Географският обхват включва 76 държави от Европа, Азия и Африка
Всяка година милиони мигриращи птици пресичат земното кълбо, следвайки Източната част на Средиземноморския миграционен път (EAEF). В сравнение с другите основни миграционни пътища, този все още не е бил предмет на целенасочени изследвания и стратегическо планиране, свързани с опазването на птиците. Поради тази причина, BirdLife International предприе инициатива за засилване на сътрудничеството на държавите по неговото протежение като се идентифицират приоритетните видове птици и места и се оценят основните заплахи и положените до момента усилия за смекчаването им. Географският обхват включва 76 държави от Европа, Азия и Африка.
Изследването, координирано от Българско дружество за защита на птиците (БДЗП), използва смесен подход, който включва въпросник, както и литературен обзор. Въпросникът беше изпратен на 73 национални координатори, като отговори бяха получени от 47 от тях (виж картата). Допълнителна информация беше събрана чрез преглед и анализ на научни статии, доклади и международни стратегически планове, достъпни онлайн.
В резултат бяха идентифицирани общо 662 вида птици, които мигрират по EAEF (13% от тях са в категория „Застрашени“ или „Близки до застрашени“ според критериите на IUCN). Най-голяма част от видовете са свързани с вътрешноконтиненталните влажни зони (30%), следвани от горите (25%), пасищата, саваните и храсталаците (20%), докато малка част са асоциирани с други местообитания.
Реещите мигриращи птици представляват по-малко от 10% (63 вида). Сред държавите от EAEF, Казахстан (360 вида), Русия (343 вида), Ирак (312 вида) и Судан (304 вида) имат най-голям брой мигриращи видове съответно за Централна Азия, Европа, Близкия изток и Африка. Ливан (44 вида), Руанда (44 вида), Турция (39 вида), Азербайджан и Туркменистан (33 вида всеки) са държавите с най-много застрашени или близки до застрашени мигриращи видове (IUCN 2023) съответно за Близкия изток, Африка, Европа и Централна Азия. В 17 държави над 50% от мигриращите видове са предмет на редовен мониторинг, в 9 държави – между 20% и 50%, докато в повечето от EAEF страните (20 държави) се мониторират по-малко от 20% от видовете. Освен това, в 30% от държавите по-малко от 3% от националния списък на EAEF видовете са предмет на мониторинг.
Избрани са 10 вида, които са емблематични за мигриращите птици по този миграционен път. В тях са включени такива, типични за горите, влажните зони и пасищата (обикновена гургулица, червеногърба сврачка ръждавогушо ливадарче, беловрата мухоловка), водолюбиви птици (кафявоглава потапница, черноопашат крайбрежен бекас, степна калугерица) и реещи птици (червенонога ветрушка, египетски лешояд и степен орел). Всички държави, освен Мадагаскар, считат, че поне 4–5 от тези видове ги представят добре, а усилията за опазването им могат да допринесат за опазването на птиците както на национално ниво, така и по целия миграционен път. Литературният обзор показва, че познанията за повечето от тези емблематични видове във връзка с техния ареал, численост, тенденции на популацията и заплахи са на високо ниво. За шест от тези видове са изготвени Планове за действие.
![ptici-migracia](/uploads/articles/big/image__d567813c5c687de1e2b10d8f2207eb7e.webp?v=1)
Резултатите от въпросника показват 412 места, които са важни за опазването на мигриращите видове по миграционния път. Като следваща стъпка е нужно прилагане на метод за подбор само на EAEF местата с най-висок приоритет, които да са фокус на бъдещи научни и природозащитни дейности.
По отношение на заплахите по миграционния път бяха идентифицирани три основни направления на работа: (i) загуба и деградация на местообитания, (ii) интензификация на земеделието и (iii) изменение на климата. Литературният обзор ясно подкрепя този извод. Различните международни програми за опазване на птиците са идентифицирали сходни приоритети: за 60% от видовете в рамките на Конвенцията за мигриращите видове, селското стопанство се счита за основна заплаха, както и деградация и загубата на влажни зони в Централна Азия или преизпасването в Африка. Raptors MoU се фокусира повече върху директните заплахи, но AEWA или Рамсар също са идентифицирали загубата и деградацията на местообитания, особено във влажните зони, като основна заплаха.
По отношение на изследователските и мониторинговите дейности по миграционния път бяха открити четири ясни приоритета, чието въздействие да бъде допълнително проучено и оценено: (i) неустойчиви земеделски практики, (ii) промени в местообитанията на мигриращите птици, (iii) климатични промени и (iv) замърсяване.
Литературният обзор разкри голямо количество информация във връзка с мониторинга и изследването на мигриращите птици като цяло, но на регионално ниво резултатите са значително по-малко за Централна Азия и Близкия изток, където темите се отнасят предимно за птичи грип и други вирусни патогени. Когато става въпрос конкретно за миграционния път, наличната информация е ограничена, а повечето от публикуваните доклади се фокусират предимно върху изследванията, специфични за съответния вид или мястото, особено в Африка и Европа. В допълнение, оценката на EAEF включва по-задълбочен анализ на всяка основна заплаха и нуждите от минимизирането ѝ и предоставя препоръки и стратегическа визия за предприемане на следващи стъпки.
Пълната версия на доклада може да бъде изтеглена от ТУК.