Бенефициентите смятат, че парите по мярка 214 трудно достигат до тях заради административни неуредици
Помагат ли схемите за агроекологични плащания за опазване и устойчиво развитие на земеделските системи в земи с висока природна стойност, беше темата на семинар, проведен по инициатива на WWF - най-голямата международна природозащитна организация, която работи в близо 100 държави, както и на Българско дружество за защита на птиците, Българска Асоциация Биопродукти, Фондация за околна среда и земеделие и др.
По-голямата част от присъстващите на семинара бяха производители на биопродукти с проблемите по мярка 213 „Натура 2000 в земеделските земи” и мярка 214 „Агроекологични плащания”. За напредъка в прилагането на мерките и очакваните резултати говори Александър Атанасов, експерт дирекция “Развитие на селските райони” от МЗХ.
Тенчо Христов от Фондация „Биоселена” направи кратка хронология за развитието на биоземеделието в България. По думите му то се разраства с бързи темпове, като в световен мащаб търсенето на биопродукти става все по-голямо. Но у нас пазарът на тези продукти изпреварва значително производството. Основните цели на този вид производство са две-отглеждане на здравословен продукт, без да бъде замърсена околната среда, и възможност за устойчиво развитие на селските райони.
Тромавата работа на администрацията, липсата на комуникация между производителите и ведомствата, трудното достигане на евросредствата до производителите са големите камъни, спъващи „каруцата” на биопроизводството у нас. Биопроизводителите заявиха, че Националният план за развитие на биологичното земеделие в България в периода 2007–2013 г. се пренебрегва тотално от всички правителства до сега и той все още не е влязъл в изпълнение.
Данните показват, че общият брой артикули, които се предлагат на нашия пазар тази година, са 2100 хранителни, нехранителни и др.продукти, но за съжаление по-голямата част от асортимента е внос. Родното производство е представено едва с 54 продукта.
Според Тенчо Христов, държавата трябва да финансира образователни и разяснителни кампании за ползата от производството и консумацията на биохрани, да се организират промоции и дегустации, а производителите трябва да имат достъп до качествени консултации и научно обслужване, за да може биопроизводството в България да добие облика на реален икономически сектор.
