Министър Кабил не смогна да издаде заповед за това що е то енергийна култура
Почти 1000 праизводители са кандидатстнали в Разплащателната агенция за допълнителни субсидии за производство на енергийни култури за стопанската 2006-2007 г. Министърът на земеделието и горите Нихат Кабил трябваше да определи кои куртури са енергийни и при какви добиви от тях ще се изплащат средства от Европейския съюз. За съжаление фермерите, които кандидатстваха за тези средства, трябва да изтеглят заявленията си за подпомагане, депозирани в Разплащателната агенция. От регионалните дирекции на агенцията са разпратили до производителите спешни съобщения да коригират вече подадените заявления. Промените се налагат, защото аграрният министър така и не издаде заповед, в която да се уточни що е то енергийна култура.
Наредбата за условията и реда за подпомагане на фермерите, които произвеждат енергийни култури се появи шест дни преди 15 май, определен за краен срок за подаване на заявленията за всякакви субсидии. За отглеждането на тези растения Европейският съюз дава 45 евро допълнителни субсидии на 10 дка обработваема земя. Заедно с директните плащания - 14 лв./дка, българските производители се надяваха да покрият част от себестойността на продукцията си. Това можеше да стане, само ако агроминистерството беше изготвило въпросната наредба преди няколко месеца, защото в нея се упоменава, че с допълнителна заповед министърът трябва да определи кои са енергийните култури, което така и не се случи.
Производителите не очакваха, че чиновниците няма да си свършат работата, и във вече депозираните си заявления бяха включили енергийните субсидии, въпреки че нормативно те не са уредени. За да не пропаднат и парите им по директните плащания за останалите култури, фермерите спешно трябва да променят заявленията си, като задраскат искането за енергийни помощи. Така чиновниците от Разплащателната агенция се опитват да замажат нормативния гаф, допуснат от най-високо място. Да не говорим, че това не е единствиният пропуск на аграрната администрация. В Европейския съюз има стотици регламенти, които дават възможност на земеделските производители да облекчат условията на производство и на труд, но те или не се знаят, или не са преведени, или пък съзнателно не се оповестяват на обществеността.
