Има над 50 неправителствени организации в агросектора
Според новата политика на ОСП подобряването на пазарната ориентация на европейското селско стопанство ще се придружава с нови, предоставени на земеделските производители средства, които да ги превърнат в стабилни участници в хранителната верига.
Браншовите и междубраншовите организации ще бъдат насърчавани, като за някои сектори ще има специфични правила по отношение на правото на конкуренция (мляко, говеждо месо, маслинено олио, зърнени храни). Те ще могат да сключват договори за продажба от името на своите членове и по този начин ще осигурят по-добра ефективност.
Неправителствените организации в агросектора у нас са над 50 на брой, факт предразполагащ сериозно разединение във взаимоотношенията им. Две поредни правителства започнаха работата си с обещанието, че първият закон, който ще приемат, ще е този за браншовите организации. Уви това така и не се случи, но се надяваме на равнопоставена за секторите политика за развитие на балансирано българско земеделие.
Укрепването на сътрудничеството с браншовите организации в областта на земеделието е сред приоритетите на министерството, отделен е въпросът дали ще бъде поравно за всички.
Опитахме се да разберем позицията на потребителите на Agro.bg в седмичната си анкета, относно разединението в сектора и резултатите се разпределиха така: 40% от гласувалите смятат, че различните интереси, определят несъгласията, 20% са на мнение, че неравнопоставеността по отношение на евросубсидиите, които получават е в основата на сериозните различия и 40% се обединяват около идеята за нуждата от национална браншова структура от всички отделни организации.
Недоволни винаги ще има и то не без причина: Така например "обвързани с производството" плащания след 2014 г. няма да могат да получават птицевъдите, свиневъдите, производителите на маслодайни рози и лавандула. Причината е, че този тип производства не попаднаха в списъка с култури и животни, които могат да се възползват от европейското финансиране. България се опитваше да включи и тютюнопроизводството към възможните отрасли, получаващи субсидии, но това предложение също не бе прието.
България договори 13% от сумата за директни плащания да се използва за допълнително стимулиране на слабите производства – за зеленчуци, плодове и в животновъдството (едър и дребен рогат добитък).
