Да, ама и те се правят от брашно!
Има ли основание някои от най-важните стоки – хлябът и олиото, да поскъпват? Ако попитате производителите – всички един през друг ще се втурнат да ви убеждават колко са евтини продуктите у нас, а колко са поскъпнали суровините за тях през последните месеци. И как всички работят на загуба. Прочее, не е и нужно да ги питате – те и без друго през ден, кажи-речи, взеха да дават пресконференции или да използват всеки удобен случай да обясняват това. Така че, ако гледате редовно телевизия, четете вестници или ровите в интернет, нещата вече са ви ясни.
След целия информационен водопад, който ни заля напоследък, вече угаснаха и последните надежди на българския потребител, че ще продължи да яде евтин хляб. Или поне – толкова евтин, колкото досега. Според хлебопроизводителите, той продължи да е най-евтиния в Европа (това би трябвало да послужи като успокоение). С колко обаче ще продължи да поскъпва цената му – все още това е в сферата на догадките. Земеделският министър Мирослав Найденов казваше, че насъщният вече е достатъчно поскъпнал и че няма основание да скача повече, но хлебарите казаха – не, не е достатъчно, ще се вдига още! С колко процента – казва ли ти някой, смееш ли да питаш… Пък и да питаш – файда няма. „Дайте да не се ангажираме сега с проценти” – това беше най-честото измъкване от даване на отговор на въпроса. Днес (34-ти януари) индустриалните хлебопроизводители прогнозираха, че килограм хляб ще е около 1,40 ст. Дори пак се опитаха успокоят потребителите, че няма да е толкова, колкото би трябвало да е според разчетите по добре познатата и непрекъснато спрягана формула 1:2:4. Да, само че иде реч за заводската цена на хляба. А колко ще е в магазина – като му дойде времето, ще видим.
Оправданието е едно и също – високите цени на пшеницата. Непрекъснато се опитват да ни убеждават, че това е пазарна икономика, че щом суровината поскъпва, и крайният продукт ще поскъпне (принципно това е вярно), че формирането на цената било напълно прозрачно, че сивият сектор бил виновен да ни подмамва с нереално ниски цени в момента… Само дето българинът какво го грее всичко това, както и че насъщният му щял да остане най-евтин в Европа? В Гърция килограм от него струвал 4 евро – добре, само че колко е заплатата на един гръцки служител? Или пенсията на един пенсионер там? Ако ще се сравняваме по цените, защо тогава не се сравняваме и по доходите? Прочее, олиото също нямаше основание да поскъпва, но продължава целеустремено нагоре. Цената му миналата седмица на едро е „пораснала” с 3,5 на сто до 2,69 лв./л, по информация от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. В началото на годината бутилка от растителната мазнина, пак на едро, беше 2–2,10 лв., после стана 2,66 лв. – както е тръгнало, като нищо може скоро да догони най-евтините марки зехтин „помас” (т.е. рафинираният, който се произвежда от маслиново кюспе); а впрочем, и Антонина Белопитова, шеф на „Търговия и информация” в Софийска стокова борса също наскоро прогнозира пред централен ежедневник, че при този стремглав растеж на родното олио, българският потребител като нищо може да мине на испанско или на гръцки зехтин. А при това непазарно поведение на родните производители търговците ще започнат внос на по-евтина мазнина. Белопитова припомня, през 2008 г. ситуацията е била същата – а резултатът – директен внос на гръцки зехтин на конкурентни цени на българското олио.
От близо два месеца на Софийска стокова борса се предлага рафинирано олио в бутилки и цената е 2,10 лева без ДДС, но няма мераклии за него, пък е другата интересна подробност в случая.
Дали е основателно това поскъпване на продуктите от първа необходимост – попитахме посетителите на нашия сайт през изминалата седмица. Близо половината (47 на сто) са съгласни, че основание има, защото иде рече все пак за борсови стоки – а знаем, че цените се диктуват от пазара; също толкова обаче са на противоположното мнение – според тях, този тласък в цените нагоре е резултат от картелни споразумения (тук пък ще припомни, че специално при олиото вече има такъв прецедент – и то неотдавна. Всъщност, въпроса, който си задават мнозина, е – тези масово обявени нови цени на хляба, както и това, че производителите едва ли не вкупом тръгват да ги анонсират пред търговците и пред обществеността, не крие ли именно нещо подозрително?
Едва 6 на сто от участниците в нашето допитване отговарят колебливо – че поскъпването вероятно има основание, но поне се надяват то да става плавно. Всъщност, дали ще е плавно или рязко – тук всичко е въпрос на психология; просто в единия случай минава неусетно почти, а в другия преживяваш шок. Но резултатът накрая е един и същ. Цените – нагоре с еди-колко си процента, а доходите – колкото и преди. Доказва го и статистиката: издръжката на живота само за една година е поскъпнала с 6,4% по информация на Любен Томев, директор на Института за синдикални и социални изследвания към КНСБ. По думите му на годишна база общо хранителните стоки са поскъпнали с 8,1 на сто. Това поскъпване на живота е твърде висок процент в условията на криза, смята Томев.
Така че, на който не му изнася по-скъпият хляб – да минава на пасти. Само дето в случая и това не върви. Поради простата причина, че и пастите се приготвят основно от… брашно. И от захар, която също е решила да превзема нови върхове. Така че – накъдето отива хлябът, натам и пастите. И за бедния (и все повече обедняващ) потребител все е… вътрешно.
Коментар на Светослав Динков
