Силните и слаби страни в системата на аграрното управление у нас
Статията на проф.д-р Храбрин Башев и доц.д-р Божидар Иванов е публикувана в едно от най-престижните световни академични издания – швейцарското списание Sustainability и обобщава изследване за качеството на аграрно управление в България. Цялата статия може да проследите ТУК, както и в уебсайта на ИАИ
Разработката e направена с финансовата подкрепа на ФНИ, проект „Механизми и форми на аграрното управление в България“, договор № КП-06-Н56/5 от 11.11.2021г.“
Как да разбираме цялостно и адекватно що е аграрно управление, каква е оценката за отделните елементи в системата му и посоките за разгръщане на техния потенциал. Още за първата по рода си холистична оценка на аграрното управление у нас. И така може да се формулират подзаглавията за научната статия на двамата водещи учени:
Предлага се оригинален холистиен подход за адекватно разбиране на агро-хранителното управление и за оценка на неговото качество. Агро-хранителният гавърнанс се разглежда като сложна система включваща (1) участващи и свързани агенти в агро-хранителната верига; (2) средства (правила, форми и механизми), които управляват поведението, дейностите и взаимоотношенията на агентите, (3) процеси и дейности, свързани с вземането на управленски решения, (4) специфичен обществен ред, произтичащ от процеса на управление, и (5) резултати от функционирането на системата по отношение на реализацията на целите за устойчиво развитие.
За оценка на качеството на агро-хранителното управление се предлага йерархична система с адекватни принципи, критерии, показатели и референтни стойности за добро управление (governance).
Първата по рода си холистична оценка на качеството на аграрно управление в България показва, че то е на средно европейско ниво. Съществува значителна диференциация в качеството на отделните елементи на системата на управление. По отношение на устойчивостта, аграрното управление в страната е на добро (европейско) ниво, докато по отношение на процеси, средства и ред, то е на задоволително ниво.
Качеството на аграрното управление в България е най-високо по отношение на принципите справедливост и солидарност (добро европейско ниво) и добре работещ публичен сектор. По отношение на функционирането на публичния сектор аграрното управление е на средно ниво, докато по всички останали принципи, то е на задоволително (европейско) ниво. Качеството на аграрното управление е най-ниско по отношение на участието на заинтересованите страни и добре работещ частен сектор.
Силните страни на системата за аграрно управление на сегашния етап на развитие на отрасъла са високата степен на заетост на хората в селското стопанство, ниското ниво на дискриминация, и голямото значение на селското стопанство в търговията. Тези три области показват сравнителния потенциал и предимствата на българското земеделие и хранителен сектор по отношение на добро (европейско) ниво на качество на управление, и те трябва да бъдат поддържани и подобрявани.
Факт е средно качество на аграрното управление по отношение на степен на пазарна ориентация на земеделските стопанства, коректност и почтеност в бизнес отношенията, потенциал за ценово възнаграждение, и информираност на заинтересованите страни и агенти в селското стопанство. В тези области качеството на управлението трябва да бъде подобрено и съществуващият потенциал проучен и използван.
Във всички останали области качеството на управление е на задоволително ниво, но е особено ниско по отношение на прозрачност при вземане на решения, ниво на неприемливо лобиране, разходи и усилия за взаимоотношения с други частни и публични агенти в селското стопанство, принос на селското стопанство за противодействие на климатичните промени, значение на селското стопанство в икономиката на страната, симетрия между взетите решения и обществените очаквания в селското стопанство, компетентност и опит на агентите в селското стопанство, и достъп на земеделските стопанства до публична подкрепа. Във всички тези области с ниско качество трябва да се насочат усилията на агробизнес мениджъри, държавни органи и заинтересованите агенти за да се подобри управлението на аграрния и хранителния сектори в страната.
В абстракта е посочено още, че за оценка на качеството на управлението на хранително-вкусовата промишленост е представена многомерна йерархична система с 11 принципа на добро управление, 21 критерия и 36 индикатора и референтни стойности.
Във въведението учените обобщават защо правят това изследване. Те посочват разширените и „подновени“ интензивни дебати и широк научен интерес към управлението в аграрни сектор и ефективността на различните механизми. Посочват, че интересът е продиктуван от новите предизвикателства, свързани със сигурността и безопасността на хранително-вкусовата промишленост, неравенството, разпределението на енергията, опазването на околната среда, изменението на климата и признатата необходимост от „трансформация на хранителната система“. Общо е принципното разбиране, че качеството на управление е основният фактор за състоянието и потенциала на хранително-вкусовата система и че то до голяма степен определя способността й да се трансформира. А целите за модернизиране на управлението предполагат, че самото управление може да се „управлява“ и то е „нещо“, което може да бъде подобрено от „някой“ или „някак си“.
И в същото време, посочват авторите, направените прегледи на агрохранителните системи показват, че то не е достатъчно проучено и има множество проблеми в изследванията. Все още няма общ подход за дефиниране на съдържанието и компонентите на управление и рамка за цялстна оценка. Основните причини са, че повечето изследвания за хранително-вкусовата промишленост следват унидисциплинарна традиция (на политиката, икономиката, социологията и правните науки), ограничават се до определено ниво на управление /публично, корпоративно, градско и международно/ и до определена конкретна цел, за която се правят. Освен това, в системите за оценка на управлението на хранително-вкусовата промишленост се използват специфични показатели в зависимост от прилагания подход, вида на хранително-вкусовата система (агрохранителна верига; географски или административен регион; земеделие; дистрибуция на храни), функционалната област (доставка на суровини и управление на околната среда и отпадъците) или критичния ресурс (вода, земя и иновации). Това може да предизвика объркване и противоречия и да попречи на процеса на разбиране и подобряване на управлението на хранително-вкусовата промишленост.
Приносът на тази статия е, че се опитва да отговори на два важни академични и практически (за бизнеса и политиката) въпроса, свързани с управлението на хранително-вкусовата промишленост: как да се дефинира системата за управление на хранително-вкусовата промишленост и как да се измери колко добра е тя. Предложеният холистичен подход допринася за адекватно разбиране на системата за управление на хранително-вкусовата промишленост и за оценка на нейното качество. Той включва постиженията на интердисциплинарния метод на новата институционална икономика. Посочено е, че анализът на управлението на хранително-вкусовата промишленост и оценката на нейното качество трябва да следват единен подход (принципи, критерии и т.н.), независим от изследваните хранително-вкусови (под)системи. И също – че непременно трябва да се вземе предвид съдържанието на термина управление и неговото развитие и допълване. Защото съвременното разбиране за управление включва всички заинтересовани агенти (органи, организации, групи и лица), свързани с агро-хранителната система, които я управляват или участват в нейното управление. Например, политици, публична (държавна) бюрокрация, предприемачи и мениджъри, собственици на регреси, наета работна ръка, доставчици и купувачи, професионални организации, групи по интереси, жители и крайни потребители са част от управлението на хранително-вкусовата промишленост.
Виж повече в статията: (https://agro-governance.alle.bg/)
