Нихат Кабил представи подготовката на МЗГ по изпълнение на ангажиментите, поети към ЕС
До края на годината в правителството ще бъде представена Националната стратегия за развитие на селските райони. В документа са разписани етапите за постепенно повишаване на стандартът на живот в изостаналите региони за периода от 2007 г. до 2013 г. Това обяви в Пловдив земеделският министър Нихат Кабил, представяйки подготовката на министерството по изпълнение на ангажиментите, поети в преговорите с Евросъюза.
От стратегията зависи как следващите правителства ще разпределят и планираните 733 млн. евро, които общността ще отпусне за селските ни райони за първите три години след присъединяването на България към Европейския съюз. Заедно със средствата от бюджета общо в тези райони трябва да се инвестират над 1.5 млрд. лв. За целта още от началото на следващата година общините и областните управи, сами или съвместно с бизнеса и неправителствените организации трябва да започнат да изработват бизнес планове, така че сумите реално да бъдат усвоени, поясни на семинар и зам.-министърът на земеделието Светла Бъчварова.
Европейският опит сочи, че директните плащания в земеделският сектор са икономически по-неизгодни от инвестициите в бранша, затова и българските анализатори ще търсят баланса при избора на критериите, по които ще се финансират проектите в изостаналите райони.
В България селските райони се простират върху 90 на сто от територията на страната и в тях живее почти половината от населението на страната. Слабо развитата инфраструктура и слабите възможности за бизнес ограничават хората, затова и селските райони са икономически най-изостаналите - те дават едва 27 на сто от брутния вътрешен продукт на страната, сочи статистиката.
За последните две години предприемчиви българи започнаха да развиват биоземеделие и селски туризъм като алтернатива на досегашните производства. В стратегията е записано, че тези тенденции трябва да се задълбочат. До края на 2013 г. трябва да се разширят площите за отглеждане на екологично чиста продукция и за масово развитие на планинско животновъдство. Досега по програма САПАРД са финансирани малки проекти за отглеждане на мед, билки и други горски плодове, а също и за преработка на традиционни български продукти като розово масло и други етерични продукти.
Целта е чрез въвеждане на нови програми за заетост да се ограничи обезлюдяването в планинските и други изостанали райони.
Чрез САПАРД българските преработватели и фермери успяха да въведат и редица европейски стандарти, без които българската продукция е невъзможно да се реализира на пазарите в общността след 2007 г. 63 на сто от фирмите, приложили евростандартите са повишили качеството на продукцията си.
Малка част от преработвателните предприятия са модернизирали производствата, така че да отговорят на ветеринарните изисквания. По неокончателни данни над 150 месо- и млекопреработватели вече работят по еврокритериите. Останалите са в процес на модернизация. Според закона за храните до края на 2005 година млекопреработвателните предприятия трябва да въведат системата за самоконтрол в рисковите точки от производството (известна като HACCP). Останалите преработватели трябва да го направят до края на 2006 г.
За разлика от преработвателите, фермерите изостават значително в прилагането на новите хигиенни изисквания. До момента само 24% от животновъдните ферми отговарят на тях. Именно поради тази причина в стратегията е записано, че ще се насърчава кооперирането между земеделски производители, производители на храни и преработватели на земеделски продукти.
Освен за прилагане на новите норми ще се насърчават и обединенията с научни институти, които ще помагат разработване на нови продукти прилагане на модерни технологии в селското стопанство и преработващата промишленост.
Според поетите от България евроангажименти в областта на опазването на околната среда голяма част от територията в селските райони ще бъде включена в екологичната мрежа НАТУРА 2000. Така стопаните ще са задължени да запазват ценни дървесни и животински видове, за чиито проекти ще е необходимо допълнително финансиране.
В Националната стратегия за селските райони е разписано още, че освен за подобни проекти ще се отпускат средства и за въвеждане на алтернативни източници за гориво. В Родопите вече се използва биогориво за отопление на болници и училища.
Въвеждането на незамърсяващи технологии е възможност и за частните предприемачи при реализирането на проекти за "зелени инвестиции", разписани с Протокола от Киото, ратифициран от българската страна.
