Зрелищата преобладават, хлябът е на заден план
Откъм зрелища го докарваме. Отвратително политическо задкулисие – невиждано досега, ни омерзява всеки божи ден. На този фон изплува важният въпрос – за хляба. Земеделието потъва в бездната на финансова криза. Потъва в провала при изготвяне на два важни документа – Националният стратегически план за бъдещата ОСП и Планът за възстановяване и устойчиво развитие. А те трябва да определят българските политики в селското стопанство за бъдещите години. Наскоро осъмнахме с нова парламентарна Комисия по земеделие. Очаквано – оглавена от Пламен Абровски, от партията ИТН. Съставът да не коментираме – пет-шест души със сигурност са експертите. Първото заседание е с фокус Регламента за Националния стратегически план. Неоспорим приоритет, съобразно срока за предаването му - 1 януари 2022 г. Шеметно се приближаваме към тази дата. Витае неизвестното: избори до дупка ли ни очакват? Тогава земеделската комисия ще бъде еднодневка. Как ще се гласуват евентуални законови промени? Ако има ново правителство, съответно ново ръководство на земеделското министерство, как ще се справи то с огромната отговорност за изготвяне на Стратегическия план?
Служебният земеделски министър инициира само едно заседание на Тематичната работна група. Общо взето, една раздумка с браншовете. Някои европейски страни вече получиха първия транш от одобрените им финансови средства в Плана за възстановяване и устойчивост. Нашият продължава да бъде инструмент в политическите боричкания. Рехабилитацията на поливните и отводнителни съоръжения падна жертва на изчегъртването. Зачеркнаха всички пари в Проекта за напояването. Опасността от протести на фермерите принуди управляващите да отстъпят – сега пък само част от съоръженията да се финансирали – десетина, да речем. Ами нали кумулативната екологична оценка изисквала 6 месеца за изготвянето? Или: Обещайте му нещо, пък после не го изпълнявайте – както гласи съветът на Мая Манолова.
Иначе поливното земеделие у нас отива в светлото бъдеще – чрез заеми, и някакви инвестиционни мерки - от 80 до 100% субсидирани. Засега обаче Мярка 4.3 – както изглежда, отива в небитието. Бенефициентът „Напоителни системи“ с одобрени 26 проекта – бере душа. Диагнозата – какво се случва във ведомството, тъне в мъглявина. Черните краски се сгъстяват.
Африканската чума по свинете нахълта отново – в частни и промишлени обекти. Птицевъдите алармират за тежката криза, в която се потапят. Животновъдите се огъват под натиска на поскъпналите фуражи, ток, вода. Обаче пари за Де минимис няма. Изчерпани са от предишното ръководство. Един вид, служебният кабинет е насаден на пачи яйца. И сега – чудо! При земеделския министър е обсъждан изход: да се ограничат пробойните в разхищаване на средства, да се засили контролът на БАБХ. Добър подход, който трябва да действа не само в криза. Служебният кабинет се превърна в стената на плача. Вярващите юдеи оставят там листчета с пожелания. Някои си удряли главите в камъните.
Коментар на Валентина Спасова
