Продажбите са се понижили с 30 на сто
"Цените на хранителните стоки са спекулативни. Повишението им не е икономически обосновано - заяви председателят на Федерацията на потребителите в България Павел Кърлев. - Държавата трябваше да се намеси и да регулира цените на основните хранителни стоки. Оправданието, че липсват лостове, е необосновано. Такива лостове съществуват. На първо място това е държавният резерв. Ако от него бяха извадени някои стоки, увеличението щеше да бъде стопирано", категоричен е Кърлев. Като пример той посочи 1994 г., когато цената на олиото се увеличила значително, но разблокирането на известни количества успокоило пазара. Павел Кърлев смята за недопустимо оправданието, че покупателната способност на населението се е повишила и това довело до ръст в цените на хранителните стоки.
Цените категорично стигнаха своя предел. И това не е толкова голям проблем, колкото факта, че намалява потреблението. Килограм от саламувеното сирене струва 5,60 лв., но то вече не се търси толкова много. Продажбите са се понижили с 30 на сто. Политиците се оправдават с Европейския съюз и рестрикциите, които биха наложили на страната ни оттам, ако се използват механизми за ограничаване растежа на цените. А как да коментираме факта, че ЕС разреши на Унгария да отвори резерва си и да регулира цената на зърното, попита Кърлев. Скъпотията води и до по-голямото търсене на хранителни стоки с ниско качество. Никъде не се продава ръжен хляб, въпреки етикетите на някои самуни. Млякото с масленост под 2 процента няма вкус. Сиренето е със значително завишено съдържание на вода. Българинът е обречен на високи цени и лошо качество, смята Ивета Минкова, председател на Българската академия на потребителите.
