Държавата и банките ще финансират лозарството
Българските производители ще пробиват на европейския пазар с вина от традиционни сортове грозде като мавруд, гъмза и широка мелнишка лоза. Това предвижда стратегия за развитие на лозарството и винарството до 2025 г. На заден план ще минат вносните каберне совиньон и мерло. Световният пазар е пренаситен и трябва да пробием с уникалните си вина, обясни Лилия Стоилова от лозаро-винарската камара. Целта на родните винари е по-високото качество, за да продаваме по-скъпо. В момента нашето производство попада в най-ниската ценова група.
Готвят се и механизми за контрол над произхода на гроздето. Ако той е доказан, на производителите ще се дават официални контролни номера. Вече се прави регистър на лозарските масиви. До момента в него са вписани около 20 хиляди хектара, но до влизането ни в ЕС те трябва да стигнат 153 хил.
Държавата ще е основният източник на финансиране на лозарството и винарството у нас до и след присъединяването към ЕС. Това ще става чрез субсидии, инвестиционни заеми или директно кредитиране на земеделски производители от фонд "Земеделие". Друг начин на финансиране са банките, лизингови организации, рискови фондове и кредитни кооперации.
Сред набелязаните мерки за развитието на сектора е популяризирането на винения туризъм. Почивките ще се съчетават с дегустации на български вина./standartnews.com
