Очаква ни нова серия предизборни обещания
Коментар на Валентина Спасова
Политическата класа реши да ни умори с избори. Тръгваме към трети поред. Ще се отзоват съвестните граждани, които не пропускат да отидат до урните. Другите я на риба, я на ешмедемета. Земеделието потъна в забвение – по едно време се оказа, че го няма в сметките за бъдещата икономика. Нито в актуализацията на бюджета можеше да се зърне, нито в Плана за възстановяване и устойчиво развитие. Но този безразсъден вакуум веднага беше запълнен с шербет от обещания. Малко налудничаво – без да се държи сметка, че парламентът е мъртъв. Че все пак оттам минава всяка промяна. Шизофреничен шедьовър се завъртя около необходимостта да се сложат в ред поземлените отношения. С малка подробност – че това е начинание за експерти, къртовска и продължителна работа, че вече има два провала – не е шега работа този закон. 9% процента ДДС за плодовете и зеленчуците се предложи – радост за ухото! Трябва да страдаш от амнезия, за да пропускаш факта – всеки опит за промяна на този данък е бил отхвърлен категорично и даже с възмущение от не един финансов министър. Имало го в някои страни, но ефектът – намаляване на цените не се постигал, че администрирането било трудно. После съвсем логично – ако се приеме само за един бранш, той повлича крак. Хлебарите ще кажат – ами насъщния, фармацевтите – ами лекарствата, ами книгите – духовната храна? На всичкото отгоре всеки е вперил поглед към държавата – за някой лев отгоре. Само че хазната няма кой да пълни.
Слава Богу, приличието надделя – една партия, при изборите на 4 април беше маркирала съвсем простичко – да възстановим модерното поливно земеделие. Без оглед на необходимите милиарди. Впоследствие това се задраска, а същата тази партия – ни хък, ни мък, като отпадна напояването от Плана за възстановяване. В интерес на истината единствено ИТН не помръдна от мнението си – напояването трябва да се финансира! И като се занизаха едни срещи на земеделската общност с едни депутати… и като започна един флирт с онеправданите дребни производители… а те все в графата „чувствителни сектори“ остават. Нищо че и преди са ги омайвали със сладки приказки.
Долу богатите – разбира се, остава лайтмотив. Но без аргументирана икономическа логика – как и доколко да се ограничат техните доходи. Защото и мнозина от зърнопроизводителите споделят идеята за намаляване на свръхконцентрацията на земеделска земя, а оттам и на европейските субсидии за грандоманските стопанства. Да не говорим за биологичното производство – хем почти го нямаме, хем около новите политики вече се облизват олигарсчета и окумуш бивши и настоящи политици – отворковци. Добре, ще проимаме повече биологична храна. Щом има субсидии. Ами пазари, ами ще бъде ли по изтънелия български джоб? Захарният памук – зелена европейска политика има и обратна страна. Електоратът обаче е май като жените – обича с ушите си!
