Среща между ръководството на Министерството на земеделието и горите и 35 представители на браншови организации от земеделския и преработвателния сектор се проведе преди ден в МЗГ. Министър Мехмед Дикме и екипът му запознаха участниците в дискусията със състоянието на секторите в областта на селското и горското стопанство в страната, за постигнатите резултати и поетите ангажименти по отношение на присъединителния процес и покриване нормативите на ЕС.
Още с поемането на министерството се опитахме да въведем принципите, които ЕС прилага по отношение на подпомагането аграрния сектор и през 2002 г. вече преминахме основно на субсидиране по сектори, заяви на срещата министър Мехмед Дикме. Идеята ни беше да започнем с изплащане на преки субсидии на количество отглеждани площи. Новата Обща селскостопанска политика предвижда именно това – отпускане на преки субсидии за отглеждани площи и работещи ферми, а не изплащане на помощи за произведено количество, допълни той. Тези субсидии ще нарастват всяка година до влизането ни в ЕС, като следващата година краткосрочното кредитиране ще спре и ще бъдат въведени изцяло принципите на пазарната подкрепа, посочи министър Дикме. Той допълни, че при присъединяване на страната ни към ЕС производителите ще получават помощи на базата на новата Обща селскостопанска политика, което означава, че ще са длъжни да декларират отглежданите декари. Така както за всеки производител трябва да е ясно, че ще бъде подпомогнат, трябва и да е ясно и на предприятията от преработвателната промишленост, че е необходимо да се спазват изискванията за безопасността и качеството на храните, заяви министър Дикме.
По време на дискусията, председателят на Асоциацията на зърнопроизводителите в България Димитър Катранджиев предложи, да се организират и проведат регионални срещи в страната с производителите на зърнени култури, на които да се обсъдят механизмите на интервенционната и разплащателна агенция, както и Общата селскостопанска политика, касаеща сектора.
Министър Дикме заяви още, че в областта на птицевъдството ще търси възможности да бъдат въведени още през тази година експортни субсидии за производителите и преработвателите на птици и продукти от птичи произход. Надяваме се на помощта на земеделското министерство да бъде преодоляно несъответствието между вече хармонизираното европейско законодателство във ветеринарната област и неактуализирани текстове в някои нормативни актове в сектори като – енергетика и околна среда. За това настоя председателят на Асоциацията на месопреработвателите в България Кирил Вътев.
За производителите на плодове и зеленчуци държавата е акредитирала съответната мярка пред Брюксел и вече имаме необходимия ресурс за създаване на организации на производители, посочи още министър Дикме. Той допълни обаче, че в сектора липсва необходимата организация, няма нито една подадена молба за регистриране на такава структура, поради което се е наложило страната ни да иска гратисен период през който преките субсидии да се изплащат на индивидуални производители.
Като едно от големите постижения на страната в селското стопанство през последните няколко години, зам.-министър Бойко Боев изтъкна стабилизацията в производството на основните зърнени култури – царевица, слънчоглед, пшеница и ечемик, като най-голям приоритет сред тях той посочи производството на пшеница. За субсидирането на тази култура е насочен именно 60% от общия финансов ресурс на ДФ "Земеделие". Благодарение на тези четири култури положителното търговско салдо на България е нараснало през последните 4-ри години от 100 млн. лв. на 240 млн.лв. годишно, посочи още той.
Със специалните инвестиционни програми за кредитиране и капиталови субсидии на Държавен фонд "Земеделие", които са факт от миналата година, ще се разкрие и възможност за увеличаване дела на младите плододаващи градини в страната, допълни зам.-министър Боев. Част от това овощарство касае увеличаване на ягодоплодните насаждения (малини, ягоди), които са стратегически култури за България и могат да умножат площите и производството си с малки инвестиции. Като основен факт за положителната работа в този сектор, зам.-министър Боев посочи, че за периода 1994-2001 г. засетите с ягодоплодни култури площи надвишават 32 000 дка, като през 2001 г. те намаляват до 29 000 дка, след което рязко се увеличават и достигат до 36 500 дка.
Като приоритет на МЗГ в областта на животновъдството, зам.-министър Боев посочи приемането на Закона за животновъдството и създаването на Национален млечен борд – структура, обединяваща усилията на млекопреработватели и млекопроизводители, аналогично на страните в ЕС.
Положителен е и фактът, че през последните 3 години, броят на овцете в страната се е увеличил с 500 000 броя, допълни за сектора Директорът на дирекция "Животновъдство" Цветан Димитров. Техният брой в страната към месец май 2003 г. е 2 074 600 , което е с 20% повече, сравнено с предходната година. Като едно от големите постижения в областта на селското стопанство той отчете падането на 7-годишната забрана за износ на живи животни от България към страните членки на ЕС, което ще бъде и директен стимул за бъдещото развитие на овцевъдството в страната ни. От друга страна от м.г. е започнала и регистрацията на свинете майки, закупени са и нужните марки за идентификация, предстои поетапно спиране на ваксинацията против чума, което ще спомогне да изнасяме и свинско месо, посочи Димитров.
Положителни данни отчете министерството и по отношение износът на яйца за 2003 г., който е около 54 млн. броя или 6 пъти повече от внесените количества. Сред отраслите, в които има ръст е и "Пчеларството". 15 млн. щатски долара са валутните постъпления от износа на пчелен мед, отчетоха от Дирекция "Животновъдство". С приемане Законът за пчеларството м.г., секторът се разраства бързо, извършени са регистрации на пчелини в 10 общини, като регистрираните пчелни семейства в тях са 198 764, с тенденция да броят им да надвиши 397 560, поясни Цветан Тодоров. Все още се обработват и данните за износът на мед, но се очаква за 2003 г.той да нарасне до 6100 тона, което е с 54% повече, спрямо 2002 г., допълни той./МЗГ
