1. Начало
  2. Новини
  3. Околна среда
  4. Юлиян Попов: Дългосрочните политики трябва да се градят на основата на научни изследвания, не на поведението на социалните медии

Юлиян Попов: Дългосрочните политики трябва да се градят на основата на научни изследвания, не на поведението на социалните медии

Последните данни на учените показват, че в Черно море има 26 инвазивни вида

  • Черно море е уникална екосистема, но за да я опазваме адекватно, трябва да имаме голямата картина
  • Когато излизат изследвания, подобни на тези на варненските учени, министерството се ангажира не само да им дава публичност, но и да развива политиките си на тази основа

Проблем на политическото развитие у нас много често е липсата на задълбочени научни изследвания. Често се реагира на поведението на социалните медии, на моментните настроения, а би следвало при разработване на дългосрочни политики да се стъпва на научните изследвания. Това каза министърът на околната среда и водите Юлиян Попов по време на среща, на която беше представен докладът на Института по океанология към БАН за съвременното състояние на околната среда в морето и пред българския бряг.

В дискусията участваха директорът на научното звено доц. Николай Вълчев, началникът на Басейнова дирекция „Черноморски район“ Явор Димитров, директорът на Регионалната инспекция по околната среда и водите във Варна Ерджан Себайтин. Домакин на събитието беше Националният пресклуб на БТА във Варна.

Юлиян Попов определи доклада на Института по океанология за състоянието на Черно море като много детайлен. По думите му, изследването не е насочено към отделни плажове или зони, а следи голямата картина, дава тенденциите. Черно море е уникална екосистема, но за да я опазваме адекватно, трябва да имаме именно голямата картина, допълни Попов. Министърът се ангажира, когато излизат изследвания, подобни на тези на варненските учени, министерството не само да им дава публичност, но и да развива политиките си на тази основа.

Последните данни на учените показват, че в Черно море има 26 инвазивни вида. Една част от тях – 9, са ракообразни, останалите са зообентосни. Тези факти бяха изнесени от проф. Валентина Тодорова от Института по океанология към БАН, която заедно с доц. Кремена Стефанова представи доклада на научното звено. Чуждите видове могат да са риск за биологичното разнообразие. Два от тях имат сериозно въздействие върху местното биоразнообразие и черноморската хранителна мрежа – рапана и Мнемиопсис лейди. Рапаната е внесена в Черно море през 40-те години. За около 15 години се разпространява повсеместно по крайбрежието. С появата на тези охлюви се свързва изчезването на ядливата стрида и силното намаляване на черната мида и мидата-гребен. Днес разпространението на рапаната пред българския бряг е ограничено до около 45 метра дълбочина, като най-голямо е на 10-20 метра.

На въпрос за замърсяване на морето от взривения в Украйна язовир Нова Каховка министър Юлиян Попов категорично посочи, че такова няма. Директорът на Басейнова дирекция "Черноморски район" Явор Димитров допълни, че към днешна дата няма превишаване по нито един от изследваните от експертите показатели, включително за тежки метали, пестициди, нефтопродукти. Той уточни, че е направена експедиция по цялото българско крайбрежие и данните от всички пунктове за набиране на проби са изцяло в норма. Димитров припомни, че по Северното Черноморие пунктовете са три - пред Дуранкулак, Шабла и Калиакра.

Индивидуалните казуси не бива да водят до генерални заключения, каза Юлиян Попов по повод резултатите, изнесени от граждански организации за състоянието на морето и плажовете у нас. Той даде пример със сигнал за тежко замърсяване на плажовете край Поморие, заради който е бил мобилизиран целият ресурс на различни държавни институции в Бургаско. Накрая се оказа, че замърсяване има на едно място някъде на плажа, някой го е снимал, а социалните медии завъртат информацията и предизвикват реакции, обясни министърът и уточни, че по този начин един дребен факт е довел до вълна от критики и паника.

Всяко проучване на граждански организации би трябвало да бъде вземано предвид, допълни той. Според него обаче обективността на резултатите трябва да бъде дискутирана със съответните институции, които правят изследвания по позната и установена методология.

 Целият форум можете да гледате тук

 Актуализирана оценка на състоянието на морската околна среда - доклад на Института по океанология 

Съвременно състояние на околната среда в Черно море и пред българския бряг - резюме

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.