляко. И тъй като производителите на мляко от Монтанско си купуват фуражите от други производители, за тях европарите на декар си остават само мираж. А дори и да им ги дават, те ще бъдат само 25 на сто от тези, които получават техните колеги от европейските държави. И тогава, както и досега, нашите фермери ще разчитат единствено на родните субсидии за производство на качествено мляко. Но както е известно те се дават от април до септември и са точно фиксирани. Тази година не стигнаха и за млякото, издоено през август. Така, който сколаса по-напред да си оправи документите и ги подаде в държавен фонд "Земеделие", получава, останалите пият по едно вкиснало мляко. А и какви субсидии са това, след като не пълнят джоба на фермера. Някой ще възрази - не е така, защото се отпускат милиони, тази година бяха цели 9 млн. лв. За Северозападна България и за Родопите те дори са с 1 стотинка повече за литър, отколкото за другите региони на страната. А сметката е такава:От 1 април на годината започва стартът на надпреварата за субсидиите. Дотогава преработвателите са плащали млякото по 30 стотинки за литър. От горната дата обаче мандраджиите казват, че млякото е станало "по-редко", заради преобладаващата зелена храна за животните, което си е и така. И намаляват изкупната цена до 20 стотинки за литър. Срещу тази мярка отделният млекопроизводител не може да се бори. И ето че на практика 7-те стотинки премия за литър качествено мляко отиват де факто в джоба на преработвателя. А производителят най-много да пие една чаша от студената бяла течност. Така без, или със млечен борд, той се мъчи да оцелее. Дали при тази ситуация ще мисли как да прави по-добра селекция на стадото си и да се бори с конкуренцията на европейските млекопроизводители. Такива въпроси се дискутираха на срещата в Монтана. Мнозина изказаха мнение, че отговорът е предизвестен. Дано да излязат лоши пророци./mont-press.com
